Постдемокрацията е ситуация, в която изглежда, че демокрацията продължава напред – има избори, формират се правителства, има публичен дебат, но реалните решения се вземат другаде. И демокрацията става шоу. Това коментира проф. Колин Крауч, социолог и политолог, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки. Дни преди проф. Крауч да изнесе онлайн лекция за предизвикателствата пред постдемокрацията, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), той даде ексклузивно интервю за Bloomberg TV Bulgaria.

Не искам да кажа, че страните в Западна Европа и Северна Америка вече са в състояние на постдекокрация, а че трябва да заострим вниманието си, допълни политическият анализатор.

“Причините за посдемокрацията не са ничия грешка. Това не е голяма конспирация за подкопаване на демокрацията. Случиха се две неща: глобализацията и успоредно с това – партиите загубиха политическата си идентичност. Първо, глобализацията на икономиката означава, че правителствата на национално ниво не могат да направят много неща и да се наложат над мултинационалните компании. Големите икономически развития в света са извън обсега на националните правителства. Като гледаме главно Западна Европа, хората в миналото знаеха коя партия какви искания имаше. Защото партиите се появяваха в определен исторически момент. С времето се върнахме назад и новите партии не дават представа на избирателите къде стоят в политическата координатна система.”

Избор без информация

Демокрацията предполага, че гражданите са добре информирани, но това не е лесно, продължи проф. Крауч. Иска се мотивация и достъп до отворени потоци информация. Не е редно много богатите хора да контролират информацията, но в голям брой държави това се случва.

“Във всички човешки общества има хаос и конфликти. Посланието на демокрацията е, че ако всички имаме шанса да участваме в избора на правителството и всички големи решения, то ще има по-малка нужда да прибягваме до крайни действия и насилие.”

“Обществата в Западна, Централна и Източна Европа (ЦИЕ), Северна Америка не са насилнически. От време на време обаче, когато хората не успеят да овладеят гнева си, възникват единични прояви. В повечето време обаче успяваме да се справим с конфликтите по мирен начин”, обяснява Крауч.

Партиите

В Западна Европа е имало големи конфликти във връзка със структурата на индустриалното общество. Но вече няма индустриално общество. Имало е религиозни конфликти, но вече няма такъв интерес към религията. Голямите разлики, които формират политическата идентичност на партиите са много слаби, каза още анализаторът и добави:

“След колапса на Съветския съюз за хората в ЦИЕ е много трудно да открият идентичност, която да следват. Възникват партии, които след няколко години се разпадат. Хората не могат да направят силна емоционална или интелектуална връзка с дадена политическа сила. Партиите се превърнаха в малки екипи с лидер, които искат да бъдат избрани. Те се държат с избирателите като с потребители на стоки. Неразбирането е двустранно – хората не разбират политиците, политиците не разбират хората”.

Проф. Крауч добави още, че при западната романтична теория за демокрацията, партиите излизат от народа и изразяват волята на различни обществени прослойки. “Не обвинявам политиците. Обществото се промени”, каза той.

Новите и старите демокрации, елити

При постдемокрацията, ако исторически е имало силна демокрация, тя отслабва, коментира проф. Крауч:

“При младите демокрации – все още има шанс да придобиете политически идентичности, но трябва да изграждате политическите партии другояче.”

Той предупреди още, че в много страни по света разликата между много богатите и всички останали се задълбочава. “Ако сте много богат можете да си купите политическо влияние и после да натрупате още богатство”, каза анализаторът и обобщи: “Ако другите актьори – синдикатите или църквата станат много слаби, се губи контрола на обществото върху хората с много големи материални възможности. Това се случва днес.”

Целия коментар вижте във видео материала на: https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/91649-lipsa-na-politicheska-identichnost-razlikite-mezhdu-partiite-sa-mnogo-slabi.