Един от многото успешни възпитаници на легендата във фотографията Шаварш Артин. По образование е журналист, работил в първите частни вестници от 90-те години – „1000 дни“, „Континент“, „Новинар“, „КЕШ“. След няколко години приключения в Италия, се връща и основава агенцията си, която бързо застава начело в бранша. Негови и на колегите му от „Булфото“ кадри са сред най-въртените в медиите и социалните мрежи, и са станали основа за многобройни „меме“-та по актуални теми. Със силна страст към пътешествията, археологията и джаза, Евгени успява да поддържа фотографското си хоби като основна професия, и счита това за най-голямото си лично работно постижение. Освен агенцията, Евгени Димитров е сред учредителите на Асоциацията на професионалните фотографи, която вече има една успешна намеса за промяна на част от Закона за личните данни в полза на фоторепортерите.

Маркетинговите гурута ни убеждават колко е важно да сме съвременни, иновативни, агресивни. Финансовите гурута ни убеждават да не вдигаме нос от ексела, и да намерим в него висшия смисъл на нещата. Когато преди 20 години стартирахме агенцията, гордо я заявявахме като „Интернет фотографска агенция“. Бяхме първите с цифров фотоапарат в медиите, и успявахме да „хвърлим“ кадри в нета, още преди колегите да са си изснимали филма от събитието. Сега всички снимат цифрово, даже и с телефоните, а нашата система от преди 20 години продължава да работи без особени промени. Но ние продължаваме да сме начело. Защото по-важно от формата е съдържанието. Да бъдеш на правилното място в правилното време, и да изпратиш кадър, е по-важно от всякакъв маркетинг и реклама. Другото важно, напук на финансовите гурута, не е ръстът на печалбата, а устойчивостта. Ние инвестираме дългосрочно в душевния комфорт на хората си, и не се мятаме да овладеем някаква ниша агресивно и на всяка цена. В крайна сметка прекарваш на работното си място по-голяма част от житейското си време в съзнание, и работата ти не бива да бъде бойно поле, а място за енергично забавление.

Цялото интервю с Евгени Димитров чуйте и гледайте тук.

обрият фотограф е на първо място страстен фотолюбител, и чак след това служител. Талант, любопитство и придобиване на малко дисциплина впоследствие са съставките на добрия фоторепортер. Колкото по-запален фотолюбител си, толкова по-добър професионалист ставаш. При нас няма работно време, няма „отивам си в къщи и забравям за работата“. Започнеш ли да мислиш в образи, това става като дишането. От което семейството ти получава като бонус безброй запечатани моменти, но и много моменти на твоето отсъствие.

Счита се, че големият фоторепортер трябва да снима разни много драматични работи – отрязани глави, мозък и черва по асфалта, край него да свистят куршуми, трупове да падат на снопове наоколо. Поне това впечатление остава от първите награди на най-престижните международни конкурси за фотожурналистика. Моята мечта е друга – в комерсиален план – да правя кадри, от които да изкарам най-много пари, аз и агенцията ми. А в личен план – да улавям мигове, които в един кадър да разказват история, вълнуваща за най-много хора. Това няма как да стане, ако аз първо не се развълнувам от нея.

Първият ми фотоапарат беше Смена 8М, с разкошния обектив Т43-триплет, той имаше фокус в почти всяка позиция. Размахвах го смело из училище, изпусках го, губех го и го намирах, и винаги работеше. Мечтаех си за Практика ТТЛ, но накрая се сдобих със средноформатния Пентакон сикс ТЛ, и с него правих първите си снимки като студент. Първата ми модерна машина беше Минолта Х-300s, и с нея направих първия си голям удар, когато успях да вляза в подземията на Мавзолея, и да се напъхам в саркофага на мумията. Започнах агенция „Булфото“ с един от първите цифрови Пентакс-и – EI-2000, а сега от почти 20 години съм с гамата на Nikon. Не само, защото са апарати, които нямат умиране, а и заради изключително коректното партньорство с вносителите им. Те не се отнасят към нас като към „куче-касичка“, а като към професионалисти, които имат конкретни нужди и проблеми за разрешаване.