Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Надявах се, че като влезем в ЕС, западната демокрация ще сложи край на безобразията в българската политика. Но се случи точно обратното! Оказа се, че Западът не ни е искал за партньор, а за своя колония. Затова брюкселските бюрократи припознаха като свои първо нашите бандити – прегърнаха ги, направиха ги своя креатура и ги оставиха да безчинстват и грабят на спокойствие във вече западната колония България“. Това заяви в свой коментар проф. Иво Христов.
Вместо да започне да се развива по западен модел, от модерна държава България бе срината до изостанала такава. Това не е точно колониализъм – тъй като от 70-те години по соц.-а до влизането ни в ЕС ние бяхме развито общество. Процесът може да се определи като деволюция (еволюция, която върви назад и деградира държавността и обществото).
Всичко започна с масовата приватизация. Още тогава държавата и народа загубих значителна част от икономическата си, промишлена и финансова мощ, което до голяма степен ни обрече на мизерията, която продължава и днес. С всяка следваща вълна на приватизация работните места в страната ни намаляваха… което съвсем логично водеше до все нови и нови емигрантски вълни. Последователността на процесите беше- приватизация-емиграция,приватизация-емиграция… Днес българите не виждат перспектива за живота си – затова и не искат да раждат тук децата си. Въпросът дори не е в парите, а в липсата на смисъл да живеят в България.
Факт е, че с обезкостяването на Източна Европа след 89 г., западните икономики удължиха живота си с едни 30 години. Първата работа на западняците беше да ни убият като техни конкуренти още в зародиш – и в промишлеността, и в земеделието… Вследствие на което ги захранихме с евтина работна ръка, осигурихме им пазарите си, на които да пласират некачествената си продукция. А през цялото това време Западът привидно се възмущаваше от високите нива на корупция и липсата на правосъдие у нас. Но в крайна сметка, те самите захранваха тази бандитска среда, защото им е изключително полезна. А бих казал дори и жизненоважна.
По разграбване на националните богатства от чужденци пред нас е само Украйна, която ни води убедително, категоричен е проф. Христов. Там камък върху камък не е останал, а Западът буквално изнася с камиони уникално плодородния чернозем от Запорожието. От това по- голямо дъно няма.
Това трябва да е сигнал и за българите. Плодородните почви са нова конвентируема валута и в един хубав момент чужденците могат да натоварят земята ни на кораби и влакове и буквално да я изнесат. Отделно: както е известно, у нас беше вдигната забраната за продажба на земя на чужденци. Ако спешно не се вземат мерки срещу този произвол, това ще е последният пирон в ковчега на България, коментира още проф. Иво Христов. Към момента е известно, че сред най- активните купувачи на българска земя са Израел и Обединените арабски емирства.
Най- лошото е, че българинът не оказва абсолютно никаква съпротива на безобразията на родни и чужди политици. Смята, че щом „Брюксел казва“, значи всичко е наред. И продължава с овчедушие да се възхищава как на Запад всичко било уредено, без да си даде сметка, че това са колониални държави, чието богатство се е натрупало вследствие на вековна експлоатация на чужди земи и народи. И още повече не си дава сметка, че западните народи са се борили с векове и продължават да се борят за правата си. И не са си вдигнали чантите да бягат другаде. Но в България никога не е имало култура на съпротивата, няма и да я има. Духовни роби ли сме?!
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)