Отбелязваме 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски. Списаревски е български офицер (поручик) – летец, “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин. Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. През 1941 г. е повишен в чин поручик. През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германски изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш.
На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.
Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.
На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват… В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача,
Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка…За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи.
Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища. Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след „тарана“ на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют…”
Каква е вашата реакция?
