Германия открива днес железопътна линия, която ще бъде изцяло обслужвана от влакове на водород, предаде Франс прес.
Това е световна „премиера“ и голям напредък за декарбонизацията на жп транспорта въпреки предизвикателствата с доставките за тази иновативна технология.
Общо четиринайсет влака, доставени от френската компания „Алстом“ (Alstom) за северната провинция Долна Саксония, ще заменят досегашните дизелови локомотиви по 100-километровата линия, свързваща градовете Куксхафен, Бремерхафен, Бремерфьорде и Букстехуде, недалеч от Хамбург.
Водородните влакове са начин за намаляване на въглеродните емисии и заместването на дизеловите локомотиви, които все още се използват при 20 процента от жп трасетата в Германия.
При тази технология се смесва натовареният на влака водород с кислорода от въздуха с помощта на горивна клетка, монтирана на покрива. Така се произвежда електричеството, необходимо за задвижване на композицията.
Влаковете на „Алстом“, известни под името „Корадия иЛинт“ (Coradia iLint), се проектират в южния френски град Тарб и се сглобяват в централния германски град Залцгитер.
От 2018 г. по тази линия се извършват търговски изпитания с редовно движение на два водородни влака. Сега вече цяла флотилия е оборудвана с тази технология.
Френската група е подписала четири договора за няколко десетки влака в Германия, Франция и Италия, а търсенето не отслабва.
„Само в Германия между 2500 и 3000 дизелови влака могат да бъдат заменени с водородни влакове“, изтъква Щефан Шранк, ръководител на проекта в „Алстом“.
„До 2035 г. около 15-20 процента от европейския регионален пазар може да работи на водород“, според жп експерта Александър Шарпантие от консултантската компания „Ролан Берже“ (Roland Berger).
Водородните влакове са особено подходящи за малки регионални линии, където разходите за преминаване към електрически локомотиви са прекалено високи спрямо рентабилността на жп връзката.
В момента в Европа всеки втори регионален влак е на дизел.
Конкурентите на „Алстом“ също участват в надпреварата. Германският „Сименс“ (Siemens) представи през май прототип на такъв влак, заедно с „Дойче бан“ (Deutsche Bahn), с оглед пускането му в експлоатация от 2024 г.
Но въпреки примамливите перспективи, съществуват реални бариери, изтъква експертът. Влаковете не са единствените, които се насочват към водорода. Целият транспортен сектор, пътен и въздушен, но също и тежката промишленост, по-специално стоманодобивът и химическата индустрия, разчитат на тази технология за намаляване на въглеродните емисии.
Германия обяви още през 2020 г. амбициозен план на стойност 7 милиарда евро, с който цели да се превърне в лидер при водородните технологии за десетина години. В страната, както и в цяла Европа, обаче все още няма достатъчно инфраструктура за производство и транспорт, която изисква колосални инвестиции.
По тази причина според Шарпантие не се очертава 100-процентова замяна на дизеловите влакове с водородни.
От друга страна единствено „зеленият водород“ е напълно декарбонизиран. Той се произвежда с възобновяема енергия и е смятан от експертите за устойчив.
Европа в момента е изправена пред затруднения с руските газови доставки на фона на обтегнатите отношения с Москва заради войната в Украйна. При това положение са необходими политически решения, за да се определи към кои приоритетни сектори ще бъде насочено производството на водород, отбелязва Шарпантие.
Германия ще трябва също така да внася големи количества, за да отговори на нуждите си. Неотдавна бяха подписани партньорства с Индия и Мароко, а в дневния ред на посещението на канцлера Шолц в Канада беше вносът на водород от тази страна, припомня АФП.
Каква е вашата реакция?
