Смъртта на Нери Терзиева потопи в скръб цяла България. Едва ли има човек, чието сърце да не го е жегнало при новината за нейната кончина. Вече втори ден цялата журналистическа гилдия споделя спомени, любов и последни думи за Нери, която бе институция в професията. Тя беше човекът, който промени от екрана сухия и скучен начин на поднасяне на информация. Водеше новините свръхемоционално. И с това си заслужи правото дори и в годините, когато беше вече встрани от медиите, да ги следи под лупа и да реагира при всяка крачка встрани, да създава не само възможности на младите хора около нея, но и пространство и сигурност.
Пловдивчани са буквално покрусени, защото тя никога не изневери на любимия си град, винаги подчертаваше откъде е. “Ще ни останат спомените за вдъхновяващите срещи с нея – приятелски и професионални”, разказват колегите й.
След като завършва гимназия в Асеновград, през 1970 г. тя е приета във Факултета по журналистика в Софийския университет, а веднага след дипломирането си започва в Телевизионния център в Пловдив. Тук среща бъдещия си съпруг Евгени Тодоров. След това започва да води централните новини на БНТ. Вечер се прибира до Пловдив и на другия ден в 6 ч. сутринта поема обратно с първия експрес, за нейните пътувания се носят легенди. Това я кара спешно да изкара шофьорски курс и веднага да се качи на колата. “Умееше да напипа най-актуалното, беше смела. И много сърдечна. При нея нямаше тази грубост, която виждаме днес. Дори да не беше съгласна с нещо, винаги с усмивка го казваше. Напориста, слабичка, височка. Беше кукличка”, спомня си радиоводещата Людмила Сугарева.
“Душата й искреше от нежност, защото беше толкова умна и талантлива, че раздаваше всичко от себе си и претворяваше себе си отново, защото имаше толкова голямо сърце, че можеше да вижда в хората само доброто, защото притежаваше дарбата да лети над дребните малки неща и да събира и да завихря около себе си само идеи от бъдещето. Такива хора като Нери са Ангели, дошли за кратко тук от небесните си селения”, е последното сбогом с Нери и на дългогодишния журналист и неин съгражданин Елена Янева.
Само няколко седмици след падането на режима на 10 ноември 1989 година в най-гледания час на единствената телевизия се появява жена, представена с интересното име Нери, която води новините заедно с Асен Агов. “Може ли да повторите как се казват говорителите?”– питат зрители. Стаята три на три избухва в колективен гняв: “Това не са говорители! Журналисти са!” Имат безупречна дикция и интонация.
Езикът на Нери е обърнат изцяло към хората, емоционален, ясен, близък до тях. Революция на екрана! Близки и колеги споделят, че остава земен човек до края. Говори с шофьори за тухли четворки, със зрители – за управлението на страната, а с “децата”, както наричаше младите репортери – за езика, който именно те трябва да променят, за да позволят да се промени и всичко останало. Пази тези “деца” от контакти с по-възрастни редактори, на които няма доверие.
Нери преобразява тогавашната Втора програма на единствената телевизия, кръщава я “Ефир-2”. Превръща я в почти непрекъсната програма на живо, с директни въпроси към политици, разследвания и поле, в което зрителите да имат думата. Уволнява я Хачо Бояджиев, а почти целият екип си тръгва с нея, годината е 1993. Времената са мутренски. Не успява да се пребори за лиценз за частна телевизия в последващите няколко години.
През 1997 г. става прессекретар на президента Петър Стоянов. Последните му думи към нея бяха: “Отиде си верен и дългогодишен съмишленик и незаменим приятел, на когото безрезервно съм разчитал и когото винаги съм ценял и обичал. Отиде си Нери Терзиева. Отиде си от този свят, без да се оплаква и без да ни натоварва с многото здравословни проблеми, които имаше. Такава си беше тя – винаги усмихната и готова да помогне на всеки. За съжаление, пред смъртта ий ние не успяхме да й помогнем. Отиде си верен и дългогодишен съмишленик и незаменим приятел, на когото безрезервно съм разчитал и когото винаги съм ценял и обичал. Никой и нищо не могат да запълнят огромната загуба Почивай в мир, Нери! Завинаги ще останеш в сърцата ни!”
Нери не скри президента Петър Стоянов от нито един журналист, който го търсеше, а ако не успяваше да се свърже с него, се даваше причина – ясна и точна, защо това не може да се случи.
Следват професионални години в “Овъргаз” и в частната телевизия BiT. Винаги е казвала, че вятърът в платната й са младите хора. Помагала е на всички. Защото когато й нареждаха да спира техни предавания, тя ги пускаше. Рядко съзидателен човек. И нито веднъж не се озлоби от всичко, което й се случи, което видя и преживя.
Дълбок поклон, смело сърце!
Каква е вашата реакция?
