Бързото превземане на Афганистан от талибаните точно повтаря историята отпреди 25 години. Както и миналия път, радикалните ислямисти успяха да овладеят цялата територия на страната, с изключение на долината Панджшир и околностите ѝ.
Именно там част от армията и специалните сили на Афганистан се оттеглиха, не желаейки да живеат според средновековните правила, наложени от талибаните и Ал-Кайда. Силите на съпротива срещу радикалните ислямисти бяха водени от Ахмад Масуд Джуниър, син на легендарния лидер на Северния алианс, лъва Панджишър, Ахмад Шах Масуд и вицепрезидента на Афганистан Амрула Салех, който се обяви за законен държавен глава.
Ахмад Шах Масуд беше убит от талибаните на 9 септември 2001 г. по време на пресконференция. Талибаните днес не са готови да повторят грешките си от преди 25 години, когато не са насочили ресурсите и силите си да завладеят Панджшир. В резултат на това, в края на 2001 г., по време на американски въздушни удари, членовете на Северния алианс напуснаха долината и окупираха Кабул почти без американска наземна подкрепа.
По този начин те отмъстиха за смъртта на своя легендарен водач. Така че сега, когато талибаните, без да чакат засилването на Национално -освободителния фронт в резултат на присъединяването на част от афганистанската армия и специалните сили, и „младият лъв на Панджишър“ Масуд Джуниър се превръща във влиятелен лидер, талибаните и техните съюзници с помощта на Пакистан хвърлиха всичките си сили и военни части в атака срещу Панджишър.
Докато „новото талибанско правителство в Кабул“ се стремеше да покаже на света готовност за компромис и се преструваше, че води преговори с Масуд Джуниър и Салех, военните части на талибаните, заедно с мрежата Хакани и други ислямистки терористични групи, част от талибанската коалиция вече атакуваше подстъпите към Панджишър. На сутринта на 6 септември видеозаписи и снимки на талибански войски от „непроницаемата планинска долина Панджишър“ обиколиха света. Талибаните показаха на света, че могат не само да окупират изоставени градове, но и да се бият и за кратко време успяха да победят Северния съюз във военно отношение.
Долината Панджшър е не само портал от Афганистан към Китай, но и зона за компактно заселване на афганистанските таджики. Афганистан не е етнически хомогенен, таджиките традиционно живеят на север, пуштуните на юг и шиитите на запад. В продължение на много поколения те успяваха да намерят основание за съгласие, но сега по същество в страната има етническа конфронтация. Повечето от талибаните са етнически афганистански или пакистански пуштуни. На тяхна страна се борят множество арабски говорещи екстремисти-членове на Ал Кайда, ИДИЛ и гореспоменатата мрежа Хакани, пристигнали от Сирия и Ирак и други арабски страни. Привържениците на Масуд и Амрулла Салех са предимно таджикски, както и техните лидери. В Афганистан има достатъчно хора, които не искат да живеят под управлението на талибаните, но таджиките се превърнаха в враг номер едно на талибаните.
Защо Масуд не се предаде и прие предложението на талибаните? Той просто добре знае, че талибаните планират тотален геноцид в непокорната долина. Руснаците дори не са мислили за този метод, когато са се борили с „бащата“ на Масуд Джуниър, в отличие от талибаните. Освен това Панджшър е относително просперираща провинция, която дълго време е заобикаляла войната. Това ще бъде голям стимул за афганистанските и пакистанските пуштуни да се преместят тук. Местните трябва да умрат или да избягат в съседния пренаселен и обеднял Таджикистан, оставяйки домовете си на новите си собственици.
Ето защо другарите на Масуд се борят за живота им, а талибаните разполагат най -елитните части в долината. Военният професионализъм на талибаните обаче оставя много да се желае. Но след първите неуспехи талибаните се обърнаха към своите пакистански съюзници, нетърпеливи да осигурят директен коридор от Китай до Афганистан. Военната операция сега се координира от съветници от пакистанското разузнаване, а талибанските „воини на исляма“ се подпомагат активно от редовните пакистански специални части. Колко дълго може да издържи Националният фронт на Северния алианс, забит в планините Панджшър, да се бори с професионалисти и безпилотни самолети, предвид практически неограничените запаси от оръжия и численото превъзходство на талибаните и Пакистан?
