Специален брой на списание ЛИК, посветен на Максим Минчев се опитва да сглоби пъзела на необятната, многопластова, енциклопедична, харизматична личност на напусналия ни в края на миналата година генерален директор на Българската телеграфна агенция.
За тези, които са нямали късмета да познават лично Максим, предстои да открият за себе си един от най-вдъхновяващите представители на изчезващ вид свръхинформирани интелектуалци от времето преди информацията да се превърне в стока със съмнително качество. Етикетът „интелектуалец“ не бива да настройва подозрително – въобще не става дума за човек с усукана реч, склонност към морализаторство и претенции за превъзходство, а за точно обратното.
„Разкази за разказвача” – така може да бъде наречен този брой на ЛИК. Максим имаше увличащ наративен дар, от който се родиха десетките му книги в жанра на „умния пътепис”, достигащ до недрата на човешкото битие. Неговите разкази бяха тип „летящо килимче“ – можеше да те пренесе, където пожелае, без да е нужно да ставаш от стола си”, пише в предговора на броя Георги Лозанов. Спомени за Максим разказват и други от най-близките му приятели, съратници и колеги от световните информационни агенции: Соломон Паси, Борислав Чалъков, Георги Милков, Кирил Вълчев, Златна Костова, Людмил Тодоров, Светломира Димитрова, Марин Делчев, Даниела Горчева, Христо Димитров, Михаил Гусман, Арам Ананян, Дядо Сионий, Михаил Михайлов, Александру Йон Джибой, Ерик Уайнър, Арнощ Табашек, Максим Бехар, Веселин Маринов.
Деветнадесет гледни точки за Максим, които очертават образа на човек, владеещ изкуството да живее интересно и да генерира синергии, променящи света.
Соломон Паси разказва за приятелството си с Максим в продължение на 30 години по 30 екватора в търсене на “Tres end Quatros Fronteras” (места, в които се събират по 3 или 4 държави), в откриване на най-зашеметяващите изгреви и залези в савани, джунгли, степи, океани и срещи с бербери, туареги, масаи, пигмеи, бушмени, химба, хереро, свази, зулуси.
Усещане за свобода и чиста радост на макс струи и от преживяванията на Георги Милков с Максим.
„С името си е дошъл на този свят Максим Минчев – незабравимият колега и приятел, винаги всичко правеше на макс. Той сякаш не вървеше, а летеше. Така и ще го запомня – как влетява в репортерската стая или в студиото на Радио Свободна Европа в София, преметнал чантата си през рамо”, спомня си Светломира Димитрова.
„Незаменими хора има. Максим е един от тях”.
„Светът се смали без Максим Минчев.”
„Максим мислеше мащабно, умееше да убеждава, да увлича.”
„Когато се проведе Първата медийна среща през май 2005 година, още нямаше социални мрежи. Той успя да доведе в София журналисти от около 70 медии от 26 страни от четири континента.”
„Под неговото ръководство БТА остана медиен анклав на достоверността, порядъчността и книжовността. И то във време, в което „информацията е по-ценна от петрола и природния газ.”
„След като стана генерален директор на БТА, Максим си остана същият – винаги приветствен, винаги усмихнат и приятелски настроен. Продължи да си вдига телефона, все едно за какво го търсиш, за разлика от много други.”
„Винаги весел и в добро настроение.”
„Смееше се до последно. Отлетя като бяла птица.”
Това са част от щрихите на портрета на Максим, изграден от авторите в броя.
В списанието е публикуван и откъс от последната пътеписна книга на Максим Минчев за Африка, която предстои да бъде издадена от „Фабер”.
Новият брой на ЛИК, посветен на Максим Минчев може да намерите в пунктовете за продажба на вестници и списания в страната.
БТА
Каква е вашата реакция?
