Сега четете
Димитър Зоров за стойността и пътят на млякото

Димитър Зоров за стойността и пътят на млякото

Не мога да си спомня по-труден момент в нашия бранш, цената на тока се повиши 4 пъти, все пак това е един сериозен разход за себестойността на продуктите. Цената на царевицата и пшеницата ако ги сравняваме с 2020 точно по две са в момента цените и това води до изключително тежи моменти, финансови разходи както на фирмите, така и за предприятията. Така че досега бяхме много големи оптимисти, а сега сме оптимисти минаващи към песимисти, защото не виждаме светлина в тунела.

Във всеки продукт, особено земеделските, цената се образува от себестойността на разходите, изваждат се подпомагания ако има субсидии и държавни помощи и се оформя крайната себестойност. В случая ние в сектора на млекопреработката за разлика от други европейски страни, това не се наблюдава, тоест няма компенсационните мерки, които ЕК разреши за 2020 бяха до 800 000 евро на предприятие, за 2021 са ги вдигнали на 1 800 000. България заради нейните бюджетни възможности няма такова подпомагане, тотет целия товар излиза на плещите на производителя и от там частично вече се пренася и на потребителите.

Българинът трябва да има хранителна култура. Например, като влизаме в един магазин, ние виждаме цената, а не това, което ни дава хранителна стойност. Вие може да си купите един кашкавал за 30 лева с 50 грама от него да получите повече хранителна стойност отколкото от друг наречен кашкавал, а той няма нищо общо с кашкавала за 10 лева, от който да не получите никаква хранителна усвояемост. Затова трябва дасеговори и потребителят да му обръща внимание, защото ние смятаме като българи винаги искаме да сме по-хитрите, а накрая излиза, че сме надхитрените. Нека всички потребители да се замислят, а да не ходят до аптеката – да даваме пари за скъпи добавки и витамини, когато ние в неутралните млечни и месни продукти ги имаме.

Колко струват качествените продукти?

Димитър Зоров: Цената в момента на суровото мляко в ЕС, цена, на която в момента можеш да го намериш, е около 1 лев. В България под тази цена и не съм съгласен, когато някой казва ама нашите продукти са по-скъпи от европейските. Това не е вярно, винаги трябва да сравняваме еднакви продукти, ако сравняваме кашкавала, трябва да е с кашкавал, а не с моцарела за производство на пици, например. В момента цената на млякото, вижда се, че това е неатрактивен бранш, дори и за ЕС. И там има дефицит на мляко в момента. Вижда се и че ЕК не са толкова добре на анализите, защото трябва да се излезе от кабинетите. Пътят на млякото идва от фуражите първо, после от животните, после се преработва, магазина, надценките на търговците и накрая какви са усилията, пак бутилката е една и съща като стойност, само че не го наливаш от земните ресурси, а трябва да го произведеш. Затова ако искаме да останат натурални продукти, защото смятаме, че това е правилната форма на функциониране на човешкия организъм, трябва да оценяваме и да подкрепяме хората, които все още идиотски се занимават с това.

Помага ли достатъчно държавата на този тежък сектор?

Димитър Зоров: Държавата първо, няма помощта, която се прави в другите страни-членки, защото първо ние нямаме този ресурс и България казва ние не сме Холандия и Германия, не се сравняваме вече и с Чехия. Даже в преработвателния сектор и мярката 60/40 не може да се ползва, защото предприятието в хранителната промишленост са в други кодове и не получават това. Едни 50 000 евро са дадени преди година и то за компенсация за дезинфекционни материали. Въпреки тежката криза, те останаха да работят в най-тежката ситуация на пандемия, трябва да се оценява това.

Къде се губи диалогът между институциите и хора като вас?

Диалог образно казано има, но резултати няма. Говорене има. Когато едни хора,доста голям час от ЕК са такива хора, които са отгледали или битуват в офиси, не са влизали в реалния сектор, за тях това е трудно, че караш кола, ходиш на ресторант, това е индикатор за охолен живот.

Трябва да оценяваме хората, които могат да го направят, защото типично българската черта злобата и завистта играе като много негативно явление. Парите трябва да се изливат в правилните посоки, някой ще каже вижте колко пари са дадени за животновъдството, да, но, от канализацията никой не се храни. Едно теле става крава и започва да дава мляко след 3 години, виждате какъв дълъг период. Как да инвестираш в едно нещо, за което не знаеш бъдещето? Затова държавата трябва да си определи приоритети. Животновъдството, плодовете и зеленчуците са най-трудните сектори с най-малко добавена стойност, тоест печалба, в много случаи без печалба.

Тревожи ли ви зелената сделка?

Трябва да оползотворим животинската тор, затова има биоинсталации, това е много скъпа инвестиция. Тогава обаче се намаляват вредните емисии и тук трябва да се инвестира. Всеки иска да инвестира в бизнес с печалби, към момента щом спадат бройките на животните и никой не иска да инвестира, значи това е допълнително доказателство, че бизнесът не е печеливш.

10 литра мляко отиват за един килограм кашкавал. Себестойността на продукцията към 1 ноември се е вдигнала между 40 и 45%. Как смятате

Отдавна няма печалби, как смятате, че това нещо може някой да го финансира, примерно собственик, фонд, но една от най-големите европейски фирми Данон излезе от България, защото няма добавена стойност. Не можеш да работиш на загуба.

За да останат продуктите качествени и достъпни зависи от потребителя. Трябва политиците да седнат и да видят какви са приоритетите и ориентацията на държавата и ако кажат животновъдство не трябва, хранителна промишленост не трябва, ние ще си купуваме от Европа, просто хората, които се занимават с този бранш да знаят. Но това нещо не може да продължава така.

Млекопреработката не е субсидирана. При положение, че фуражите и себестойността намлякото се е вдигнало 70%, а млякото с 30% и субсидиите не са се променили, дали големите бенефициенти са животновъдите? Оттук нататък пренасяме в следващия сектор преработката, който е коренно различен. Едно чисто млекопреработвателно предприятие, което не е субсидирано какъв упрек да търпи? Той трябва да произведе продукта, да го приемат търговските вериги, които яростно се стремят да не се индексират цените и преработвателят какво да направи, на нищо не може да влияе той. Този проблем го има и в европейски мащаб.

Вижте и

Как може да се гарантира, че няма да стане недостъпна млечната качествена продукция, с която българинът е свикнал? 

Димитър Зоров: Ако при 40-45% вдигане на себестойността, цените бъдат индексирани с 10-15% смятаме, че това не е критерий за достъпност, но ние призоваваме търговците нека в този тежък момент да разделим тежестта по веригата, защото и вие следите анализите и виждате, че за 2020 г. печалбите неимоверно  са се вдигнали на търговците, опериращи в хранителния бранш, на търговците на дребно. Не е ли морално и солидарно всеки да даде своя принос?

Индексацията на цените с 15% значи, че продуктите ще се вдигнат с 4%. Потребителят няма да го почувства и това ще е подкрепата на потребителя. Кашкавалът трудно би струвал 40 лева, защото с индексация и всичко, не смятам, че някой собственик, оценявайки потребителските възможности, че нетната цена ще я пусне над 16 лева. Тоест нормалните надценки би трябвало да са 30%, не 60%. При 30% кашкавалът ще струва 22 лева, а не 40 лева. Трябва малко да се дръпнат от юздите на операторите по веригата. Едни кризи са оздравяващи, тези, които оцелеят ще имат по-добър микроклимат за бизнес след това, въпросът е колко ще оцелеят и каква ще е цената и ще имат ли ресурса и възможността.

Възможно ли е мисията на фондацията за достъпна и качествена храна й нейният екип в мое лице и в лицето на колегите, да се вдигне репутацията на българските продукти?

За това работим всички. Това трябва да е водещото, защото имаме уникални продукти и са доказани във времето техните качества, особено българското мляко и сирене, които се захласват по киселото мляко, хора, които са с доста високи критерии като японците и те са го оценили и доказали, то е като лекарство за тях, ние трябва да уважаваме тези продукти, смятам, че просто трябва да се поизчисти част от сектора, да се спазват правилата и най-добрият закон без контрол е нищо. Трябва да има контрол от контролните органи, защото това води до равна конкурентоспособност, кoмeнтирa прeдceдaтeлят нa Acoциaциятa нa млeкoпрeрaбoтвaтeлитe Димитър Зoрoв в ефира на ЛюбословиеБГ в съвместната с Фондация за Достъпна и качествена храна рубрика  „Говори потребителят“.

Целия разговор гледайте във видеото.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре