Човечеството е на прага от справяне с поредното сериозно изпитание в своята история – Covid 19. За едни реална вирусна инфекция, за други дълбока конспирация. Навярно никога няма да научим истината или поне не цялата, как се стигна до тази зараза и тежките последствия за хората. Важни са обаче жертвите и саможертвите. На първо място човешките животи, а след това икономическите, социални, морални, естетически и т.н. последици.
Навсякъде по света, пострадалите общества правят анализи и изводи, за това бяха ли достатъчно добре подготвени да посрещнат изпитание от такова естество; бяха ли достатъчно гъвкави, държаха ли се с необходимата твърдост по отношение на въведените мерки за ограничаване на разпространението на заразата и какво да направят във всяка една сфера, имаща отношение към функционирането на държавите им, за да излезнат по-силни и по-подготвени от тази криза.
В България, за пореден път се оказва, че всичко си ни е наред. Социалната система е грееща ярко звезда, гъвкава и прекрасна, а икономиката, явно във възход, наред с тази на Китайската народна република. Как да е другояче, когато решенията и изказванията преди и по време на тази криза са със звънкото ехо на Първо лице единствено число – Аз ви давам, Аз отварям, затварям, преценявам и т.н. Друг въпрос е, че тези средства са от подаянията на ЕС, които ни се хвърлят от „благодарност“, че съсипахме страната и обществото си.
Социалната ни система преди приема ни в Светая светих – покоите на ЕС, като външна граница и нерегулирано бунище, беше строго и ясно централизирана. Субординация. Звучи грубо, но пък си беше ефективно. И така, заставайки на прага на света на „Богатите“, ние като държава изпълнихме хиляди предписание и изисквания и едно от тях беше да децентрализираме всичко – властта, управлението, структурите и т.н. В някаква степен това е много хубаво, общините се овластяват, хората участват в управлението на държавата, дават идеи, неправителствени организации подпомагат дейността на общински и държавни институции и т.н. Някой да вярва в това?! Някой да живее в такава илюзия, че да възприема себе си като брънка, която може да участва в каквото и да е, освен в плащането на данъци?!
И така, в момента социалната ни система по нормативни документи е децентрализирана, а на практика силно централизирана и управлявана еднолично и с никаква мисъл за хората, както и останалите брънки от държавния организъм. Лично аз изпитвам неудобство, за да не използвам по-силни думи, виждайки селски и градски кметове как скимтят, искайки нещо от Него – избрания, иначе силно прегърнали децентрализацията и чувствителни към това, някой да не им се бърка да бъдат местните шерифи, усвояващи пари от еврофондове.
Някой задава ли си въпроса, след като децентрализирахме всичко, защо за Бога създадоха стотиците агенции? Има проблем – има нова агенция. Колко хиляди служители са там? Какъв точно им е бюджета и каква точно е необходимостта от тях?
Говорейки за социалната система, да погледнем МТСП (Министерство на труда и социалната политика), което разписва политики, правила и отговаря за тяхното изпълнение. Под неговата шапка са няколко агенции:
АСП – Агенция за социално подпомагане;
АЗ – Агенция по заетостта;
ГИТ – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
АХУ – Агенция за хората с увреждания.
Изписваш смело в търсачката в интернет – МТСП и първото, което ти прави впечатление е Оценка 2.9. Това не им пречи да завяват как се справят с всички социални въпроси. А дали тези хора разбраха разликата между социална защита и социална закрила?!
Всички тези агенции имат своите клонинги в дирекциите „Социални дейности“ на общините. Едни и същи отговорности, почти същите звена и управление. Разбира се и огромно количество хора, работещи на щат. Едва ли има човек, който да не е препращан с думите: „Не сте за нас“.
Толкова ли беше сложно да се концентрира всичко в общините, със съответното законодателство и подходящ софтуер… Не, не беше, просто тези агенции бяха създадени, за да се поддържа работна ръка, рядко мислеща критично какви проекти обработва и какви средства и разходи одобрява. Служителят Х знае, че ако сбърка, Централните управления на агенциите ще си измият ръцете с него, за това и в повечето случаи качеството му на работа е ужасяващо. Но, ако не им играеш по свирката и имаш критично мислене, дано са ти здрави организма и психиката.
И ако субсидираната заетост чрез програми на министерството, а именно, даваме едни пари на едни новосформирани фирми, да наемат едни други хора за по 3 или 6 месеца, за да си отчетем ние статистиката и да си делнем парите за обучение с ваучери, за закупуване на оборудване и т.н. на фона на клишетата, които си пишете в отчетите и изнасяте в медиите като зомбирани, да ви имам социалната система.
Когато плащаме данъците си, за да имаме социална защита и получавайки сътресение в живота си, получаваме социална закрила нулева, следва да си зададем въпроса, дали с тези данъци не поддържаме твърдия електорат на една партия. От друга страна, като погледнем боклуците, които плават по теченията на реките ни, и как изпълняваме правилата (особено по време на пандемия) и законите си, не е ли редно да си зададем въпроса: „А заслужаваме ли повече от това, което ни се хвърля?!“.
Евгени Данков
Специалност социални дейности и социална психология.
Част от професионалния си опит е придобил като методист, разработвал методики и правила за организация на дейностите в специализирани институции за хора с увреждания и социални услуги в общността в периода 2003-2008 г. Участвал в разработването на насоки за кандидатстване с проекти с европейско финансиране. Провеждал е множество обучения на специалисти от системата на АСП и общините /Централно управление на Агенцията за социално подпомагане/;
Мониторниг и верификация на на средства по проекти с европейско финансиране в периода 2010 – 2018г. /Агенция по заетостта/.
Към днешна дата се занимава с графичен дизайн.
Каква е вашата реакция?
