Православната църква почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Императрица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Иисус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
В историята техният подвиг е предел между две епохи. Св. Константин Велики се потрудил за вътрешното укрепване и устройство на Светата църква. С тази си загриженост, поради възникналите догматични спорове в Църквата, той наредил да се свика Вселенски събор, който да разреши всички спорни въпроси. В 325 г. в Никея бил свикан Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Те трябвало да отблъснат учението на Арий. Този събор бил открит лично от император Константин, който произнесъл встъпителна реч, с която призовал всички към мир и съгласие.
От исторически данни се знае, че по времето на император Константин започнало бързо строителство на великолепни храмове и базилики. Особено се потрудила в това отношение Св. Елена, която специално за това се отправила за Йерусалим, където посетила Светите места. Там тя открила животворящия Кръст Господен. По нейно желание били построени храмове на всички места, свързани с по-важните събития от живота и спасителната мисия на Иисус Христос. След като завършила това свое благородно дело, тя се завърнала в столицата и не след дълго починала.
Император Константин живял десет години след смъртта на своята майка и починал през 337 г., в град Никомидия, на 65-годишна възраст. След неговата кончина тялото му било пренесено тържествено в новопостроената столица Константинопол. Там то било положено в построения от него храм „Св. Апостоли“. Градът Константинопол 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември Църквата почита Въздвижението на животворящия Кръст Господен.
