Да им бяхме влезли ние в къщите! Не те в нашите, написа собственика и главен редактор на АФЕРА.БГ Веселина Томова
Да се бяхме отчекнали за минути поне от еснафлъка и да бяхме нахлули в душите им, или в онова, което е останало от тях, ако изобщо нещо е останало след като ги продадоха. На Дявола.
Да бяхме напъхали в джобовете не пари, а юмруци, и да бяхме нахълтали в сградите им, съградени и плащани от нас. Не те в нашите.
Ама – не!
Ние сме „полит.коректни“, „либерални“, „глобалистки“ мишоци.
Ние сме келепирджии, дето само пАрата ни е в главата, а не парата във вятърните мелници.
Ние сме вечно чакащите някой друг да е хаиза, хъша, хъшлака. Някой друг – за да го наблюдаваме отдалеч, гризейки ноктите си от шубе, да не би да ни свържат с него. Докато не победи. Защото когато победи сме първите, които създават легенди как сме му шили бялата риза и сме му носили партрондажа.
Да бяхме повярвали в Бог преди ние да им влезем в къщите! Не те в нашите
Да бяхме поне за минути повярвали, че всичко можем, когато не се фиксираме и не се вторачваме единствено в крайната печалба и победа. Да бяхме направили каквото трябва, пък да става каквото ще.
Да бяхме рискували поне веднъж в живота си, за да разберем, че Бог обича и помага на смелите. Не на еснафите.
Ама – не!
Ние сме подай-гъзеца, криворазбраната циЛивиЛИзация, грош да падне, далавера да чукне, даян му е майката, даян, даян, даян – векове, години, години безсмислено безвремие…
Ние сме онези тепигьози, които са готови да изтърпят и най-големите Боклуци, само за да не излезем от зоната на „комфорта си“.
Ние сме инфантилите, които сами си създават фалшивите станиолени „икони“, на които демонстративно и показно вярват, не защото знаем какво е Вяра, а защото имаме нужда да се сложим на Следващия Менте водач, само и само за да ни забележи и да влезем и ние „в играта“.
Да бяхме поне за минути ние налазили техните къщи! А не те нашите.
Да бяхме поне веднъж оставили спомен за достойнство и чест, да бяхме поне веднъж открито зашлевили мръсника и лъжеца, да бяхме поне веднъж размазали крадеца и разобличили фалшивия продажник, продал българските интереси и целунал пръстена на Сатаната.
Ама – не!
Ние се правим на глуповато наивни и ръкопляскаме на всеки придошъл кретен, наложен ни от мракобесни и черни сили, пременен със светли одежди, само за да ни успи, и му ръкопляскаме единствено с надеждата и за нас да има … келепир.
Да бяхме се събудили не мишоци! Да бяхме поне веднъж непредсказуеми, непрогнозирани, да бяхме поне веднъж строшили злокобната Матрица, в която Боклуците са ни напъхали.
Ама – не!
Ние сме порочното лицемерие – и малцината между нас, които са Лудите, дръзнали да скочат Първи – да ги заклеймим, да ги потопим, да ги смачкаме, само и само за да се харесаме на „новоморалните“ дяволи, пременени сатанински като „ангели“.
Как се бориш за такъв „народ“? Как отвоюваш свободата на такъв „народ“? Как се жертваш за такъв „еснафлък“? Питахте ли Ботев? Питахте ли Левски? Питахте ли Бенковски?… Как ти кърви сърцето, когато накрая, в последния миг, няма накъде да бягаш и очи в очи с Душата си разбираш, че за ТЯХ по-важна е жълтицата, заради която са те предали, а не Свободата на Духа им?
Да бяхме…. Ама – не!
На Игнажден не ние ги налазихме. А те нас.
Сами отворихме портите и сами се предадохме.
И сега – от омраза, от злоба, от яд не към тях, а към собственото си малодушие и СТРАХ за келепира – ръкопляскаме, мислейки, че така ще залъжем бездушието си.
Ръкопляскаме на Сатаните, преоблечени като „ангели“.
Да бяхме поне за миг се разплакали заради падението си – сълзата щеше да направи Брод.
Ама – не!
Когато мирише на свинско с кисело зеле, никой не тръгва след мириса на барут.
Избраните не идват на Игнажден. Защото няма кого да заварят – не къщите, а Душите на онези, които би трябвало да налазят, са празни.
Само свиреп вятър вее, свисти в ПРАЗНОТО…
Веселина Томова
Каква е вашата реакция?
