Създаването, прохождането и утвърждаването на театъра в Поликрайще могат да бъдат проследени точно, защото те са неразривно свързани с Поликраишкото първоначално народно училище и са описани най-надлежно в Протоколните му книги. Той се ражда на 13 ноември 1896 г. (ст.ст.), а бащите му са учителите: Тодор Георгиев Арнаудов от Златарица (главен учител), Руси Юрданов от Елена, Христо Попов от Долна Оряховица, свещеник Никола Попгеоргиев Маринов от Поликрайще (който през учебната 1896/1897 г. преподава български език и четене на I б) и V отделение), Борис Съббев Молдованов от Дряново, Марин Иванов и Генчо Стайков. На извънредно заседание на Учителския съвет, проведено на споменатата дата, главният учител предлага да се даде театрално представление с цел да се купят от продадените билети книги, вестници и списания за училището. Решава се то да бъде преди Рождество Христово.
Създава се комисия в състав: Тодор Георгиев, Христо Попов, Руси Юрданов, която да го организира и да избере пиесите. На 28 ноември 1896 г. е определено първите две представления да се проведат на 6 и 8 декември с.г., а цената на билетите за зрителите да бъде: такса за I място – 1 лев, за II – 70 ст., галерията за учениците – 30 ст. и за частни лица – 50 ст. За касиер е избран Тодор Георгиев. На 10 декември 1896 г. е направен финансов отчет. Общият приход от двете представления е 73 лева, разходът – 54 лева и 70 ст. и остатъкът е в размер на 18 лева и 30 ст.; 1 лев и 50 ст. от него е отпуснат на ученика Трифон Енчев от IV отделение като беден за закупуване на учебници, а останалата сума е изразходвана, за да се абонира училището за списанието “Мисъл” и да се купят книги за училищната библиотека.
На 10 октомври 1897 г. е решено: “Да се дадат няколко пъти представления и вечеринка. Комисия да предложи пиеси”. В дневния ред на заседанието на Учителския съвет от 30 октомври 1899 главният учител Руси Юрданов включва точка: “Избиране на пиеса за представяне”. В годишния отчет на училището за учебната 1899/ 1900 г., обсъден на 24 април 1900 г., стои: „Дали са едно представление, за което има за цел нравственото повдигане на населението и подпомагане на училищната и читалищната библиотека и подпомагане на детски фонд.“
Първите известни имена на сценични произведения, поставени в Поликрайще, са драмата „Лихвар“ и комедията „Сребролюб“, като приходите са за фонда за бедни ученици. Това е утвърдено на 8 декември, а събитието е на 27 декември 1901 г. Продадени са 6 билета по 50 ст., 35 по 30 ст., 28 по 20 ст. и 19 по 10 ст. или общо са получени 21 лева. Разходите са: за „Лихвар“ 2 лева за книжки (4 екземпляра по 50 ст.) и за „Сребролюб“ – 1 лев и 60 ст. (4 екземпляра по 40 ст.). За осветление и други потреби са похарчени 4 лева и 60 ст. или общо – 8 лева и 20 ст. Финансовият резултат е съобщен на 28 декември с.г. Касиер е бил М. Кочев. На 20 януари и 2 февруари 1902 г. драмата и комедията отново са играни и сметката от приходите и разходите е докладвана на 7 февруари 1902 г. Театралната дейност фигурира като важен елемент в годишния отчет на училището за учебната 1901/1902 г.
На 2 ноември 1902 г. е избирана комисия в състав: Н. Бочев, Т. Кънев, Т. Попова, която да предложи материали за представления, литературни вечеринки и утра. На 20 декември с.г. Учителският съвет взема решение да се даде пиесата „Руска“ и спектакълът да бъде на 22 декември. Поради големия интерес на 4 януари 1903 г. е обсъдена възможността да се подготвят още две постановки – „Граничари“ и „Недоразумение“ (комедия). Те са играни на 18 януари срещу Богоявление – Йордановден 1903 г., а приходът е за читалище „Развитие“. На 11 ноември 1903 г. комисия от учителите К. Ангелов, Н. Бочев и г-ца О. Христова изразява становище, че е дошло време пак да се излезе на сцена. На 14 ноември измежду различните възможности се предпочита заглавието „Двамата железари“. Постановката е на 14 декември и получените средства са в полза за читалището. На заседание на Учителския съвет, проведено на 3 януари 1904 г. отново е включена точка в дневния ред: „Избиране на пиеса“. Приети са три предложения: „Чужденец“ – драма от С. С. Руневски, „На бърза ръка“ – комедия от Ал. Едрев и „По неволя доктор“ – също комедия. Разпределят се ролите и артистите се срещат със своите почитатели на 18 януари. Приходите са пак за читалището. Точка 5 от заседанието на 11 ноември с.г. е „Театър и вечеринки“. Прието е да се представи „Престъпникът“ от P. Giometti.
През 1916 г. е подготвена пиесата „Бойка войвода“ с участието на Ана Симеонова, тогава ученичка в трети прогимназиален клас, а по-късно – видна функционерка на БКП, и на брат й Ангел Симеонов – след Девети септември 1944 г. професор по медицина и личен лекар на Георги Димитров. В периода между двете световни войни публиката тук се радва на спектаклите: „Али Баба и четиридесетте разбойника“, „Балканска комедия“, „Боряна“, „Змейова сватба“, „Индже войвода“, „Към пропаст“ от Иван Вазов, „Наймичка“ (слугиня) от Тарас Шевченко, „Народен враг“ от Ибсен, „Пленникът от Трикери“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Хан Татар“, „Червената метла“ и редица други. Участват Атанас Караилиев, Бончо Бочев, Георги Аврамов, Георги Коларов, Иларион Тодоранов, Кина Цанева, Милка Гърдева, Павел Кушев, Трифон Караилиев и др.
Театърът в Поликрайще преживява небивал разцвет след Втората световна война и най-вече през 70-те и 80-те години на XX век, когато печели многобройни награди на редица национални прегледи. Играят се: „Блокада“ от Камен Зидаров „Борсанови“, „Вражалец“, „Вълци“ от Илия Волен, „Доктор“ от Бранислав Нушич, „Женитба“ от Гогол, „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, „Разузнаване“, „Снаха“, „Страхил войвода“, „Татул“ от Георги Караславов, „Царска милост“ и др. В паметта на зрителите остават артистичните постижения на Ангел Терзиев, Антон Кьосев, Атанас Владов, Васил Донев, Васил Нейков, Верка Каралакова, Димитър Кьосев, Добри Ковачев, Живко Агаларев, Иван Ботов, Илия Колев, Йордан Каралаков, Латинка Тодоранова, Лиляна Куцарова, Маринка Даскалова, Милко Ников, Милко Хаджипетков, Пенка Банкова, Петър Петров, Симеон Гърдев, Соня Кушева, Стоянка Попгеоргиева, Трифон Попов, Христо Касаков, Милко Сомов, Надежда Сомова. Режисьор на сценичните постановки от 1966 до 1995 г. е Петко Денев (с прекъсване). Върховото постижение в историята на театъра в Поликрайще е спечелването на Сребърен медал и на златни и на сребърни индивидуални отличия и завоюването на званието „Лауреат“ на V Републикански фестивал на художествената самодейност през 1977 г. с постановката „Гераците“ от Елин Пелин. За 101 години – от 1903 до 2003 – са подготвени и поставени 95 пиеси, а като се добавят и тези от 1896 до 1903 (за 108 години) – над 102. Това е просто поразително!
Общото събрание на населението на Поликрайще, проведено на 2 юли 2020 г. учреди Поименни почетни отличия на имената на личности – работили на музикалното, художествено, артистичното и културното поприще за културния възход на Поликрайще и България; отдали се на читалищното дело на Поликрайще и България.
Дават се принос към музиката, изобразително изкуство, за хорово и музикално изкуство, театър и сценично майсторство, читалищно дело:
Почетно отличие „Трифонка Романова Попниколова“ – Видна общественичка. Член на Окръжния комитет на Отечествения фронт. Работи като просветник на 17. низова организация в Поликрайще. Всяка седмица провежда кръжоци по домовете на хората и най-вече в своя собствен, на които изнася беседи по наболели теми на деня и разглежда важни въпроси от развитието на България. Запознава слушателите с произведения на класиците на българската литература. Авторка на сценарии, режисьорка и постановчик на възстановки на народния бит и обичаи;
Дава се за принос към режисурата и за обществена дейност;
Почетно отличие „Никола Георгиев Попниколов“ – Ръководи съзидателния етап на Отечественофронтовата организация от 1959 до 1987 г. Председател на нейния Селски комитет. Влага огромна енергия, за да бъде извършена през този период колосалната работа за просвещаване на населението и за подобряване на живота му в битово и културно отношение.
Дава се за принос към музиката и за обществена дейност;
Почетно отличие „Бончо Бочев Горидков“ – Създателят на световноизвестния хор „Бодра смяна”. Признат за родоначалник на детското хорово пеене в България. Големият диригент отнасял се с особена любов към Поликрайще и работил за издигане на неговата култура в музикално отношение.
Дава се за принос към музиката и хоровото изкуство;
Почетно отличие „Антон Димитров Кьосев“ – Самобитен артистичен талант, надминаващ професионалните актьори.
Дава се за принос към театралното майсторство;
Почетно отличие „Петко Иванов Денев“ – Режисьор на театралните постановки в Поликрайще от 1966 до 1995 г. Утвърждава театъра в Поликрайще до един от най-добрите в страната.
Дава се за принос към театралното майсторство и режисурата;
Във връзка със 125-годишнината на Театъра на Поликрайще Кметският съвет на Поликрайще удостоява за принос към театралното майсторство неговите създатели и първи артисти на Поликрайще учителите през учебната 1896/1897 година: Тодор Георгиев Арнаудов от Златарица (главен учител), Руси Юрданов от Елена, Христо Попов от Долна Оряховица, свещеник Никола Попгеоргиев Маринов от Поликрайще, Борис Съббев Молдованов от Дряново, Марин Иванов и Генчо Стайков с почетното отличие „Антон Димитров Кьосев“.
Във връзка със 125-годишнината на Театъра на Поликрайще Кметският съвет на Поликрайще удостоява най-големия артист на Поликрайще за цялата му история Антон Димитров Кьосев, останал в паметта на хиляди свои почитатели със забележителното си превъплъщение в роля на стария Герак – Дядо Йордан Герака в „Гераците“ по Елин Пелин, който заради своя талант заслужава да бъде народен артист на България, с почетното звание „Почетен гражданин на Поликрайще“.
Автор: Мирослав Дечев
Каква е вашата реакция?
