Протестът е срещу всичко. Това е протест заради загубата на търпимост. Прагът се изчерпа. Хората искат да живеят като нормални европейски граждани в една нормална и уредена европейска държава. Има граждани, които ясно си дават сметка, че можем повече. Хората най-накрая показаха, че са се научили да правят връзка между явленията. Никой не го очакваше. Народът беше подценен.
Това заяви в интервю за телевизия „България 24“ журналиста Тодор Стефанов.
– Като журналист който следи протестите от самото им начало как си обяснявате събитията на бул. “Ситняково” отпреди няколко месеца? Последва широк обществен отзвук, а вие като журналист направихте и видео коменар по темата.
– Нещата са много сложни. Отговорността е колективна и не може да бъде прехвърлена изцяло върху едната или другата страна.
Хората от всички страни вече са много изнервени и уморени – това виждам. Всеки има правото си да подкрепя или не протеста, но ми прави впечатление, че някак си губим представата, че хората, които са там са там вече всяка вечер, също имат близки, имат деца, семейства, работят през деня. Не им е лесно и на тях. И това са логични човешки прояви – нещата ескалират.
Може би в случая тази жена също е изнервена, че не може да се прибере. Но аз, най-вероятно нямаше да тръгна с колата си след една тълпа от изнервени хора. Вероятно там има и такива, които са по-склонни към агресия. Няма как да знаеш срещу кого тръгваш. Не знам като човек в какво състояние трябва да бъда, за да тръгна след тази тълпа. Не бих си го позволил и колкото и да ми се налага да обиколя, ще го направя, защото децата ще знам, че са в тази кола. Важен е примерът, който искам да дам. Това е личното ми мнение като човек. Нещата много се променят, когато са замесени твоите деца. Имаш отговорност, поставяш ги на първо място. Може и ти да си прав, но това е неизменна част от родителството. Ако децата ти са до теб, може да станат свидетели на неща, на които не би трябвало. Укротяваш се и даваш крачка назад.
Не бих си го позволил, независимо какво е мнението ми, недоволството ми. Ако съм с децата си, ще се обърна и ще си тръгна.
Хората обаче много бързо се разделиха на два лагера… Протестиращите се превърнаха в лумпени, които нападат жени и деца.
Агресията поражда агресия винаги и няма как да очакваш тя да не се върне. Хората излизат извън очертанията, не мога да съобразят ситуацията. Става дума за обща отговорност. Това е тази случка.
Трябва да се разсъждава обективно.
Поемам въздух като майка и казвам – да, и това е нередно. Но тази кола какво прави там, защо ги бута тези хора?
С какво си обяснявате нестихващото вече над 100 дни недоволство?
Според мен от една страна протестите закъсняха. Много отдавна трябваше да протестираме за много неща. Пропуснахме много възможности. Това е ескалиране на събитията от последните 30 години.
Вече има много българи, които са живели, работили и учили в чужбина и могат да сравнят. Аз съм ходил в няколко европейски държави. Сравнението е неизбежно – улиците, начина на живот. Виждаш някоя институция и започваш да сравняваш ефективността им. Това създава горчивина. Говоря от личен опит.
Хората виждат бездната между това, което е и това, което може да бъде. Това е протест на принципи, идеи, идеал. Хората излязоха и казаха “Стига толкова!”. И няма как политическата партия да не се появи в недоволството, защото тя е на власт и е сочена като основен отговорник за всичко.
Но това е протест заради загубата на търпимост. Прагът се изчерпа. Хората искат да живеят като нормални европейски граждани в една нормална и уредена европейска държава. Това е сложното на този протест. Той не е политически.
Но пък се появиха такива спекулации…
Това е естествено. Вълната се яхва от всякакви хора, които дори не трябва да са там. Защото протестът е и срещу тях самите. Много се злоупотребява. И откликът е показателен за това докъде сме се развили като гражданско общество. Но това не е политически протест и е много трудно да заявиш конкретни искания. Какви искания можеш да заявиш, когато просто си уморен? Освен оставка, няма какво друго да поискаш. Това не е протест срещу обезлесяването.
Най-важното е, че този протест насочва общественото внимание към наболели проблеми, които дълги години сме пренебрегвали. Има граждани, които ясно си дават сметка, че можем повече. И ние самите също трябва да си зададем неудобния въпрос за това какъв принос имаме за съвременната действителност. Защото отговорността е колективна.
За да има смисъл, нещата да тръгнат в позитивна посока и да заявим гордо, че сме европейски граждани, трябва да погледнем и себе си. От нас зависи да са ни чисти тротоарите, да караме колите си и да сме спокойни, че никой няма да ни пребие на светофара. Това са дребни неща, които създават усещане за удовлетвореност.
Но ние не живеем в правова държава. Това е големият проблем. Законът не защитава правата на човека. Голямата роля на институциите е да покажат, че законите не могат да се погазват. Когато поставиш хората в определени рамки, те рано или късно ще започнат да влизат в тях. Но няма как да тръгнем по тази плоскост, ако самата власт не върви по нея.
Чуват се обаче много скептични гласове за това, което ни очаква при евентуална оставка. От друга страна пък така наречените културтрегери – хората, които би трябвало да са двигател на гражданското общество, сякаш мълчат….
Мисля си, че е много важно да се прави разлика между гражданска и политическа позиция. Ние вече твърде дълго време нямаме гражданско самосъзнание – да ни е ясно какви са правата и свободите ни, какви отговорности и задължения носят. Няма го този обществен договор. Хората започнаха да се люшкат между политическата и гражданската позиция. Това е причината и публичните личности да мълчат.
Едно е да изразиш политическа позиция, друго е гражданската. Това е право на всеки гражданин на определена страна и е много важна. Казваш – аз искам да живея в еди какво си общество, нещата да изглеждат по еди какъв си начин.
Това много ми липсва сред публичните личности у нас. Искам да чуя тях – представителите на интелигенцията, хората, които имат далновидност – как виждат нашето общество и какво биха искали да бъде. Но се мълчи по тази тема.
Този протест е срещу всичко и в действителност въпросът е какво следва от тук насетне. Има много твърдения, че това ще доведе до нестабилност. Най-вероятно е така, но няма друг начин.
Хората най-накрая показаха, че са се научили да правят връзка между явленията. Направиха връзка между събитията, които се случват от края на декември. Никой не го очакваше. Народът беше подценен. Тази бдителност трябва да се запази, независимо какво се случи и какви партии влязат в следващия парламент.
Ситуацията ще е много сложна определено време. Но ако хората са бдителни, ако излизат на протести и това продължи, политиците ще трябва да се съобразяват и да си дадат сметка, че вече не става така. Да започнат да произвеждат резултати.
На това трябва да започнем да обръщаме внимание, не на цветовете на партиите. Време е наистина да се гледат резултатите – това говори най-ярко за ефективността на властта. Много се надявам това да е ценността, която да извлечем от този протест. Виждам, че се пробужда едно гражданско общество. Много се надявам.
