Ако ще четете този текст, оставете за момент настрани пристрастията си.

Това не е защита на Радев – а напомняне за смайващата наивност, до която може да пропадне българската политика.

А по-точното заглавие би трябвало да бъде „Див Ганьовски капан за Радев“.

Постави го човек, който непрекъснато говори за „почтеност“.

 

Беше повече от ясно, че не може да бъдеш министър с двойно гражданство – запретява го Конституцията.

Наистина е загадка, как Радев допусна това, кой го е подвел, кой му е обещал да замаже гафа.

Преди няколко дни той отправи искане до Конституционния съд да прекрати делото за двойното гражданство, понеже то няма предмет – „двуженецът“ Кирил Петков вече не бил министър.

Така той призна, че е допуснал грешка – но пледира тя да бъде оставена без последици.

 

Много отдавна Радев трябваше да осъзнае, че е въвлечен в една фалшификация.

Съвсем отделен е въпросът, кой пък е подвел Петков.

Но той, вместо да се занимава с есеистични тълкувания, просто трябваше да прочете Конституцията.

 

Радев често говори за корупцията, разяла държавата.

И сега имаше отлична възможност да санкционира

най-позорното зло: корумпирането на Истината.

 

Още повече, че канадско-българския мелез, одобрен от него за служебен министър, сам оповести, че е подписал декларация с невярно съдържание за гражданството си.

Но „не се чувствал виновен в себе си и нямало да поеме отговорност“.

 

Това е важен знак: продължавайте да съдите обикновените хора и за най-дребните кокошкарски деяния.

Те пък, ако загазят, трябва да използват паролата: „Не се чувствам виновен вътре в себе си и няма да поема отговорност“.

 

Онази вечер по телевизията мина филма „Дискриминация по полов признак“.

В една от сцените действието се развива в Харвард, през 50-те години на миналия век. Ректорът посреща новите студенти със слово, от което ще запомним, че възпитаникът на Харвард уважава законите.

 

А тук министър можеш да станеш по-лесно, отколкото да си отвориш сергия на битпазара в Илианци – дори ако газиш законите и подписваш декларация с невярно съдържание.

Само дето Радев е жертвата.

 

Единствено на „двуженеца“ ли се дължи това или и на някои кръгове, които очевидно ще го загърбят, след като имат вече свой кандидат за президент?

Тъй или иначе, един по-скоро икономически проект безмилостно бе задвижен за сметка на Радев.

 

Едно отклонение.

Тия дни все по-често се чува, че президентът трябва да е обединител.

Кой от досегашните президенти беше „обединител“?

Желев? Той докрай съжаляваше, че Живков не е бил съден. Обаче иронията е в това, че, изглежда, Паметта на хората ще се окаже по-милостива към Живков.

Петър Стоянов направо си казваше – „Аз съм седесар!“ – февруари 2000 година. Провинциална версия на прочутата фраза на Кенеди „Аз съм берлинчанин“.

Първанов? Той и досега отстоява идеята за Обединителя, макар че не успя да предотврати дори разлома в БСП.

Плевнелиев пък, всеки път, когато си отваряше устата, разединяваше – всяка дума, казана от него за Миналото, сблъскваше хората.

 

Как ще обедините „населението“ – милионите ОБИДЕНИ, след като от 30 години насам ги разединявате по всевъзможни начини?

От десетилетия ги настървявате – особено с разгула на тукашните политици.

 

Шепа розовобузести момчета изиграха президента.

Това е истинското задкулисие.

Това дори може да мине за проява на „дълбоката държава“.

 

А пък, за жалост, и „Магазинът за наивници винаги има какво да предложи“, както казваше един писател.

КЕВОРК КЕВОРКЯН