Толкова усърдно търсим истината за Прехода, че забравяме колко много хора не искат да я узнаем. Но аз ще изкажа своята истина за ОНАЗИ част от нас, които сме Децата на Прехода.
Ние показахме дефектите на Прехода най-ясно.
Ето и малка ретроспекция от събития:
Докато родителите ни се убиваха от ревност или параноя, или се заливаха през ден с киселина, то ние децата танцувахме кючеци в класните стаи на фона на неотдавна известни песни от ъндърграунд миналото ни. Някои деца стигнаха до крайности – убиха, разчлениха, заровиха приятелите си. Всички тези и други сцени и видеа бяха показвани по социалните мрежи и новинарски емисии.
Следващото десетилетие принадлежи именно на тези деца. Деца, останали сираци след взрив за баща им. Деца, неуцелени до родителя. Деца, забогатели по наследство от трафик на наркотици, оръжия, хора. Деца, изучени с изпрани пари….. Деца, обичани по телефона. Деца, загубили представата за реалност и живеещи сякаш в една виртуалност по спомени и примери от тяхното минало.
Психолози казват, че пораженията върху поколението от 90-те са като след война. Те не могат да бъдат забравени, преди да бъдат изстрадани.
Това е истината за поколението на 90те. Истината за децата на Прехода.
И Тя – Истината не се влияе от нуждите и желанията ни, не се влияе от правителствата ни, от идеологиите, от религиите ни. Истината е такава.
Преди се боях от цената на истината, но сега само се питам: „Каква е цената на лъжата?“. Цената на лъжата, в която всички ние сме съучастници в нейното създаване… лъжа, която изкривява представите ни за морал и извисяваща на пиедестал циничността.
Цанко Донков
Каква е вашата реакция?
