За нашите най-ранни предци храната била повече от средство за засищане – тя имала стойността на
актив и била първообраз на парите. През далечните епохи преди месечните заплати най-близкият еквивалент на приходите и спестяванията е била изобилната ловна плячка. Поради тази причина не е чудно, че тези два типа ресурси остават неразривно свързани и взаимнозаменяеми в съзнанието ни и до днес. Интересното е защо през предишните векове никой не се е захванал сериозно да изследва следните въпроси:
„Възможно ли е храната да се трансформира в чувство за финансова сигурност?“
“Възможно ли е да бъдем буквално гладни за пари?“
Съвременни психолози от Католическия университет в Льовен, Белгия, под ръководството на Барбара Брие, изследват тази динамика, която е отражение на калорийната евристика – склонността на мозъка да преплита понятията храна, пари и справедливост. Различните им изследвания показват, че хората, които са леко гладни или просто си мислят за храна, проявяват по-малка щедрост и са по-стиснати по отношение на парите си. Но това, което нас ни интересува повече е обратната ситуация – дали повишеното желание за пари се отразява върху количеството храна, което човек поема. За да проверят това психолозите помолили участниците в експериментите им да си пофантазират, че са спечелили от лотарията, само че някои трябвало да си представят голяма награда (равностойна на около 25000 долара), а други- много по-скромна (около 25 долара). После изследователите казали на „печелившите“ да помислят какво биха могли да си купят с въображаемата печалба- спортни коли, техника или нещо друго.
На практика събудили у някои от участниците алчност, но не у всички. След това помолили хората да вземат участие в дегустация на два вида шоколадови бонбони- те обаче не знаели, че учените всъщност искали да определят какво количество ще изядат. Резултатите показали, че алчните участници изгълтали значително повече бонбони. Изглежда, че желанието за трупане на пари и вещи е съвременна версия на древната адаптация за трупане на калории. Хората, които следят за теглото си обаче, не нарушават спазваните от тях диети, дори да си мечтаят за широкоекранен телевизор или скъпа кола. Това е доказателство, че всъщност можем да надмогнем автоматичното мислене, стига да сме подходящо мотивирани и целеустремени.
Да разгледаме и един друг въпрос, свързан с личните взаимоотношения, парите и храната. Как смятате, от значение ли са парите при избора на партньор в живота? Оказва се, че да, но не по начина, по който си мислим. Класическите проучвания на психолозите Лейф Нелсън и Еван Морисън от 40-те години на ХХ век показват, че мъже без достатъчно пари или такива, имащи усещането, че живеят в известни лишения, искат значително по-масивни жени, като че ли дебелината на тяхната партньорка би могла да ги защити от гладуване.
В сравнение с тях, мъжете, които се чувстват добре задоволени материално, харесват по-слаби жени. Нелсън и Морисън смятат, че тази странна умствена асоциация е свързана с реалния глад- тоест липсата на пари провокира психичното състояние, което всички свързваме с недостиг на храна, а това усещане за недостатъчност поражда първична потребност от повече калории, повече мазнина. За да подложат на проверка тази теоретична постановка, изследователите заели позиция пред вратата на столовата в “Станфорд“ и започнали да раздават на студентите въпросници на тема „любовни отношения“, като някои младежи получавали формуляр на влизане, а други- на излизане. Идеята била, че някои ще мислят върху въпросите нахранени, докато на други ще им минават мисли за ядене. Оказало се, че гладните младежи предпочитат жени с по-закръглени фигури.
В основата си калорийната евристика е страх от лишението, а в най-първичния смисъл страхът определя много от изборите, които правим – и дори избори, които пропускаме да направим. Самият акт на избиране е ужасяваща житейска необходимост, поради което правим какво ли не, за да я избегнем.
Калорийната евристика е присъщата на мозъка древна връзка между храна, пари и справедливост. Както храната, така и парите са възнаграждения и доставят удоволствие. Затова е възможно и двете (както вероятно и други видове възнаграждения) да се обработват от едни и същи групи неврони, които пораждат чувството за наслаждение от наградата. Каквито и неврологични механизми да се крият зад това, откритията на учените могат да помогнат за обяснението на един феномен, който отдавна озадачава служителите в сферата на общественото здравеопазване: масовото разпространение на затлъстяването сред най-бедните.
Изглежда контраинтуитивно, че хората с най-малко пари поемат повече калории. Брие предполага, че е възможно материалният успех да е станал толкова важен, че когато хората не успяват в стремежа си да спечелят пари и остават разочаровани, техните мозъци да се пренасочват от едната награда към другата, понеже двете са тясно преплетени. На практика хората, които едва свързват двата края, се връщат към някакво първично състояние, когато висококалоричната храна е била общоприетата парична единица – те наистина работят срещу храна, само че непълноценна храна с празни калории.
Автоматичното срастване на храна и пари може да повлияе на менюто ни и по други забележителни начини. Калорийната евристика е доста интересно явление, но много по-важни се оказват размерите на порциите, които ни се предлагат от хранителната индустрия. Психологът Андрю Гайър и неговите колеги от Пенсилванския университет изследват нещо, наречено от тях “уклон към единицата“, зад което може би се крие една фундаментална психологическа истина за това как хората регулират консумацията на храни- и дори за това как правим избор в най-различни житейски ситуации. Както твърдят те, числото едно е „естествена единица“, а в сферата на храненето това означава една порция.
Например американците обикновено ядат млечни десерти от кофички с вместимост 8 унции, а кофичките с млечни десерти на френския пазар обикновено са по-малки от 5 унции (8 унции са приблизително равни на 227 г, а 5 унции – на 142 г). Французите не си купуват по две от техните миниатюрни кофички с млечен десерт, за да поемат същото количество калории като американците. Вместо това просто престават да ядат след една порция, затова и консумират по-малко храна общо, поради което са по-слаби и по-здрави от американците, страдащи от наднормено тегло.
Многобройните експерименти, които са провеждани в продължение на десетилетия постоянно показват, че хората си похапват значително повече, когато им предлагат уголемени порции. И обратното- поднасянето на малки порции оказва ефективен контрол върху количеството изядена храна. Защо числото едно има подобно хипнотизиращо въздействие върху хората, когато решат да хапнат? Вероятно причината е, че понятието за единица е от фундаментално значение за идентичността и всички основни задачи на живота.
Всеки от нас е една личност, а повечето от нас имат един партньор, един дом. Но този дълбоко вкоренен уклон вероятно се усилва и от фактори като опита и културата. На много американски деца например от малки им се втълпява, че трябва „да излъскат чинията си“, което затвърждава представата, че една пълна чиния е количеството, което е редно да се поеме при едно хранене. Освен това хората вероятно се ограничават с една порция, за да не изглеждат алчни или лакоми. Каквато и да е действащата динамика изследователите са на мнение, че уклонът към единицата оказва влияние върху избора ни в множество ситуации от ежедневието.
Търговците на храни също са стигнали до това психологическо прозрение- с неговите добри и лоши страни. Много ресторанти продължават да привличат клиенти с гигантските размери на храната, като че ли това са нормални здравословни порции. На един малък стадион в Мичиган продават двукилограмов чийзбургер, който струва 20 долара и съдържа 4800 калории – почти двойно повече от калориите, които поемаме за цял ден.
В хранителната индустрия обаче се появяват и компании, които се възползват от уклона към единицата по начин, по-полезен за здравето. “Набиско“ например започнаха да продават „боклучави” храни в опаковки по 100 калории. Те толкова допаднаха на американците, които следят за теглото си, че носят на фирмата около 100 милиона долара годишно, а и много други компании за производство на храни скоро тръгнаха по същия път. Вече може да се намери всичко, от чипс и безалкохолно до шоколадови бисквити в опаковка, съдържаща 100 калории. Чипсът си е все същият, но все пак е по-добре да го консумираш в такова количество, отколкото да погълнеш цяла семейна опаковка.
Този текст е част от книгата „Никога вече пристрастени. Как се случва промяната! (Захвърлете диетите и останете слаби)“
ВЕНЦЕСЛАВ ВУТОВ
ВЕНЦЕСЛАВ ВУТОВАвтор в Любословие.БГ. Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен по Социална психология. Още по време на следването си започва да се занимава със спортна и когнитивна психология, мотивационна психология, здравословно хранене и коучинг, както и да провежда проучвания в сферите на етологията, епигенетиката, невропластиката, груповата динамика, поведенческата икономика и социалното инженерство. Понастоящем работи като Лайф коуч и НЛП терапевт, но всяка година отделя време и за практиката си на спасител и плувен инструктор.Въвежда в практиката няколко иновативни психологически техники, като „ходеща терапия“ и комбинация между класически масаж и психотерапия. Автор е на четири научнопопулярни книги и на една двустранна стихосбирка в съавторство с Армен Месропян. Има публикувани статии в списанията „Инсайт” и „Българска наука”.
Каква е вашата реакция?
