Децата ни убиват децата ни, окайвахме се преди време. На пръв поглед българските тийнейджъри се интересуваха от стандартните неща – гаджета, купони, алкохол, но дълбоко в тях явно бушуваше свят, който не можахме да разберем.

Коментирахме и се учудвахме на една зверска агресия, без да подозираме, че след “деца ни убиват деца ни” ще видим нов кошмар – “децата ни се самоубиват пред очите ни“.

Те се самоубиват публично, зрелищно и напълно непреднамерено.

Парадоксалното е, че на тях не им се умира, напротив – живее им се и искат да го покажат на всички. Това не е “Клуб 27”, това е много по-страшно. Поколението #СамоВеднъжСеЖивее.

В полицейските хроники се посочва, че обикновено до такава трагедии водят така наречените екстремни селфита – желанието да се снимаш на възможно най-опасното място, до което имаш достъп. Искаш всички да видят какъв смелчак си станал, как не те е страх от нищо.

Оръжията са смартфон или любителски фотоапарат, които да увековечат геройството.

Диагноза – крайна, болезнена и хипертрофирала жажда за внимание.

Симптомите са систематично пренебрежение от страна на околните и особено по-възрастните, безпросветност и една немалка доза суета.

Значителна роля може и да има стремежът към последователи в социалните мрежи.

Защото в училище тийнейджърите научават една дузина неща, само че нищожна частица от тях им помагат в реалния живот.

“Живият живот”, както обичат да му казват някои.

Заковани към чиновете, залепени за хартиените си бележници на триъгълни шевици, тийнейджърите се опитват да научат формулите на Виет, закона на Джаул-Ленц, Питагоровата теорема.

Препрочитат “Под игото”, преговарят “Епопея на забравените”, да не би някой да забрави героичното минало.

А между имената на възрожденци и сложните уравнения от букви и цифри се случва настоящето и светът върви с друга скорост, стават съвсем различни неща. Един поглед в интернет е достатъчен за подрастващите да се почувстват изостанали.

Пренебрегнати. Недооценени. Оставени на самотек в някакво друго време и епоха.

И на помощ идва самоинициативата.

Десетки хиляди са онлайн, за да споделят геройствата си, а други десетки хиляди са там, само за да харесват, да слагат сърчица и усмихнати физиономии, да коментират, да споделят. Те са тук и сега. Само че за да получиш това обожание, трябва да си го заслужиш.

Да си оригинален и находчив помага, но само до време. Трябва да си смел, трябва да си “уау”. Всеки вече се е снимал пред някоя световна забележителност с тези нискотарифни полети, нали?

Така появи новата страст – екстремните селфита. На влакове, на високо, на дълбоко, на стръмно, на студено, на огън, на лед…

Истинска песен за огън и лед, но далеч по-болезнена и по-трагична от телевизионна поредица.

Отчаяният зов за внимание си намери нов израз – да се снимаш с опасност за живота.

Мамо, татко, приятели, вижте ме! Вижте ме добре, докато се качвам на този локомотив и се пресягам към контактната мрежа, въпреки че това е смъртоносно. Вижте ме на ръба на недовършен строеж. Вижте ме как ходя по замръзналата вода и дори подскачам, за да докажа, че е безопасно.

Дори и след поредното попълнение в черната статистика никой не се замисли защо тийнейджърите са толкова жадни за внимание, че рискуват живота си някой да ги забележи.

Вместо това утре пак ще се притесняваме, че махат Ботев и Левски от учебниците.

Ще сме разтревожени, че учениците ще останат недоучени, докато някой младеж ходи по тънкия лед на някое замръзнало езеро… защото в училище не учат, че да ходиш по тънък лед е опасно.

Няма налично описание.

Тодор Стефанов

Роден е на 9 февруари 1998 г. в град София, България.

Кой е той?

Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия.