Внезапното спотайване на познатите ни до болка фигури от политическия живот в недалечното ни минало, в никакъв случай не е невинно. Това е по скоро ход, с който нахалните технолози на обществото ни отправят своето послание за създаване на усещане у хората за желание за промяна, за иновативност, дори за наченки на разкаяние за допуснати грешки и признание в някаква степен за вина. Но, дали е така?
Замяната в публичното пространство на старите и познатите политически субекти с досега непознати, както и все още политически невинни лица е видим процес, който обгръща платформи и програми, който огрява младолико плакати и освежава рекламни послания за осъзнати промени, и достигане на жадувано от десетилетия качествено съизмерване с развитите европейски държави. Но, дали е така?
Изтласкване на младостта в надпреварата за предстоящите избори, за сметка на опитността на добре познатите на обществото от десетилетия фигури е процес, създаващ фалшивото усещане за отстъпление. Най-вероятно, за да се представи споделено идеята за логичното предимство на бъдещето и съвремието пред миналото. Но, дали е така?
Доверчивостта, съчетана с надеждите, съпроводена с натрупана умора и донякъде оправдан все още страх от реваншизъм, са човешките емоции, които могат да ни подведат.
Прозорливостта е тази, която ще ни накара да видим истински новото и разграничим подмененото от старото познато.
Оттеглянето иначе, да се знае, е публичен акт – ясен и категоричен.
А, младостта е надеждата заради бъдещето, което несъмнено ѝ принадлежи.
На какво да се доверим, и да застанем ли нащрек са позиции, спрямо това как искаме да живеем и какво да оставим на поколението след нас.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове.
От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право.
Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
