От Йордан Кошев

Почти всяка година, когато Народното събрание приема държавния бюджет, центърът на София потъва в траура на черните знамена, спуснати на фасадата на централната сграда на Българската академия на науките (БАН). И за пореден път тази научна институция се опитва да предоговори с правителството своя бюджет, така че нейните служители да не се чувстват недооценени, а техният труд отново да е неглижиран.

Сега, когато се гласува Законът за държавния бюджет за 2022 г. (всъщност, конкретната година няма значение, може да е 2010, 2012, 2016 и т.н.), отново се намираме в същата ситуация. БАН ще получи с около 20% по-малка субсидия от тази, която й е нужна на фона на настъпващата инфлация, скока на цените за режийните разходи и т.н.

Няма да ви занимавам защо е необходимо да се увеличи бюджетът на БАН. Няма да обяснявам защо европейските проекти не покриват режийните разходи на сградите, не плащат сметки за електроенергия, топлоенергия или ВиК. Европейските научни проекти не инвестират в ремонт на покриви, канализация или хидроизолация. Не смятам да обяснявам, че много от прочутите имоти на БАН са дарени от учени, индустриалци и интелектуалци със завещание да се ползват само и единствено с научни цели и да не се продават, подаряват и преотстъпват на трети лица. С други думи, БАН няма как да забогатее и да се издържа от имотите си.

Няма да влизам в подробности, че БАН е най-реномираната според научните стандарти институция в България. Не смятам да обяснявам, че от 1989 г до сега БАН претърпя редица реформи, така, че нейният състав намаля три пъти. При тези промени, за съжаление, много наши приятели и колеги напуснаха БАН. Те избраха да работят другаде, дори и в чужбина, но използвайки именно биографията, която БАН име даде.

Днес, мисля да се обърна към младите хора, завършващите студенти у нас и по света. В тази криза и този натиск е необходимо да се обясни защо е важно те да бъдат изследователи в БАН. Защо не трябва да се отказват, въпреки мизерните възнаграждения и неглижирането от страна на политическите партии, медиите и социалните мрежи.

И така, млади колеги, ето 10 причини да станете докторанти и изследователи в БАН, въпреки бюджетите, които всяко едно правителство предлага:

  1. БАН е авторитет и традиция

Ще работите в една от най-старите институции (въобще) в България, която наскоро навърши 150 години. БАН е правоприемник на Българското книжовно дружество, създадено през 1869 г. По този начин, тя е по-стара от Третата българска държава с 9 години. Когато се разхождате в Оксфорд, Кеймбридж или Хайделберг, трябва да знаете, че тези научни центрове са за своите държави това, което е БАН за България. БАН е научна традиция, предавана от учени на учени. Тя е институти, лаборатории и научни школи с многогодишна история.

БАН не е комунистическа измислица. Сегашното си наименование и основна структура получава със закона за БАН от 1911г. Академии на науките, устроени по подобен начин и финансирани пряко или частично от държавата има по целия свят.

БАН е водещ научно-изследователски център в много области у нас – в биологията, екологията, археологията, астрономията, геофизиката, химическите науки, физически науки, българистиката, историята, етнографията, изкуствознанието, компютърните науки и т.н.

Да, знам, че сега сградите на БАН изглеждат ужасно, знам, че стаите и лабораториите на учените са мизерни, олющени и направо страшни, но това не трябва да ви спира. Там, където има минало, ще има и бъдеще.

  1. В БАН няма „феодални старчета“

В БАН се наблюдава смяна на поколенията. Трудна смяна, защото заплащането е мизерно. Това отблъсква част от кандидатите. Но макар и бавно, процесът се обръща и има прилив на млади учени. Да, колкото и да е странно, идват млади хора. В Института по молекулярна биология средната възраст на учените е 35 г. Колко фирми могат да се похвалят с подобна възрастова структура?

В института, в който работя – Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, в последните няколко години дойдоха магистри, завършили в престижни университети по света – Лийдс, Нотингам, Манчестър, Бремен, Дъблин, Брест, Кийл и др.

Научният секретар на БАН (това е един от учените с голямо влияние в Академията, координиращ работата на няколко сродни научни института) в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология” е жена и доцент на 38 г. Този случай не е изключение, има много примери на доценти и професори в БАН под 40 г. възраст.

  1. Резултатите от вашата дейност ще са видими

Освен чисто научната си дейност, голяма част от работата на Академията е практична. БАН извършва фундаментални и научно-приложни изследвания, обслужващи държавата и обществото с мониторингова и експертна информация, анализи и оценки. С експертния си потенциал участва в подготовката на стратегически документи. Извършва мониторинг на Черно море, сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата, радиационния фон и др.

Съществена част от дейността на БАН е чисто научната, чиито плодове не се виждат веднага и не могат да се пипнат и усетят. Учените от БАН разработват и изпитват нови продукти на фармацевтичната промишленост, археолозите извършват спасителни разкопки в страната, еколози проучват защитените зони от Натура 2000, инженери работят в сферата на роботиката, сензориката, изкуствения интелект и т.н. и т.н.

БАН всяка година печели допълнително финансиране от национални, международни от частни донори почти равно на годишната й субсидия. Колко субсидирани от държавата институции могат да се похвалят с подобни резултати?

  1. В БАН ще работите със страхотни, забавни и усмихнати колеги

Учените в БАН са хора като всички останали – с предимства и недостатъци в характерите, но за разлика от много други професии, при учените в Академията има една голяма разлика. Те не работят там само за пари, а това прави човешките взаимоотношения много по-лесни и по-приятни. Учените в БАН са водени в своята работа от научните си интереси, които, както знаем, не винаги са злободневни и често са посветени на по-висши идеали и цели. Да, тук ще работите за идеали и ще бъде по-различно отколкото ако работите в банка, контактен център или касиер във верига от хипермаркети. Когато отивате на работа, ще го правите с усмивка заради ентусиазираните колеги и приятели, с които ще се видите. И заради новите предизвикателства, които ви очакват.

  1. В началото ще работите за 500 – 900 лв. на месец

Няма защо да се лъжете – богати учени в БАН няма. Но и по света учените не са сред богатите. Историята на съвременната наука рядко е свързана с охолство, имения, скъпи автомобили и богатство. Най-великите учени са направили своите открития в обикновени лаборатории, с хитроумни експерименти, понякога в лишения и оскъдица, борейки се за финансиране.

В началото, като редовни докторанти, ще взимате месечна стипендия, която през последните 10 години винаги е с 10 лв. по-ниска от минималната работна заплата за страната. След това, като асистент ще сте с около 900 лв. на месец. Ако искате да работите в БАН, за да забогатеете, това не е работа за вас.

Добрата новина е, че с времето, когато успеете да поемете допълнителна дейност, свързана с вашата експертиза, ще живеете сносно. Ако работите и допълнително по своята специалност, ще можете да издържате семействата си, да си позволите дори нов автомобил и дом.

  1. Защо да изберете да работите в БАН, вместо в университет?

Академията е чиста наука. Да, асистентите в университетите получават повече от професорите в БАН, но те са заети да водят лекции и упражнения. Това често им отнема от времето и не им позволява да се задълбочат в изследванията си. В университети ще се занимавате с много повече „бумащина“, ще провеждате изпити, ще попълвате протоколи и формуляри, ще присъствате на заседания и съвети. В Академията ще се сблъсквате с много по-малък бюрократичен товар и ще имате повече свобода да преследвате мечтите си.

  1. Ще можете да правите научни изследвания на световно ниво

В БАН се провеждат научни изследвания на световно ниво. В класацията на най-влиятелните учени в света (които са около 2% от общия брой), Академията има 41 учени през 2021 г. и 25 през 2020 г. Учените на БАН редовно публикуват в най-престижните научни списания по целия свят. Работейки в Академията ще бъдете част от световната научна общност и ще можете да се посветите на разрешаването на световни проблеми като глобалното затопляне, енергийния преход, епидемиите и др.

  1. Ще имате възможност да обикаляте по света

Учените представят своите резултати на международни конференции, които се провеждат по целия свят. Сега, когато България е член на Европейския съюз, учените от БАН са търсени партньори за общи проекти. Ще участвате в  специализации, курсове и стажове в Европейското научно пространство. Отделно ще имате възможност да провеждате изследвания от квантовите частици в големия адронен колайдер в ЦЕРН (Швейцария) до пингвините на о-в Ливингстън (Антарктида).

  1. Ще работите динамична изследователска работа

Вие и вашите колеги ще определяте дневния ред и целите, които преследвате. Ако имате идеи, наистина ценни идеи, ще се налага да ги отстоявате и да се борите за тях. Вероятността да спечелите финансиране и да реализирате проектните си предложения ще бъде голяма. Стига да не се отказвате.

  1. Ще можете да определяте дневния ред на обществото

Ако имате желание, ще имате възможност да се включвате активно в определянето на дневния ред на обществото. Дори днес, когато многогодишният опит и експертиза „отстъпват“ пред Google, Уикипедия и Фейсбук, все още има шанс вашият глас да бъде чут. Държавните институции и бизнесът ще се вслушат във вашето експертно мнение, вместо в това на инфлуенсъри, блогъри и ютубъри.

Колкото и да е странно, в историята на БАН има добри и лоши примери по отношение на прехода на учени в управлението на страната. Княжеският естественоисторически музей е основан от Цар Фердинанд, а той активно е събирал и описвал музейни експонати. След това много учени от новата и най-новата ни история стават депутати, министри, министър-председатели и президенти. Какви ще бъдете вие, дали от добрата или от лошата страна на управлението, сами ще решите, но имате шанс да го направите с опита и експертизата на учени от Академията.

И накрая, ще се обърна към управляващите. Техните имена нямат голямо значение, защото те идват винаги с идеи за реформи в сфери, които разбират. После си заминават, често забравени от историята и обществото. БАН е надживяла всички тях, защото нейното основаване и съществуване са посветени на идеали, а не на злободневни теми.

БАН не е закостеняла структура. Тя непрекъснато се променя така, че да отговаря на изискванията на обществото и икономиката, защото учените за разлика от управляващите много добре знаят, че развитието на науката в България се дължи на труда и самоотвержеността на младите учени и докторанти.

 

Авторът Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и главен асистент по екология и опазване на екосистемите в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 20 години работи в сферата на консервационната биология, по-конкретно в проучване и опазване на бозайниците. Изразеното лично мнение на автора не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН.