Сатирата отбеляза 100 години от рождението на Радой Ралин със спектакъла „Една красива грешка“.
Един от акцентите на вечерта бе прожекция на документалния филм на Илко Дундаков „Радой Ралин и времето“ (2004) за големия сатирик, в който той чете откъси от свои произведения. Песни по негови текстове представиха Йорданка Христова и Хайгашод Агасян, а актьори от трупата на Сатиричния театър изпълниха част от спектакъла „Импровизация“.
На Радой Ралин е идеята за театър към вестник „Стършел“, започнал да работи с хумористични сценки и ползвал основно артисти-студенти по актьорско майсторство от ВИТИЗ. Те правят сатирични спектакли и постепенно във времето се оформя идеята има сатиричен театър. Радой Ралин, заедно с Валери Петров, е автори на един от първите спектакли в Сатирата – „Импровизация“, разказва драматургът на Сатирата Богдана Костуркова.
По думите й този спектакъл – на актьора и режисьор Гриша Островски, по някакъв начин, дава ново лице на театралната сатира.
Спомени, свързани с Радой Ралин, разказаха синът му Кин Стоянов, Петър Стоянов (президент на България от 1997 до 2002 г.), актьорът Ицхак Финци и директорът на Сатирата Калин Сърменов. Водеща бе актрисата Александра Сърчаджиева. Събитието беше уважено от министъра на културата Атанас Атанасов, както и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, от столичния кмет Йорданка Фандъкова, актьори, режисьори, музиканти.
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) – български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена – Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Бил е редактор (1945-1946) в списание „Славяни“. През 1946-1949 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“. Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957). Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.
През 1952-1961 г. е редактор във вестник „Стършел“, 1961-1963 – във вестник „Литературни новини“ и Студията за игрални филми. Редактор е в издателство „Български писател“ (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987-1990). От 1992 г., заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов, издава за кратко вестник „Щастливец“.
Радой Ралин активно твори във всички жанрове на сатиричното изкуство. Той въвежда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми – като апострофа, афоризма и сатирична парабола. През 2003 г. е отличен за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата с национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“.
През 1993 г. връща наградата „Добри Чинтулов“, защото е „компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ (2003).
