Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Ще припомним позицията на ПП ОНБ, която изпратихме на членовете на комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, както и връчихме на Представителството на Европейската Комисия в България и на Народното Събрание на 10 септември 2020.
…
ПОЗИЦИЯ – ОБРЪЩЕНИЕ
към комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, относно заседанието на 10 септември, на което ще се обсъжда ситуацията в България.
Ние, български граждани, представители на граждански организации, политически партии и сдружения, загрижени за своята държава България и Европейския Съюз, от който сме неразделна част, чрез това обръщение изразяваме своите виждания и позиция относно липсата на категорично върховенство на закона и правото, непрозрачност на процедурите в съдебната система, потъпкването на конституционния принцип за разделението на властите, липсата на медийна свобода и гласност, тоталната нечуваемост и безучастност на управляващите към проблемите на обществото, унищожителната за икономиката корупционна среда и затвърждаващата се клептокрация, като форма на управление.
На 28 август в подкомисията на ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права се проведе заседание, на което трябваше да бъдат изслушани премиерът, главният прокурор и министърът на правосъдието. Никой от тримата не се яви лично на това изслушване. С видеоконферентна връзка от тяхна страна се явиха заместниците им. Това явно пренебрежение към поканата е показателно за неглижирането на проблемите в България и дори за желанието да замаскират прякото си участие в задълбочаването им. Подкрепяме и потвърждаваме всички изнесени факти. Фактите – избор на главен прокурор без избор (единствен кандидат); непризнаване на конституционния принцип за разделение на властите в негово публично изказване е пряко признание за зависимостта му от изпълнителната власт и министър председателя; избирателно разследване и повдигане на обвинения с предимство за политическите противници, несъгласните с авторитарните управленски действия и критикуващите властта; прикриване на корупционни сделки, практики и схеми на близките до властта икономически групировки с формално и разточително във време и ресурс разследване, водене на дела или просто прекратяване на прокурорско разследване със съмнителни аргументи; злоупотреби (корупция) по проекти, съфинансирани от еврофондовете или не се разследват, или стигат само до ниво прокурорска проерка; конституционно неправомерна йерархична намеса на прокурори и съдии в работата по поверените им случаи и дела, са повече от конкретни и категорични. Но само един запис на телефонен разговор на министър председателя е показателен относно липсата на каквото и да е разделение на властите и за „интимното уважение“ от Борисов към европейските си колеги (прилагаме пълен текст на записа „18+“).
Призоваваме на 10 септември в Комисията на ЕП по граждански свободи и обществен ред да се вземе решение за продължаване на процедурата по чл. 7 от договора за ЕС към България за разследване и предприемане на конкретни действия срещу погазване на Констутуцията, върховенството на закона, медийната свобода. Обръщаме специално внимание за вредните последици при неглижирането на проблемите в България, както за българските граждани като общество, така и за процесите на приобщаване на балканските държави към ЕС. Проблемите са потенциално опасни за целия ЕС с евентуално неприлагане на единни критерии и изисквания към отделните страни членки по въпросите за корупцията и стопанските и финансови престъпления. Защото всички европейци сме освен данъкоплатци в държавите си и данъкоплатци в общия евопейски бюджет. Когато една власт в отделна държава се крепи на корупцията, а ЕС като цяло не предприема действия, това подкопава доверието в цялост, в случая на множество българи към ЕС, както и на европейските граждани и институции към България. За да бъде ЕС здрав организъм е нужно навременно лечение. Очакваме от членовете на комисията обективност, мъдрост и справедливо решение за справянето с проблема престъпно управление в България
(Писмото може да се изпрати до електронните пощи на членовете на комисията, членовете на ЕП, ЕК, еврокомисарите и представители в различни европейски институции лично, от граждански организации, политически партии, които споделят съдържанието на текста.)
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание