Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Опорката за 4 000 лева месечно от Путин, която началникът на кабинета на премиера Лена Бориславова пусна съвсем целенасочено в обръщение, има съвсем конкретна цел – да отмести фокуса от същинския проблем за зивисимостите от щедро външно финансиране на български политици, анализатори, журналисти и медии, които доминират публичния живот и налагат своята интерпретация за политиката и обществените процеси в България и по света.
Това, разбира се не оправдава финансирането от Кремъл на други политици и журналисти. Проблемът е, че началникът на кабинета на министър-председателя не може да си позволи да говори с недомлъвки по толкова важен въпрос.
Лена Бориславова е длъжна да обяви имената на хорота, които получават пари от Москва. Ако има такива. Досега не е изнесено нито едно доказателство в тази посока, което е повече от скандално.
Излиза, че властта, която гони руски шпиони пази българската им мрежа от осветяване и на практика обслужва руските шпиони. Друг е въпросът до колко самата Лена Бориславова има моралното право да говори за хонорари при очевидния конфликт на интереси.
Миналата година като близка приятелка на тогавашния министър на икономиката Кирил Петков, Бориславова получава 13 690 лв. на месец, без разноски и без допълнително уговорените допълнителни 274 лв. на час.
А сега да се върнем на основния въпрос – огромните суми, които САЩ дават, за да спонсорират тесен кръг от български политици, журналисти и анализатори, които не слизат от най-големите български медии и налагат своята гледна точка и своята интерпретация за събитията, която на 100% се покрива с американските интереси. Още по-скандалното е, че те промотират и две от управляващите партии – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Това представлява пряка намеса във вътрешните работи на България чрез плащане на местни агенти от чужда държава.
И е точно толкова скандално, колкото и финансирането на петата колона на Путин у нас. Единствената съществена разлика е, че за последното няма доказателства, докато първото е надлежно документирано и е публична информация.
Около две години в български медии не е публикувана информация за грантовете, с които Фондация „Америка за България“ финансира журналисти, неправителствени активисти, културни дейци и общественици. Оказва се, че за този период американската фондация е подкрепила с финансиране множество медии и публични говорители, които открито лансират политическите проекти „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Ето и само малка част от проектите, финансирани с милиони левове по линия на Област „Благоприятна бизнес среда“, само в рамките на последните две години: Фондацията се фокусира в разследвания срещу бизнес-проекти, зад които се твърди, че стоят руски интереси. Директорът на АКФ Бойко Станкушев, бивш журналист, активно заема страната на Украйна, САЩ и НАТО в зачестили телевизионни изяви след началото на войната в Украйна.
Член на Съвета на АКФ е Николай Стоянов, финансов журналист на „Капитал“. Председател на Съвета на АКФ е Юри Тавание, дългогодишен служител на Европейската комисия в България по линия на „Мониторинговия механизъм“, освободен през 2018 г. след като е засечен многократно в компанията на Христо Иванов, тогава председател на партия „Да, България“ и ръкодството на Съюза на съдиите в България. През 2019 г. Европейската комисия спира мониторинга над България.
Тавание е бивш съпруг на Яна Бюрер Тавание, дългогодишна активистка на Български хелзински комитет и бивш автор в „Капитал“ и „Дневник“, понастоящем част от настоятелството на Фондация „Герои на времето“.“Антикорупционен фонд“ има водеща роля в изготвянето на доклади на Европейската комисия за България /Върховенство на правото/, както и на различни доклади на Държавния департамент на САЩ.
Грантът осигурява финансиране на доброволци. Сред членовете на настоятелството на фондацията са Яна Бюрер Тавание и Красимира Величкова – понастоящем съветник на вицепремиера Калина Константинова, дългогодишен ръководител на проекта Български дарителски форум. III. 880 хиляди и 190 лв. получава Фондация „Български институт за правни инициативи“ за период от м. април 2020 до м. април 2023 г. Фондацията, в която допреди влизането си в политиката се подвизава Христо Иванов, понастоящем съпредседател на парламентарната група „Демократична България“, се занимава основно с мониторинг на назначения в съдебната система. БИПИ има ключова роля в изготвянето на Годишния доклад на Европейската комисия за върховенство на правото за България. Доклади на организацията се ползват и от Държавния департамент на САЩ.
Основната дейност на организацията се състои в мониторинг на изборния процес и лобистки натиск за прокарване на определени нормативни уредби, свързани с изборното законодателство /машинно гласуване, електронно дистанционно гласуване и др./. Дългогодишен председател на Управителния съвет на Сдружението е Антоанета Цонева, понастоящем народен представител от „Демократична България“. Като член на ръководството на „Да, България“,
Антоанета Цонева има водеща роля в изграждането на доброволческа мрежа от наблюдатели на партията, която следи провеждането на изборния процес – платформата „Ти броиш“. Фондацията е издател на пловдивския сайт „Под Тепето“. От редакционната политика на медията е видно, че тя активно подкрепя представители на коалициите „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в Пловдив и на национално ниво, както и на правителството в оставка, с премиер Кирил Петков. НПО-организациите следва да извършват мониторинг на дейността на общинските съвети в областни и други градове като Добрич, Ловеч, Русе, Бургас, Плевен, Хасково, Разград, Каспичан, Благоевград. VII. 170 хиляди лв. получава Фондация „Клуб Зебра“ за периода от м. януари 2021 г. до м. юли 2022 г. за изготвянето на публикации с бизнес насоченост в сайта „Клуб Зет“.
Сайтът е известен със силно негативната си редакционна политика спрямо Руската Федерация. VIII. 425 хиляди лв. получава „Икономедиа“ АД със съсобственик Иво Прокопиев, издател на „Капитал“ и „Дневник“ за периода от м. май 2021 г. до м. май 2022 г. От края на м. февруари 2022 г., заместник-главният редактор на „Дневник“ Петър Карабоев, ежеседмично участва поне веднъж в публицистични предавания на БТВ и Нова телевизия, в които остро осъжда действията на Руската Федерация в Украйна, съответно изказва позитивни коментари по отношения действията на САЩ, НАТО, ЕС и българското правителство, с премиер в оставка Кирил Петков.
Авторът на предаването българската журналистика – Мария Черешева, бивш журналист в „Капитал“, е сред основателите и ръководителите на „Асоциация на европейските журналисти – България“, също финансирана с грантове на „Америка за България“. Справка в сайта на Дарик радио показва, че журналистиката строго следва редакционната политика на изданията на „Икономедиа“ АД, със съсобственик Иво Прокопиев.
Голяма част от събеседниците на Черешева са представители на неправителствени организации, бенефиценти по грантове на Фондация „Америка за България“. Изданието активно прокарва неолибералната идеология в публичния живот у нас.
Редакционната политика е силно критична към политиката на Кремъл и активно подкрепя действията на Белия дом. В последните 6-7 месеца Mediapool изгуби своя иначе добър журналистически нюх за критично отношение към управляващите. Порталът „За истината“ представлява своеобразен хъб на регионални издания, като редакционната политика е напълно идентична с тази на Mediapool, Капитал и Дневник. Сред създателите на НПО-организация, бенефициент от „Америка за България“ е журналистът Спас Спасов, кореспондент на „Дневник“ във Варна. XII. 558, 950 лв. за Фондация
„Прозрачност без граници“ на адвокат Александър Кашъмов. Дарението подкрепя постигането на по-висока степен на прозрачност и отчетност в работата на публичните институции и административните съдилища, които контролират значителни по обем обществени средства.
В началото на войната в Украйна адв. Кашъмов се обяви за криминално преследване на хора, които защитават Русия и за пълна цензура в медиите на алтернативни гледни точки към конфликта. ХIII. Издателство „Пигмалион“ получава 194 700 лв. за сайта „Дебати“. XIV. Продуцентът Джуди Халваджиян, брат на Маги Халваджиян получава два пъти по 180 000 лв. /общо 360 хиляди лв./ за сайта Gospodari.com.
Любопитна подробност е, че компанията на братята Халваджиян години наред ползваше под наем цели етажи от Руския културно-информационен център на ул. „Шипка“. ХV. Бенефициент е и „Асоциацията на европейските журналисти“, която за периода от февруари 2020 до април 2022 г., получава 597 хил. и 100 лв.
Организацията се явява партньор на „Репортери нез граници“ в подготовката на класацията им за свобода на медиите у нас. С идването на отиващото си вече правителство на Кирил Петков, „Репортери без граници“ за първи път изкачиха България напред в класацията, очевидно по политически причини. ХVI. Ръководената от Огнян Минчев Асоциация „Прозрачност без граници“ е получила през ноември 2021 г. грант в размер на 585 хиляди и 980 лв. за период до ноември 2024 г.
Парите са за система за местна почтеност. ХVII. За НПО-активисти по проект „Активирай: Изграждане на мост между НПО, частния бизнес и активните граждани“, американската държава чрез Фондация „Америка за България“, е предоставила грант в размер на 586 хил. и 816 лв. В изданията, финансирани от „Америка за България“ протестиращите по „жълтите павета“ в столицата често са определяни като „активни граждани“. Бенефициент по конкретния грант е Български център за нестопанско право. ХVIII. Фондация „Америка за България“ финансира Академия „Телерик“ с 930 хил. лв. През последните две седмици в БТВ и Нова телевизия бяха промотирани няколко млади предприемачи от сферата на информационните технологии, които обясняваха, че са излезли спонтанно на протест в защита на правителството на Кирил Петков.
Сред тях бяха и представители на компанията Телерик. Голяма част от медиите, неправителствените организации и посочените поименно журналисти и други публични личности, получават и/или са получавали финансиране по грантове и от други чуждестранни организации – американски фондации, както и европейско финансиране, основно чрез т.нар. Норвежки финансов механизъм.
Източник: Eпицентър.бг.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание