Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Иванка Мавродиева е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, експерт по реторика, бизнес комуникация, комуникационни изследвания, връзки с обществеността и академично писане. Изследовател, блогър, консултант по PR, обучител по медийно поведение и презентационни умения.
Стигнаха ли политическите послания до хората по време на кампанията и с кои речови похвати си служат най-често политиците, за да привлекат избиратели?
Вижте каква е оценката на проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика в СУ „Св. Климент Охридски“ която бяше гост на Любословие.БГ
„Политиците трябва да се потопени и да вярват, да са убедени. Богатството на мисли ражда богатството на слово. Когато не си убеден, това проличава и на равнище интонация, синтаксис и на едно цялостно поведение. Едно формално присъствие се наблюдава през последните години. Няма дух. Отивайки на тези тържества, това е акт на респект към историята на България, към важни моменти. И когато се показва този респект, той трябва да е дълбоко осъзнат“. Това каза пред БНР проф. Иванка Мавродиева, доктор на философските науки, преподавател в Софийския университет по ПР/PR, бизнес комуникация, реторика, академично писане.
По думите ѝ посланията на политиците, отправени на тържествени чествания, са много клиширани и изтъркани:
„Не проличава онова вътрешно вдъхновение, съчетано с отговорност, една дълбока осмисленост. … Когато се създава една реч, се излиза първо от статуквото (позицията на държавник – б.р.) и второ – от автентичната уникална персона, за която е написана„.
„Всяка дума се тества – да се избегне клишето, да се избегне прекалената патетика, да се премахне разговорният изказ и да се получи един консистентен финален текст, който се репетира. Но той да е така подготвен, че да изглежда не като заучен и зубърски произнесен, а наистина да е това усещане за събитие, за персона и за институция“.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание