Можем да имаме своите различия без да се мразим“ – звучи като послание на хипи комуна, но всъщност е съвместна реклама от края на октомври на Спенсър Кокс и Крис Питърсън, водещите претенденти на двете големи партии в САЩ за губернатор на щата Юта.
А защо е важно?
Защото от много десетилетия насам американците не са били толкова дълбоко разделени в политическите оценки за опонента. Вероятно от 60-те години и Виетнамската война насам не се е случвало преди най-важните избори за страната сериозни медии да пишат и говорят за „тътена на клокочещ гняв и опасност от масови безредици“ след деня на вота.
Колко голяма е тази вероятност?
Президентът Тръмп има ограничено право да използва Националната гвардия за въвеждане на ред (това е в правомощията на губернаторите на всеки щат с едно важно изключение).
А може ли да изкара армията?
„Смъртоносна партизанщина“
Учени от Louisiana State University установяват от социологически проучвания през последните 4 години, че над 60% от демократите и приблизително толкова от републиканците гледат на другата страна като на серозна заплаха за страната. Стряскащите 15% от републиканиците и 20% от демократите казват, че САЩ ще са по-добро място, ако повечето от хората от другия лагер „просто измрат“, разказва „Вашингтон пост“.
Като потвърждение за т.нар. смъртоносна партизанщина учените сочат, че запитани кой сценарий е вероятен, ако партията им изгуби изборите, 18% от демократите и 13% от републиканците казват, че насилието им изглежда приемлив вариант.
Четирима от 10 американци гледат на политическия опонент като „истинско зло“, а не като съседи, с които се случва да имаме разногласия.
Но такива резултати от допитване водят ли до реална опасност от граждански безредици?
Добрата новина е, че насилието се отхвърля от значително мнозинство от американците.
Лошата е, че то да е приемливо за 5% в 330-милионна държава, това са милиони хора, а за подпалване на фитила на бунтовете са достатъчни още по-малко.
Затова в Пентагона, Департамента за вътрешна сигурност, полицията, анализатори и журналисти се молят за едно – изборният 3 ноември да приключи с ясен победител, който и да е той.
На няколко места органите на реда вече посъветваха да се заковат витрините и входовете на магазините, на други места собствениците го правят без да чакат инструкции.
-
- Но анализатори казват, че най-ефективната защита от избухване на насилие не е степента на готовност на полицията, а
- – да се избегнат инциденти с възпрепятстване на гласуването,
- – да се организира бързо преброяване на бюлетините и
- – да има консенсус между политическите лидери и медиите да не се обявява победител без да има много убедителни резултати.
На места на протести от месеци насам, какъвто е Портланд в щата Орегон, например, се готвят за улични шествия с оръжие в ръка от радикалната десница, а радикалната левица – за ответни протести.
Десницата няма да даде властта, докато не се почувстват заплашени. Хората започват да свикват с идеята, че бунтът е езикът на нечутите. Рушенето на собственост не е насилие, казва Оливия Катби Смит, един от лидерите на Демократичните социалисти на Америка в града.
Силно преувеличено е да се говори за разпадането на изборите до гражданска война. Най-добрата гаранция срещу избухването на насилие изглежда демонстрирането, че изборният процес е прозрачен и честен. Но въпреки това има силно притеснени американци, които припомнят, че в Сараево през 1914 г. е бил достатъчен един изстрел срещу ерцхерцог, за да пламне световна война.
Органите на реда следят какво правят по-радикални организации и групировки, както и форумите в интернет и социалните мрежи в опит да отсеят разпаленото говорене от реалните заплахи, вероятността за откъслечни инциденти от координираните кампании на десетки милиции в няколко щата.
Твърде много оръжие
Това, което не могат да следят, са внушителните продажби на оръжие. Обичайно е в година на избори те са се увеличават – особено когато политиците заговорят за и против промяна на прочутата Втора поправка в Конституцията, тълкувана днес като гарант за правото в САЩ да притежаваш почти всякакво огнестрелно оръжие. Но този път ръстът започна още през март в началото на пандемията, а после дойдоха и протестите заради расовото напрежение.
Спрямо 2019 г. продажбите са скочили 75% и това е над пиковете след масовите убийства в училище „Санди Хук“ (2012), терористичното нападение в Сан Бернардино (2015) и избиването на 50 души в гей клуба Pulse в Орландо (2016).
- Анализ от „Вашингтон пост“ на данните за проверките, които ФБР прави при купуване на оръжие, през март са продадени близо 2 милиона единици (началото на блокадите заради пандемията) и по 2.7-2.8 млн. единици през юни и юли (след убийството на Джордж Флойд в Минеаполис).
Досега американците са купили през тази година над 18 милиона единици и тенденцията е еднаква и в „червени“, и в „сини“ щати.
В повече от 10 щата продажбите са се удвоили спрямо 2019 г., а в Мичиган са се утроили.
За да се превърне това оръжие в огромна опасност, важно е какво мислят тези, които го държат. А достатъчно от тях мислят това, което четат по социални мрежи и форуми или каквото им кажат лидерите. В мрежите от седмици се разпространяват напълно необосновани слухове за задаваща се гражданска война или че най-малкото левицата има сценарий за предизвикване на сблъсъци.
Притеснен съм като гледам Америка днес, тя е опасно място, доверието помежду ни изтънява, надеждата се изпарява. А тази страна я очаква достатъчно светло бъдеще, за да оставим да съсипат гняв, омраза и разделение, каза Байдън миналия месец.
Тръмп цитира проповедник, според когото загуба на изборите „ще предизвика разлом като от гражданска война, от който тази нация и страната ни никога няма да се излекуват„. Минути по-късно Oath Keepers, една от най-многолюдните организации на собственици на оръжие, реагира:
Ето, докъде я докарахме. Ние СМЕ на ръба на ГОРЕЩА гражданска война!
И тук отново трябва да се припомни, че мнозина от тези среди обичат да преувеличават и да се бият в гърдите. Реално, те не са чак такава опасност, но сеенето на страх им помага да привличат нови симпатизанти и членове.
По-важни може да се окажат „самотни вълци“ от радикалната десница или левица, докарани до ръба на нервна криза и непознати на органите на реда. Както и способността на подстрекатели да организират бунтове толкова бързо, че полицията да не разполага на място с хора да ги предовтрати или овладее. А свободата на словото, гарантирана от Първата поправка, прави проблемно блокирането и заглушаването на такива призиви.
Какво може (и не може) да направи Доналд Тръмп в случай на безредици
Съгласно Конституцията редът в щатите се поддържа изключително от техните губернатори. Закон от 1878 г. (Posse Comitatus Act) забранява федерални военни да частват в прилагането на законодателството за вътрешна сигурност.
Но закон от далечната 1807 г. (Insurrection Act) е изключение, позволяващо президентът да изпрати войски за потушаване на вътрешен бунт/въстание. До този текст е прибягвано десетки пъти в историята, но почти не е използван след борбата за граждански права през 60-те години на миналия век. Активирал го е – с подкрепата на губернатора на Калифорния – президентът Джордж Хърбърт Уокър Буш при бунтовете след пребиването на чернокожия Родни Кинг от полицията в началото на 90-те години. Това е инструмент, който трябва да се използва само в краен случай, защото дава на президента огромна власт.
Тръмп обмисляше да го използва при расовите протести, спроводени с грабежи – но всъщност срещу мирните протестиращи – и се отказа след натиск от министъра на отбраната Марк Еспър. Вместо това изпрати агенти на Департамента за вътрешна сигурност във Вашингтон и Портланд. Те са тежко въоръжени и често без опознавателни знаци, но не са военни, а цивилни.
При евентуални безредици след края на изборите президентът най-вероятно би прибегнал отново до тях, а не до армията. Обаче първо трябва да посочи кои са нарушенията на федерални закони, даващи основание за такъв акт. В Портланд, например, агентите защитаваха от вандали федерална собственост, каквито са съдебните палати.
Може ли Тръмп да задейства Националната гвардия
Да, администрацията му може да задейства – т.нар. федерализиране – Националната гвардия, съставена от военни от резерва. По правило тя е на разположение на губернаторите, но федерален закон позволява мобилизирането ѝ и от правителството във Вашингтон.
- В този случай гвардията преминава под командването и контрола на министъра на отбраната, докато бъде върната под щатската верига за управление.
Изпращането на войски става и без съгласието на губернаторите, когато президентът прецени, че е „непрактично“ да се минава по обичайната правна процедура. Президенти и губернатори по принцип са били на общо мнение за такава драстична мярка. Но Белият дом може да активира агентите, които са федерални служители, или гвардейците без одобрение на щатите.
Има и ограничения – армия и гвардия не може да се използват за намеса в избори.
Разполагането на агенти и военни при избирателните секции не е позволено, забранено е арестуването в нарушение на конституционните права на мирно протестиращите и журналистите.
Съдът може да блокира употребата на такава сила от президента, но традиционно съдиите не си позволяват да оспорват декларации на Белия дом, че има бунт, нуждаещ се от смазване. Тръмп обаче има репутация да отправя фалшиви обвинени и твърдения и този път – ако се наложи – те може да не пасуват.
Има още нещо много важно – как биха реагирали генералите, ако се усъмнят, че ги използват за уреждане на изборен спор. Командването на армията напомни през лятото, че офицерите и всички униформени в нея полагат клетва да бранят и прилагат Конституцията, не решенията на Белия дом.
Въоръжените сили на САЩ има репутация, по-висока от тази на Конгреса, президента и дори Върховния съд. Байдън е казвал, че те биха осигурили мирно предаване на властта, ако Тръмп откаже да признае загуба и да напусне поста си.
Ген. Марк Майли, председател на Съвета на началник щабовете, каза през октомври пред Националното радио:
Ако има нещо подобно, то ще бъде уредено по подходящия начин от съда и Конгреса. Армията няма роля в определянето на резултата от американските избори. Никаква. Нула.
Източник:
