Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Докато хората вървят по Земята, ние сме пътували.
Дори в епохата на изобилието, с интернет на една ръка разстояние, ние все още сме подтиквани да търсим тактилни преживявания.
Независимо дали става въпрос да видите семейството и приятелите, да посетите музеи или да лежите на плажа, надеждата е да се преобразите – да се върнете у дома си подредени, отпочинали или по-осведомени.
Има и група пътници, които търсят повече.
Те са на духовен път, подобен на поклонение, но по-дълбок и по-потапящ.
Една от тях е Ирина Морисън. Преди няколко години тя се отправи на Mystic Express, обиколка на индийски храмове и ашрами. Това промени живота й.
„Израствайки в нерелигиозна среда, винаги съм била скептична и малко негодуваща към църквите или лидерите на религията или вярата“, казва тя. „Това пътуване преобърна това напълно.“
В продължение на две седмици Ирина посещаваше храмове, срещайки се с духовни лидери на сикхите, индуизма и будизма.
„Беше много по-дълбоко от просто да научите основите на индуистката религия или просто да отидете в храм, за да наблюдавате как изглежда индуисткият храм“, казва тя.
„Възможността да се срещна с тези лидери и да прекарам интимно време с тях, това беше нещото, което промени живота ми.
Ирина можеше да се разхожда с раница из духовните места на Индия в стил от 70-те години на миналия век, но казва, че това не би било същото.
„Един конкретен ашрам дори не е отворен за обществеността“, казва тя.
„Собственикът е духовен водач на високо ниво и говори в ООН. Никога не бих могъл сам да намеря него и неговия ашрам и да мога да се регистрирам или да бъда гост.“
От манастирски потапяния до духовна мрежа
Вратите към тези свещени места бяха отворени за Ирина от група, наречена World Weavers, съосновател на австралиеца Бен Боулър.
През 2006 г. Боулър пътува до тайландско-бирманската граница с тогавашната си съпруга Джилду Брауер, за да работи с канадска неправителствена организация, наречена Free School.
Той станал очарован от междукултурния гоблен на религията и духовността. От това се роди идеята за Монах за един месец.
С благословията и напътствията на местните религиозни водачи, те ще поканят малки групи хора от цял свят да дойдат и да се потопят в манастир за до четири седмици.
„Хората взимаха одеждите и вършеха цялото нещо… [те получиха] много автентично ръкоположение като начинаещ монах.“
Толкова успешна беше идеята, че скоро те се обединиха с други религиозни лидери, за да предложат опит като мюсюлманин за един месец в Турция и растафариан за месец в Етиопия.
„Има редица от тези различни програми, които се изпълняваха“, казва Боулър.
„И тогава от това просто израсна мрежа с всички тези невероятни духовни водачи. Беше невероятно, красиво нещо.“
Оттогава търсенето на духовен туризъм продължава да расте и Боулър казва, че не показва признаци на забавяне.
„Има цяла криза и суматоха, реорганизиране на смисъла на живота и мисля, че през следващите пет години със сигурност ще видим огромен бум в това пространство.“
Туризмът като социална сила
Фрея Хигинс-Десбиолес е съгласна с него. Тя е учен по управление на туризма в Университета на Южна Австралия с особен интерес към туризма като социална сила.
През последните десетилетия, казва тя, туристическата индустрия не се е фокусирала върху духовните пътешественици, защото те са склонни да бъдат посетители с ниско въздействие, предпочитат да отсядат в храмове и хостели, като харчат малко пари.
Но тя казва, че икономическите и социалните странични ефекти имат огромен потенциал, който далеч надхвърля личностното израстване.
„Мисля, че пандемията всъщност може да промени някои нагласи“, казва тя.
По статията работи Драга Попова:
Драга Попова e доктор по Национална сигурност със защитен дисетрационен труд по направление „Психология и управление на полицията“ на факултет „Полиция“ при Академията на МВР. Притежава три магистатури /педагогика, право и национална сигурност/ както и разнообразен професионален стаж. Особено полезна е нейната кариера на различни позиции в системата на МВР и Националната сигурост. Натрупаният опит й дава възможност да пише аналитични текстове и материали за Любословие.БГ към чиято редкационна колегия е част от началото началото на 2022 г.
https://luboslovie.bg/2022/03/17/%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f-%d0%b2-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/
Абонирайте се за нашия бюлетин
Получавайте новини от Luboslovie.bg директно в своята електронна поща
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание
- 26/12/2024
- 1 мин за четене
- 0 Споделяния
- 26/12/2024
- 1 мин за четене
- 0 Споделяния
- 26/12/2024
- 1 мин за четене
- 0 Споделяния
- 26/12/2024
- 1 мин за четене
- 0 Споделяния
За да пребъде нашето слово!