Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В най-скоро време ще бъде организирано посещение във Франция на президента Румен Радев и премиера Кирил Петков. В тяхната делегация ще има и представител на външното ни министерство. В Париж се очаква те да одобрят предложение на Еманюел Макрон, което да вдигне ветото за започване на преговорите на РС Македония за членство в ЕС. Това съобщи БГНЕС, позовавайки се на участници в последния коалиционен съвет, който се проведе на 27 май.
В съвета участваха Кирил Петков, Асен Василев, Иван Ченчев, Георги Свиленски, Гроздан Караджов, Станислав Балабанов, Велислава Петрова, Атанас Атанасов и Владислав Панов. БГНЕС е разговаряла с няколко от присъствалите, които са пожелали анонимност.
Планът Макрон: Франция е гаранция
По време на разговора от правителството са информирали, че „френското председателство е обещало да включи всички български искания в преговорната рамка и тяхното изпълнение да бъде гарантирано от самия Макрон“.
На участниците в коалиционния съвет е направила силно впечатление информацията, че „президентът Радев е провел много положителен разговор с Макрон“. „Това е толкова прозрачно. Самият Радев ден след съвета каза следното: Мога да поздравя президента Макрон за неговото визионерство и смелост да търси адекватно решение за намиране на изход от тази ситуация и за отстояване на истината и справедливостта“, разказва участник в коалиционния съвет. Сериозно притеснение сред участниците предизвикало изказването на един от тях, който буквално се е отнесъл с пренебрежение към мнението на българските граждани по въпроса за РСМ. „Каквото и да предложим, то ще мине, защото българите не разбират този въпрос“, били неговите думи. „Сигурно и поради тази причина са отделени десетки хиляди лева за социологическа агенция, която да обработва населението по този въпрос през следващите две седмици“, казва източникът.
Украйна като аргумент за бързо решение
Вдигане на ветото било необходимо и поради желанието на Украйна да започне преговори за присъединяване към ЕС. Много лош сигнал ще бъде, ако Украйна получи покана, а РСМ и Албания продължават да чакат и поради тази причина френското председателство бърза с предложението, казал един от участниците в самото начало на срещата. Според него планът на Макрон трябва да бъде готов преди провеждането на Корепер – Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз. Преди обсъждането му от Корепер планът на Макрон трябвало да бъде одобрен от българското външно министерство.
Пълна забрана да се коментира РСМ
В края на срещата е взето решение в следващите две седмици „никой да не коментира и да не взема отношение по въпроса за РСМ“. По този въпрос най-мълчаливи трябва да бъдат представителите от Министерството на външните работи. Първите коментари трябва да бъдат след като бъде оповестен и мощно подкрепен предложения текст от самото МВнР. В същото време всички представители на отделните политически партии участващи в правителството ще твърдят, че „няма никакви отстъпления по въпроса за РСМ и националните интереси на страната ни ще бъдат защитени“.
КСНС е планиран след визитата в Париж
Поисканият от премиера Кирил Петков Консултативен съвет по национална сигурност /КСНС/ при президента за РСМ ще бъде свикан след посещението във Франция. За провеждането му лично се е ангажирал министър-председателят.
Парламентарна подкрепа
След заседанието на КСНС при президента БСП ще свика Националния съвет, който ще даде мандат на Корнелия Нинова да подкрепи предложения текст. Останалите партии, които са част от правителствената коалиция ще призоват депутатите си „да гласуват по съвест или пък ще ги призоват да подкрепят, единственото възможно решение“. По този начин ще бъде променена досегашната позиция на страната ни, а премиерът Кирил Петков ще изпълни обещанието си „всичко да бъде одобрено от Народното събрание“.
Източник СЕГА, БГНЕС
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание