Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Чудомир, Петко Стайнов, Райна Кабаиванска, Панчо Владигеров, Лили Иванова, Емил Димитров, Гунди, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, дори малката Силви Вартан… Галерия от фотографски образи на българския артистичен, спортен и целия обществен елит от средата на 20-и век, реди в продължение на десетилетия майсторът на фотобектива Петър Папакочев.
300 негови художествени черно-бели портрети на знакови лица от родния хай-лайф намират място в книгата-албум „Петър Папакочев: Паметта на светлината“.
„Петър Папакочев: Паметта на светлината“ ще бъде представена в навечерието на Деня на народните будители на 31 октомври от 17:30 часа в Музея на фотографията в Казанлък.
От културната институция съобщиха, че албумът в Казанлък ще бъде представен лично от неговия не по-малко известен син, журналистът Георги Папакочев. Известен като един от основателите на знаковия следобеден радио-блок на „Хоризонт“ в средата на 80-те години на 20-и век, Папакочев-син помни поредица от истории, свързани с именитите личности на България, записвани и чакали с дни, за да се снимат именно, в ателието на прочутия му баща.
Наричан българският Юсуф Карш, фотограф с турски произход от Канада, снимал световни знаменитости като Хемунгей, Петър Папакочев работи в София. Син на бежанци от македонска Битоля, младият Петър още 15-годишен попада в ателието на Дражко Дацов, където учи занаята, докато баща му обикаля света по гурбет. Занаят, в неговите ръце, превърнал се в нещо много повече – в изкуство. Милиони софиянци помнят надписа „Петър ПапакочевЪ“ срещу спирката на Четворката-трамвай при завоя след Операта на бул. „Дондуков“. Странен надпис за времето на соц-а, но – знаков.
Преди това фото-студиото на Петър Папакочев се намира на друго място – в самия център на жълтите павета, на „Леге“, сегашната колонадата на Президентството. Но бомбардироките на София по времето на Втората Световна война, през 1943 г. разрушават до основи сградата на ателието, открито през 1928 г. Унищожен до последната плака и снимка е и целият фото-архив на Папакочев. Това обаче не пречи на талантливия фотограф-художник, да продължи. Именно снимки, направени от него след това – са подбрани в албума. В него са публикува и портрети на много световно известни личности, посетили София през тези 60 години. Повечето от включените в книгата снимки, са се превърнали в запазена марка на лицата, които виждаме в тях. Но малка част от публиката знае, че човекът зад обектива, запечатал неповторимите им образи, се казва Петър Папакочев.
„С издаването на „Петър Папакочев: Паметта на светлината“, тези образи се превръщат в траен знак от образната памет на нацията, което е и целта на самото издание.“, категоричен е Папакочев – син.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание