Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Александър Маринов
„Ще върнем цените на бензина, нафтата, метана, защото знаем и 12 години сме го правили. Ще върнем цената на тока в границите, в които сме го държали 12 години“.
Бойко Борисов пред избиратели, септември 2022 година
Спомням си от младините играната с голям успех в Сатирата пиеса на Дарио Фо „Седмо: кради по-малко“ (заглавието е перифраза на седмата Божия заповед). Жалко, че няма аналогична повеля за лъжата (има само забрана да се лъжесвидетелства за ближния). Може би затова българските политици не се свенят и пред най-опашатите лъжи, а кулминацията им логично настъпва преди избори. Цитираното предизборно обещание на Бойко Борисов е впечатляващо, но далеч не изолирано явление в иначе вялата и тотално игнорирана от избирателите кампания.
Някой би казал – какво ново, така е отдавна. И все пак в навечерието на поредните предсрочни избори се натъкваме на
особена ситуация – лъже се на квадрат,
при което един път се преиначава миналото, а след това се разкрасява бъдещето (разбира се, във варианта му, ако бъде подкрепена съответната партия). Има още нещо любопитно – съревнованието кой е по-по-най големия лъжец се разгоря ожесточено между бившите управляващи, а не между тях и опозицията.
Например, със скърцане на зъби (все пак още се надяват да управляват заедно) „Продължаваме промяната“ и БСП си делят заслугите за „най-социалното управление от последните 15 години“ (а според Кристиян Вигенин – въобще за целия преход). В предизборен материал на ПП пише: „Повишихме пенсиите, направихме детските градини безплатни“. Кирил Петков уточнява: „За по-малко от година успяхме да вдигнем пенсиите повече, отколкото правителствата на ГЕРБ за последните 12 години – с цели 55%.“ Социалистите обаче не си дават заслугите и твърдят: „Увеличихме минималната пенсия от 370 лв. на 467 лв.; повишихме средният размер на пенсиите и той достигна 669 лв.; увеличихме размера на социалната пенсия за старост – от 170 лв. на 247 лева“. Но явно от БСП са притеснени от посегателствата на ПП, защото цитираният Вигенин заявява: „Виждам, че нашите партньори в плакатите на предизборната си кампания използват именно тези неща, които ние наложихме в политиката на правителството в коалиционното споразумение. Например – безплатните детски градини, което беше дългогодишна амбиция на БСП, което реализирахме сега в това управление“.
Как ще завърши тази делба на управленското наследство, предстои да видим, а най-интересно е, дали все пак част от избирателите ще се хванат. Добре е, че поне другите две бивши управляващи партии не ни омагьосват със своите успехи. Все пак трябва да се припомни, че социалната част на бюджета бе подкрепена от практически всички групи в парламента, така че
определянето на „бащинството“ е трудна работа.
Измисляне на миналото с елементи на „жалба за младост“ по предишни управления е типично за тези, които напоследък бяха отстранени от чучура на властта. По отношение на ГЕРБ цитираната в началото крилата мисъл на Борисов казва всичко. ДПС също трябва да се похвали с нещо – Мустафа Карадайъ се позовава на заслугите на партията му от времето на кабинета „Орешарски“: „Когато ДПС влезе във властта, ускорено ще напишем програмите, както направихме през 2013 г., след това ще ги съгласуваме с Брюксел и те ще започнат да се реализират. Благодарение на ДПС в българското земеделие ще дойдат още 300 млн. лева повече.“
Но най-богато преплитане на фантазии за миналото и бъдещето откриваме при вундеркиндите на българската политика. Според Петков и Василев всяко от малкото добри неща, които се случват у нас, се дължат на тях, а ако нещо не е тяхна заслуга, няма как да е добро. Например, бившият финансов министър разясни, че намалението на цената на горивата е заслуга на тяхното правителство: „Вкарахме ревизии в „Лукойл“, тази година за първи път платиха данъци и се отказаха от 350 милиона натрупана печалба от предишни години. Имахме разговори с тях, тъй като имат силна позиция на българския пазар, за това, че цената на тези пазари трябва да е най-евтина“.
Пред граждани на Свищов пък Кирил Петков се похвали не с какъв да е, а с петорен успех: „Започнахме работа по пет моста над река Дунав, за които само се говори от години. Трябва да ги довършим“.
Без съмнение черешката на тортата в предизборните обещания на ПП засяга пенсиите и заплатите. Петков обещава пенсиите да се удвоят: „Според изчисленията ни е съвсем реалистично минималната пенсия за 4 години мандат да стане 900 лв., без това да отвори дупка в бюджета“. Асен Василев на свой ред се ангажира след изборите минималната заплата да се определя по формула 50% от средната, или още догодина да достигне 860-900 лева.
За да не останат назад,
от БСП също предлагат щедри обещания,
но в свойствения ретро-стил – чрез замразяване и подпомагане. Според Корнелия Нинова БСП гарантира: „ще преведем България и народа си по-спокойно през следващите месеци чрез четири решения. Първото, ако ни дадете повече доверие и участваме в следващия кабинет, налагане на мораториум на цената на газа, водата и парното, второто – сериозна програма за компенсация на бизнеса в разликата на цените, трето, продължение на социалната програма и социалните приоритети и четвърто, незабавни преговори с „Газпром“.
Прави впечатление, че независимо дали става дума за повишаване на пенсии и заплати, за компенсации или за замразяване на цени, щедро обещаващите не поясняват откъде ще се вземат необходимите за това средства, нито какви ще бъдат последиците от подобни мерки. За средноинтелигентния човек е ясно, че връщане назад не може да има. Времето на вафлата от 5 стотинки и дори на бензина от 1,50 лв. е отминало. Трябва да се търси път напред, а в това отношение раздаването на калпак, замразяването и подпомагането са палиативно решение с неминуеми странични негативни ефекти. Но други решения партиите нито смеят да поставят на обсъждане, нито въобще имат.
Единствената утеха е, че у нас предизборните обещания не се изпълняват.
banker.bg
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание