Почетният гражданин на Тервел подполковник Ради Радев – главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър, преди дни чества 50-годишния си юбилей. Той е носител на многобройни отличия и награди от национални и международни музикални конкурси, дирижирал е на сцени в около 20 държави, създател е на около 400 произведения за фонда на БНР. Пред Про Нюз Добрич той сподели, че най-емоционалната за него награда, предизвикала сълзи в очите му, е удостояването му със званието “Почетен гражданин на Тервел” през 2019 година. Подполковник Радев разказа пред медията за творческия си и житейски път.
Роден е в Добрич на 23 януари 1972 г., но детството си е прекарал в тервелското село Нова Камена, където е завършил начално образование. Там започва да свири в школата по гъдулка към читалището в селото, с преподавател Иван Иванов. Подготовката за обучението му в музикалното училище в Котел провел Атанас Панайотов от Добрич, дълги години работил в ПФА „Добруджа“, както и в Котел. „Когато кандидатствах в музикалното училище, по начина, по който свирех, без да знаят откъде съм, учителите ме попитаха дали познавам Панайотов. Бяха разбрали, докато ме слушаха, че той ме е подготвял. Това страшно много ме впечатли“, спомня си диригентът.
В семейството му няма традиции в народната музика, с изключение на дядо му Ради, който свирел на кавал и на когото е кръстен. „Бяха създадени школи в читалището в Нова Камена и ми беше интересно да се запозная с този инструмент. Не съм си мислил, че ще стана музикант, но някак си съдбата драсна пътечката, за да се случат нещата. Школата беше много добра, а гъдуларският състав спечели много награди по събори и фестивали – участвали сме в Гълъбово, Смолян, Копривщица.“
След като завършва музикалното училище в Котел и кандидатства в Музикалната академия в Пловдив, вече е решил, че ще учи композиция и дирижиране. С тази специалност завършва при изтъкнатия композитор Стефан Мутафчиев, един от основателите фолклорен ансамбъл „Тракия“ и негов дългогодишен диригент.
„Не съм си представял, след като завърших Академията, че един ден ще облека военна униформа. Стана много случайно. Докато учех, работех в ансамбъл Тракия. При един съвместен концерт на Ансамбъла и Представителния ансамбъла на въоръжените сили се разбра, че търсят момчета, които не са служили в армията, да си изкарат службата като музиканти в народния оркестър към Ансамбъла. Така и попаднах в тази формация.“
По-късно съдбата го среща с тогавашния началник на Гвардейския духов оркестър полк. Диян Диханов, търсел диригент оркестратор. През 1997 година се явил на конкурс, бил одобрен, подписал договор за работа, но … документите му изчезнали и не бил назначен.
Със съпругата му се преместили в Пловдив и започнали работа като асистенти в музикалната академия. И в един момент му се обадили, че документите са намерени. Съпругата му го подкрепила и той отново кандидатствал за военен диригент. През 2004 г. постъпва след издържан конкурс в Българската армия като диригент на военния духов оркестър на Девета бронетанкова бригада – Горнобанска.
От 2007 г. е главен диригент на Гвардейския представителен духов оркестър, а от 2008 г., след издържани конкурси по дирижиране и композиция, е назначен за главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър.
По-различен ли е гвардейският музикант от другите? „Да, той е един от малкото, който свири на минус 20 или на плюс 40 градуса“, шегува се подполковникът.
„Дейността гвардейския оркестър е свързана с протокола на Българската армия и там място за компромиси няма, независимо дали ще бъдем в центъра на София или в някое село – едно и също е. Ние знаем, че сме емблема както на Българската армия, така и на българската култура. Малко хора знаят, но военните оркестри в България са първите професионални оркестри и всъщност те създават музикалната култура в нашата страна, те са били определящи за тази сфера. Дали е лесно да се сформира такъв оркестър? Когато хората са професионалисти е лесно. За радост, мене съдбата ме е срещала само с професионалисти. Това са хора, на които аз имам доверие, а и те вярват в мен.“
Репертоарът на Гвардейския оркестър е много богат и разнообразен. Оказва се, че той има най-богатата нотна библиотека в България за духови формации. Изпълнява и класически произведения, и естрада, и джаз, латино- и поп музика. През последните 15 години редовно участва в международни паради в Европа, в Германия, Дания, Белгия, Турция, Русия, Израел.
Почти няма град в Германия, където оркестърът да не е бил канен. За първи път били в там през 2008 година, във Франкфурт на Майн. „В залата беше пълна тишина. Изсвирихме първото произведение от шоу-спектакъла „Искри“ – залата мълчи. Аз взех леко да се притеснявам. Свирим второто произведение – започнаха да шумят. На третото се появиха леки аплодисменти, защото изсвирихме един техен популярен марш. На последното произведение – емблематичната пиеса „Хоп-троп“ на Атанас Бояджиев, вече залата беше на крака, имаше бурни овации. Засвирихме един български марш и публиката започна да пляска и тропа с крака. На следващия ден имахме представление в Карлсруе. Само за един ден вече за нас се знаеше и когато излязохме, всички в залата станаха прави.“
Любопитен факт е, че хореографията на оркестъра, която толкова впечатлява и забавлява по време на парадите и изпълненията в зали и на открито, е дело на самия подполк. Радев. Аз съм мислил стъпките и хореографията. С музикантите излизаме на плаца, аз предварително съм си подготвил схемите, всичко е пресметнато и в движение отработваме нещата.“
Униформите им са изключително красиви. „На изложението в Лондон през 1936 година българската гвардейска униформа печели приз за най-красива военна униформа в света. Тя наподобява хусарската униформа, но в нея са вплетени много символи, свързани с българската нация и дух. Перото например символизира борбения дух и непокорността. Перото на моя калпак е много красиво. От скален лешояд е, от екземпляр, който е бил препариран през 1928 година.“
Първата награда на подполк. Ради Радев идва още като ученик в музикалното училище – две години той получава целогодишна стипендия на името на Филип Кутев от Министерството на културата. Тя му е много скъпа, защото тогава е забелязан като музикант. Оттам насетне диригентът получава много награди и отличия, сред които „Златен век” – печат на цар Симеон Велики и орден „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен.
Може би най-емоционалното за него е едно от последните му отличия. „Това е когато бях предложен и станах почетен гражданин на Тервел. Разплаках се, честно да ви кажа, не съм очаквал, че това може да се случи. Дори допреди 2-3 години никой не знаеше, че съм добруджанец. Стана ми много мило и приятно, че хората от родния ми край се сетиха за мен и уважиха моят труд.“
