Денят след Димитровден е известен сред българите като “Мишкин празник”, “Митляци”, “Пуганци” или “Пуганшляко” (“поганец” означава “езичник” и е табуирано название на мишката). И понеже мишките са представлявали винаги напаст за дома и за стопанството – за дрехите в сандъците и за зърното в хамбарите, на тях е отреден и специален празник.
Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене) – според една от легендите Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий и оттам изскочили за първи път мишките.
Друга легенда пък казва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“, отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
Обредността през тези дни (един или три) е насочена главно към умилостивяване на гризачите.
Жените не използват остри предмети и сечива – не режат с нож и ножица, не секат дърва, не бодат с игли и не месят хляб, за да “не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите”.
Навсякъде се предприемат определени магически действия за предпазване на дома от мишки.
Често жените зашиват с червен вълнен конец предния и задния край на полите си. Докато шият, децата питат: “Какво шиеш, бабо?” Отговорът е: “Шия на мишките очите”.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, за да не ядат мишките посевите с острите си зъби.
Силно е и вярването, че споменаването на думата мишка на този ден носи нещастие.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница, която хвърляли в река или някъде далеч извън селото.
