Срешение по точка 3 от дневния ред на последното си заседание Министерският съвет ще предложи на президента Румен Радев да издаде указ за награждаването на издателя на в. „Труд“ Петьо Блъсков с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие.
По предложение, направено от министъра на културата, Блъсков трябва да го получи „за приноса му за развитието на съвременната българска журналистика„.
Решението на Министерския съвет бе взето в деня на първия доклад за България по новия общоевропейски механизъм, в който изрично е посочено, че „липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите в България дава поводи за безпокойство„.
В същия доклад е казано също, че проблем на медийната среда в България е липсата на прозрачност по отношение на собствеността и финансирането на медиите.
Точно преди 10 месеца – на 6 декември 2019 г., при това с пълно мнозинство, Народното събрание възложи на Министерския съвет до края на март тази година „да предложи план за развитието на медийната среда в България, която да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост„. Липсата на каквато и да е публична информация за изпълнението на това решение показва, че
правителството го е оставило „без движение“
Идеята на кабинета да предложи удостояването на Петьо Блъсков с орден „Св. св. Кирил и Методий“ само ден след доклада на Европейската комисия обаче звучи точно като онова: „На*бал съм ги с 200 едни чужденци, премиери...“ (според един от записите, в който се чува глас също като премиерския).
Предложението за награждаването е формално направено от министъра на културата Боил Банов. Точно на него е възложено да поддържа и регистъра на действителните собственици и източниците за финансиране на медиите в България. В този регистър, въпреки административната му задължителност и предвидените солидни глоби за нарушаването й, няма
нито ред за „Труд“
Няма и следа от акт на министъра на културата, с който на Блъсков като негов издател да е наложено наказание. Вместо това Боил Банов му предложи държавно огърлие за принос в българска журналистика.
Авторите на доклада, огласен в сряда от Европейската комисия, отбелязват сигнали, които са получавали от няколко журналистически организации у нас, за тормоз срещу журналисти. В доклада са цитирани и „заинтересовани страни“, според които политическият климат в България е неблагоприятен за съществуването на независими медии, както и че точно по тази причина много от собствениците на различни издания „предпочитат да бъдат близо до правителството, за да се избегне маргинализирането им“.
Като
проблем с отложено действие
в доклада на Европейската комисия са споменати и идеите за законодателно ограничаване на дейността на неправителствени организации с чуждестранно финансиране. По този въпрос в документа е отразено буквално следното: „Вече ограниченото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато“.
Няма ред от цитираните по-горе, за който Блъсков да не е сред носещите персонална отговорност. В продължение на години медиите му с охота бяха предоставяни на всеки, пожелал да води войните си срещу гражданския сектор в България, срещу либералната демокрация, срещу ценностите на евроатлантизма, толерантността към малцинствата и отговорната журналистика.
Явни, тайни, мръсни войни – все едно
За всичко това сега с цинизъм „на 200“ кабинетът на Борисов поднася орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Малко след представянето на първия доклад за България по новия общоевропейски механизъм в сряда зам.-председателя на Европейската комисия Вера Йоурова е била попитана от „Свободна Европа“ дали е запозната с кадрите от спалнята на българския премиер, на които се виждат пистолет, златни кюлчета и пачки с банкноти от 500 евро. Юрова отговорила, че не е виждала тези снимки.
„Но може би трябва“
е добавила тя.
Тази колебливост на зам.-председателя на Европейската комисия е обяснима единствено с неизбежната дипломатичност. След правителственото изстрелване на Петьо Блъсков в съзвездието на носителите на орден „Св. св. Кирил и Методий“ обаче Юрова със сигурност трябва да се престраши да надникне на живо и в спалните на българската „журналистика“.
Снимка: Юлия Лазарова, „Дневник„
