Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В редица министерства от края на 2021 г тече масово освобождаване на служители в пенсионна възраст. Милиони са предвидени за обезщетения на съкратените служители. Съкращенията са част от плана на новата власт да намали драстично броя на чиновниците. ..
Чистката е в почти всички звена на администрацията – в транспорта, енергетиката, икономиката, земеделието, екологията и дори в социалното министерство. Освобождаването на пенсионерите на държавна служба е част от плана на вицепремиера Асен Василев да съкрати 30 000 чиновници в рамките на година. В началото на мандата си и първото правителство на ГЕРБ имаше мераци да гради малка и ефективна администрация, но колкото повече Томислав Дончев „съкращаваше“ чиновници, толкова повече те се множаха.
Министерството на транспорта и съобщенията прекратява договорите на пенсионерите в централната администрация и второстепенните разпоредители с бюджет към ведомството, бе решено днес на заседанието на Министерския съвет.
Всички служители по служебно и трудово правоотношение в транспортното министерство, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 1 декември 2021 г., както и тези, които вече са пенсионери, но до момента продължават да работят, ще бъдат съкратени.
При пенсионирането си служителите ще получат обезщетения. Но какво ли ще стане, тогава, когато разберем, че губим тяхната ексертиза и незаменим опит?
ВСИЧКО СЕ КАЗВА В ТАЗИ ПРИКАЗКА:
Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.
– Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.
Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.
Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.
– Как ли? – отговорила знахарката. – Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.
Царят се почесал по тила и повикал болярите си.
– Хей, боляри – викнал им той, – слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!
Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи омърлушен, старецът го попитал:
– Защо си кахърен синко?
Боляринът му разправил какво иска царят.
– Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече: “ Къде е въжето?“ – ти му отговори: „Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде – дебело, тънко, жълто или червено, дай ни по-напред мостра.“
На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал:
– Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.
И царят простил живота на всички.
Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло – и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:
– Каквото щете правете и струвайте, но утре , като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема.
Тръгнали си болярите сломени – не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че синът му се връща и този път омърлушен, и попитал какво се е случило.
– Сега, тате – рекъл боляринът, – и ти не можеш ми помогна.
– Защо?
– Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.
– Не бой се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.
И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците – намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към болярина, дето криел баща си. Попитал го:
– Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет?
– Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш.
– Няма косъм да падне от главата ти, кажи!
Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го е научил какво да каже за пясъчното въже и де има скрито жито.
Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците – всеки да им сторва път.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание