Комисията по правни въпроси на парламента гледа днес внесения миналата седмица доклад на главния прокурор Иван Гешев за дейността на прокуратурата от 1 януари до 31 август 2020 г. Докладът има предистория. В края на юли БСП поиска да бъде поканен в парламента главният прокурор и да изложи своята оценка за работата си от встъпването в длъжност в края на декември 2019 г. Вместо това той предпочете да изготви доклад, в който е изнесена богата статистика за делата на прокуратурите в страната до края на август.

Две думи за статистиката: В нея – обобщено – е видно, че за осемте месеца на тази година прокуратурата е наблюдавала 147 275 досъдебни производства, решени са 91 335. Внесените обвинителни актове в съда са 9991, споразуменията са 5849, прекратените дела са 45 282, а спрените – 25 232. Впечатлява големият брой на решените дела /91 335/ и далеч по-малкият брой на внесените обвинителни актове /9991/. Това е така, защото под решени дела се разбират не само внесените обвинителни актове, а и прекратените, и спрените, и споразуменията, и предложенията за налагане на административно наказание.

Така че, ако не се изгуби човек сред изчерпателната статистика, ще съзре, че

ходът на голяма част от делата затъва още в досъдебната фаза.

Която се отбелязва публично с новините за арестите и претърсванията, след което те не стигат до съда по решение на… самата прокуратура.

Предполага се, че главният прокурор ще присъства лично на правната комисия днес, тъй като, поради липса на написани правила за такъв вид изслушване, се прилага процедурата по приемане на годишните доклади на председателите на Върховиня касационен и Върховния административен съд и главния прокурор. Това означава – предполага се, че главният прокурор ще направи сбито изложение на доклада , след което всяка парламентарна група може да му зададе по два въпроса.

Да припомним, че в края на юни, когато г-н Гешев представи на парламента отчетния доклад на прокуратурата,

не му бе зададен нито един въпрос. Гробно мълчание.

Сегашното изслушване е на фона на резолюцията на Европейския парламент и съвсем неотдавнашния доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, като и в двата документа за пореден път е поставен въпросът за отчетността и контролът върху главния прокурор.

Граждани, читатели на “Дневник” многократно са се обръщали през последните месеци с питания за информация по текущи събития, дали са образувани проверки или досъдебни производства, докъде са стигнали, какво е установено. И тъй като статистиката не отговаря на тези въпроси, а прокуратурата неглижира въпросите на медиите,

напомняме на депутатите да ги зададат. Ето само част:

– В края на януари т.г. прокуратурата изнесе протоколи от специални разузнавателни средства /СРС/ заедно с аудиофайлове на разговори на началника на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков и президента Радев, като официалното съобщение информираше, че СРС-тата са приложени по досъдебно производство срещу началника на ВВС. На какъв етап е това дело – прекратено ли е или подготвено за съд? Ген. Стойков отскоро е заместник-началник на отбраната и за обществото е важно да знае дали в най-високото професионално ръководство на Българската армия има обвиняем или разследван. Ако е прекратено, какво е било основанието да бъде подслушван ген. Стойков, има ли разрешение на военния съд и кой орган е поискал разрешението?

– Временната парламентарна комисия за проучване на кризата в БНР във връзка със спирането на сигнала на програма “Хоризонт” за близо 5 часа на 13 март 2019 г. приключи работата си, без да получи разпечатките на разговорите с генералния директор, за да се установи евентуалният поръчител на свалянето от ефир на журналиста Силвия Великова. По какви причини прокуратурата не представи разпечатките. Докато заседаваше комисията, проверката за изключването на сигнала прерасна в досъдебно производство в Софийската градска прокуратура, а проверката за натиска над генералния директор и от него над журналисти, продължи в Софийската районна прокуратура. Приключени ли са това разследване и тази проверка и с какъв резултат, ако са прекратени, по каква причина.

– Разследването на Антикорупционния фонд, известно като “Осемте джуджета” разкри преки данни за опасна схема за кражба /по-точно плячкосване/ на веществени доказателства, в случая злато, с участието на прокурори от Специализираната прокуратура и посредници. На какъв етап е проверката, която Софийска градска прокуратура започна. Ще бъде ли потърсена отговорност от наблюдаващите прокурори.

– Разследват ли се трите аудиозаписа на телефонни разговори водени от глас като на премиера Бойко Борисов, и снимките от шкафчето в спалнята му в резиденция “Бояна”?

– Направена ли е експертиза дали са истински банкнотите евро и кюлчетата злато в шкафчето на премиера. /Тоест иззети ли са и охраняват ли се надеждно – в контекста на разкритията в “Осемте джуджета”./

– Разследва ли се и търсят ли се отговорните лица за безпрецедентния акт, който опира и до националната сигурност – проникване в спалнята на министър-председател и снимането му докато спи. Разпитан ли е премиерът, след като публично обяви, че знае кой го е “сготвил”?

– На 9 юли при претърсването в президентството във връзка с разследванията на съветник и секретар на президента военните следователи и прокурори бяха придружени от въоръжени лица, служители на Бюро за защита към главния прокурор, което същевременно охранява главния прокурор. Защо главният прокурор отказва охраната на НСО и на какво основание е създадена въоръжената структура към съдебната власт. Въпросът е в контекста на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, който възлага на изпълнителната власт да осигурява обществения ред и сигурност.

Това са само част от въпросите, които буквално нажежават въздуха от нуждата да бъде чут главният прокурор. И ако за някое ухо някой от въпросите прозвучи анекдотично или недостатъчно сериозно, то е заради сюрреалистичната скандалност на събитието – до степен да изглежда нереално, фантастично, измислено.

Снимка: 

“Дневник”