Освен това настоящите защитници на Панджър всъщност бяха предадени от американците, на чиято подкрепа разчитаха. Всъщност, след като предаде земята на талибаните, Байдън ги призна като страна за договаряне; Спомнете си, той дори обяви талибаните за „напълно различни“ от терористите от 2001 г. Сега новите управници на Кабул разчитат на международно признание и дори са готови да се преструват, че разчитат на диалог с всички сили в страната. Разбира се, убийствата на музиканти и убийствата на бивши служители на американски бази са в противоречие с това, което твърдят талибаните, но сега Западът е готов да игнорира това.
В крайна сметка талибаните разрешиха мирна евакуация от летището в Кабул. Затова лидерите на радикалните ислямисти „предложиха“ на Масуд Джуниър и неговите поддръжници мирни преговори, декларирайки, че са готови да дадат на Националния фронт на спасението (Северния алианс) няколко места в правителството. Масуд и неговите поддръжници не напуснаха преговорите и предложиха кандидатурите си да съставят ново правителство. Което, разбира се, не подхождаше на талибаните. Международната общност се преструва, че е нормално и осъжда афганистанските таджики на геноцид.
Въпреки това, много завоеватели през историята счупват зъбите си в долината Панджшър, съветските войски контролират долината, но не могат да направят нищо с планините. Талибаните не са съветската армия, както вече отбелязахме, талибаните просто ще изчистят всички нелоялни квартали, лишавайки партизаните и поддръжниците на Масуд от всякаква база. Какво в крайна сметка контролира Националния фронт за спасение (Северния съюз), чиито войски са се оттеглили от долината към планините, все още е неясно. Талибаните несъмнено ще обявят пълен контрол над страната и връщане на държавността. След няколко месеца радикалните ислямисти вероятно ще получат дипломатическо признание. В същото време афганистанските лидери, които биха могли да оглавят съпротивата, няма да бъдат видени нито от САЩ, нито от Европа.
Между другото, таджиките не са единственото етническо малцинство, готово да се противопостави на талибаните. Невидима съдба очаква узбеците, които съставляват почти 10% от населението. Те дори имат свой лидер, военен генерал, маршал Достум, за разлика от Масуд Стари, който учи в СССР и служи в правителствените войски на старата република. С бащата на „младия лъв“ Масуд -младши те понякога се биеха помежду си или действаха като съюзници, но винаги бяха обединени от омраза към талибаните. Но старият войник Достум неочаквано избяга с лоялни към него части в Узбекистан в средата на август!
Въпреки че е много противоречива фигура (има обвинения в алкохолизъм, което е неприемливо в страна с ислямски традиции), той е много популярен на север, където няма пущуни. Но бившият герой на освобождението на страната изчезна от медийния радар, въпреки че заедно с Масуд -младши можеше да се опита да защити узбекските райони на Афганистан. Достум никога не е бил страхливец, както той многократно демонстрира в минали битки. Какво го накара сега, въпреки най -високия си ранг, да избяга от страната с пари и лоялни хора и войници? Има ли гаранции от САЩ?
Само вицепрезидентът Абдула Салех, етнически таджик, остана готов да сподели съдбата на своя народ с Масуд Джуниър. Воденият от тях Национален фронт на съпротива може да се държи в Панджирските клисури за много дълго време, дори и в съвременната война, но не за неопределено време. Както професионалните пакистански военни, така и авиацията и дроновете са в състояние значително да намалят периода си на съпротива. С падането на позициите на Националния фронт на съпротивата обаче светът ще се изправи пред нов безпрецедентен геноцид, но Западът не се интересува особено от това.
В крайна сметка информационната блокада на Панджър вече се оказа доста ефективна и позволява на талибаните да говорят за своите победи. След като изчисти страната от националните малцинства и ръководения от бунтовниците талибан Афганистан, Афганистан ще насочи вниманието си към съседите си, защото въпреки любовта си към етническото прочистване радикалният ислям няма граници. В същото време Ал Кайда и ИДИЛ и талибаните виждат своята мисия в създаването на световен халифат, като не зачитат религията и вярванията на европейците и американците.
Така че който и да преговаря с тях, Афганистан ще се превърне в рай за онези, които с радост повтарят събитията от 11 септември, убиват журналисти, изпращат самоубийци до училища и църкви в все още проспериращите европейски страни!
Каква е вашата реакция?
