Време е да се замислим за арогантността, връхлитаща ни стремглаво на всички житейски нива и да се замислим, дали не сме изгубили умението да изразяваме мнението си, без да нараняваме другите. Забравили ли сме самоусещането, че неуважителните квалификации, които използваме и действията, чрез които изразяваме същите не биха могли да доведат до положителен резултат. Те нито ще въздигнат смислено нашето самочувствие, заради което правим всичко това, нито ще докоснат някой, за да бъде приобщен към желан проект или трансформиран в собствения ни огледален образ, намиран от нас за идеален.
Станахме свидетели на разединение заради арогантност. Лекари, учители, магистрати, журналисти, актьори, музиканти набеждават в непрофесионализъм лекари, учители, магистрати, журналисти, актьори, музиканти и не само. Политици обвиняват в престъпления политици. Съсловна организация говори срещу друга съсловна организация въпреки неизменната им обединеност, заради еднаквото съсловие и въпреки необходимостта им за заедност, в защита на общите интереси.
Невежест, лъжа, изменност и продажност са думите, които квалифицираха изразяващите различно мнение, независимо високата им професионална експертност, дългата им житейска опитност и достолепната им възраст, понякога.
Произведоха се безброй думи с първа съставка „анти“ и така се етикетираха подигравателно, обидно и надменно, хора, позиции и събития. Направи се опит да се обезличат не малко на брой професионални и житейски съдби.
От позицията на властта, йерархията и парите се възпроизведоха авторитарно еднотипни модели на подражание, пропагандно обозначени като единствени и най-правилни.
Наостриха се остриета – национални и международни, които бавно и постепенно заслепяваха и объркваха със светлината си инакомислещите, най-вероятно, за да събудят страха, но се оказа че успяват да пробудят само инстинкта за самосъхранение. Заради основателната опасност от загуба на идентичност, естествено се възвърна паметта за отминалите славни исторически събития, препрочете се Конституцията и се извадиха знамената. Военен сюжет, а времената са мирни.
Арогантността прехвърли сякаш допустимите си ограничения. Тя стремглаво се втурна към ежедневието ни, към битието ни, към минутите на заедност около трапезата. Ескалира самоусещането за безпогрешност и се прекъснаха отколешни приятелства и се „счупиха“ колегиални отношения. Заради невъзможността да се преодолее различното мнение и да се пренебрегне собственото – авторитарно.
Малцина възприеха този процес като свойствен на тях, но мнозина прозряха големия риск, младостта да го надгради и възпроизведе в нещо повече.
Не е ли е време да се замислим и за възпитанието, и поговорим за него. С децата в семействата и в образователните институции, с възрастните чрез личен пример и дружелюбни разговори. Предвид днешната ситуация – през безброй обучителни часове и много отделено мисионерско време.
За възпитание. За култура. За цивилизованост. Без арогантност.
С необходимото различно мнение, но със задължителното възпитание за неговото изразяване.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
