Да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър, да акостират и яхтсмените с техните яхти. Денят е от 17 декември 1976 г., а краен срок за изпълнението – летен сезон 1977 г.
Максим МОМЧИЛОВ
Вероятно той щеше да бъде един от символите на Слънчев Бряг.Над 300 метра бетонен пристан, влизащ навътре в морето. Намиращ се на централния плаж пред хотел „Глобус”- със сладкарница – ресторант в края. Щеше да разполага с кула за скокове във водата намираща се успоредно на него. Свръзката между тях щеше да е въздушна /пак мост, но без пилони/. Предвиден бе и символ с височина 10 метра, който да се издига гордо в края на пристана! Там щяха да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до Стария Несебър.Щяха да акостират и яхтсмените с техните яхти.Предвидено е било и място за водните атракции, като скутери, банани, парашути… А след това човек може да се нахрани и разхлади във ресторанта – сладкарница. Такъв е бил замисълът и такава е била и задачата на архитектите, проектантите, конструкторите… и строителите на това съоръжение. Краен срок за изпълнението – летен сезон 1977 г. Строежът започва усилено и повечето от работата е свършена. Остават довършителни работи, като обзавеждане на сладкарницата, изграждане на помощните стълби и въжен мост, поставяне на дървената конструкция. Доизграждане и монтиране на символа. Саниране на естакадата… и други дребни задачи. Всичко е изглеждало перспективно и розово. Слънчев Бряг ще има нова придобивка и гостите му ще има къде да се забавляват и наслаждават на почивката си. Ще се открият нови работни места за хората и ще се увеличат приходите от курорта… Но никой не слага в сметките си Природата. Всъщност проектантите са придвидили силата на вълнението в проекта… но то се е оказало или недостатъчно или… Когато се съюзът две големи сили, като Вятърът и Морето – става страшно. Денят е 17 декември 1976 г.! Вече седмица вятърът духа от изток – „Леванти“,разказва Стати Михайлов. Вълнението на морето е невиждано, дори старите рибари не си спомняха за подобно време. Някой от тях казваха, че ако продължи да духа, морето ще се получи като леген, наведен на една страна и ще дойде много вода, която да залее всичко! Тежките, дебели, дълги /по цялата дължина на несебърския залив/ вълни, бавно, една след друга се разбиваха в брега. Изземвайки малко по малко от пясъчната ивица, която накрая остана толкова малка и ниска, че вълните влизаха спокойно в комплекса. Морето вече бушуваше из парковите пространства, алеите, сградите! Водата идваща по пешеходната алея пред хотел „Кубан“, образува огромна локва, която стигаше до ресторант „Палма“ /800 метра навътре в сушата/. Голяма част от Слънчев Бряг беше залят. А сградите намиращи се близо до брега бяха наводнени и ламосани /пълни с вода и пясък/. Например, ресторант „Лазур“, беше до половината във вода и пясък. В пясък и вода беше и чисто новата „Шкода” на главния готвач на ресторанта. Високите над 6 метра вълни срещаха първо новопостроената сладкарница, а след това един по един пилоните на пристана поемаха и изземваха от силата на вълната, която го покриваше изцяло. Звукът беше… оглушителен! Първо подаде и се наклони символът, а малко след това и сладкарницата. Бавно ден след ден морето си връщаше своето, а за нас – хората, беше отредено само да гледаме… като странични наблюдатели! От този момент нататък, можеше да се мисли само как да се отстрани всичкия безформен бетон, криви железа, релси… и отломките от иначе красивия пристан. Това което беше замислено, като атракция и в полза на човека, вече представляваше опасност за него. След няколко седмици, огромна „Бига“ /морски кран/, беше пуснал котва над останките и парче по парче вадеше отломките и дълбоко забитите в пясъка пилони. Товареше ги на шлепове, които ги разтоварваха на кейовата стена на южното пристанище на Несебър. Голямата загуба от това събитие, водеше и определено съмнение, че не всичко е било добре обмислено от проектанта. Беше образувана следствено-предварителна проверка, за нанесени щети в особено големи размери, което беше прекратено по чл.21 от НК поради липса състав на престъпление. Все пак не може да се подведе като обвиняем: природата- това са снимки от въпросното следствие. А остатъкът или по-скоро част, от иначе така добре замисления пристан, може да се види и днес пред хотел „Глобус”. Укрепен и останал единственият пристан във най-големият и представящ ни пред света курорт.
МАКСИМ МОМЧИЛОВ
Автор на ЛюбословиеБГ, кореспондент. Той е гл.редактор на вестник „Слънчев бряг прес”. Завършва Философския факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски”.По време на следването си 1975-1979 се е дипломирал и във факултета за подготовка на лектори в същия университет със специалност ”Философия и социология”.През 1990-1991 специализира “Периодичен печат” във Факултета по журналистика и масови комуникации. още …
Каква е вашата реакция?
