През 2013 г. в София отново имаше протести, а Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ изписа „Оставка“ на легендарната си „Стена“ в „Арена Армеец“. 7 години по- късно, в ексклузивно интервю за bTV той разказа за паралелите между това, което се случва в България и
Легенда, бунтар, екстремист, анархист – това са само някои от определенията, които може да чуете за басиста на „Пинк Флойд“. Той ме допълни – „син“. Баща му – лейтенант Ерик Уотърс загива във Втората световна война. Попитах го какво би впечатлило днес, в началото на XXI век, хората от поколението на баща му.
„Те биха се зарадвали да видят движението Black Lives Matter и ми се иска да вярвам, че биха оценили какво се случва в София в момента, което се надявам е вдъхновено и движено от младите хора. Странното е, че това, което се случва в София – на кого му пука. Това не е новина. Никой не знае за това. Но като казвам никой не знае, нека кажа, че живея в Съединените щати. Много от хората тук не знаят къде се намира Англия на картата. Не казвам, че Англия е по-важна от България. Те не могат да ви кажат и къде е Ирак. Въпреки че я завладяха и избиха толкова много. Познанията на всички за света са толкова повърхностни, просто повърхностни“, разказа той.
Според Уотърс образованието е това, което липсва на съвременното поколение. Или по-скоро липсата на свобода в образованието. За него това е предпоставка за ужасна реалност в САЩ. „Само си представете колко биха се издигнали хората, ако имаха добро образование. За съжаление, е в правомощията на властта да се увери, че само малка, елитарна част от обществото получава образование. Останалата част е генерално изолирана и игнорирана от познанието, само заради факта, че не се отделят пари за тяхното образование“, обясни музикантът.
Според него е опасно да се купува книга на работещ човек – може да научи нещо и да използва знанието, за да се разбунтува. Изкуших се да задам въпрос, който вероятно Уотърс е чувал десетки пъти. Какво мисли за стената около нас като хора и общество. И какво трябва да правим, за да се справим с нея.
„Какво мисля за това? – Смятам, че времето е дошло хората да излязат на улиците. И ако това бях аз, щях да взема щит със себе си и щях да нося каска, защото тези гангстери ще те убият. Защото както знаем, разпространяващата се практика на тези милитаризирани полиции, националната гвардия от неофашистки режими по целия свят, не е само в САЩ, но и по целия свят. (…) Просто снимайте насилието – това би било вашето най-силно оръжие. Не правете поразии, не чупете прозорците на магазините. Повечето от хората, които правят това, са провокатори. Поне в американските градове. (…) Единственото, за което на управляващите им пука, е собствеността. Не скачайте върху капака на полицейските коли – това е наша собственост и ще ви убием ако го направите. Това е просто кола, на кого му пука, за какво говорите. Това е човешко същество, има живот – но на тях не им пука. Да, правил съм го и заставам зад действията си“, подчерта той.
През 2013 г. по време на концерта си в София, Уотърс ясно заяви позицията си, изписвайки „Оставка“, като подкрепи протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.
От разговора с мен разбра и за протестите днес. „Българите не са сами в това, то се случва на много, много места из целия свят и аз подкрепям всички тях. И го виждам като началото на огромно глобално движение, но корумпираните клептокрации, точно като в България, където управляващият „елит“ просто краде всичко, докато имат възможност да го правят, използвайки за защита с въоръжените сили и полицията, милитаризират ги – обичайно бедни деца от малки градове без бъдеще, без мечти, без изгледи за образование или работа – „Ето ви оръжие, присъединете се към полицията, присъединете се към армията“…“, изтъкна той. Иконата за поколения бунтари признава, че често общува с политици от цял свят. С удоволствие разказва за познанството и контактите си с Горбачов, когото определя за свой идол. И в тези разговори винаги търси връзката с утопията на Оруел.
„Противопоставянето сега е много по-силно, отколкото в книгата „1984“. Спомняте ли си – краят на романа е дълбоко депресиращ, защото си мислим, че Уинстън Смит е на път да бъде екзекутиран, но той е спокоен и щастлив, защото осъзнава, че битката е приключила, той обича „Биг Брадър“. Това е краят на историята. Това няма да се случи, когато нас ни отвеждат към екзекуцията ни, ние не харесваме „Биг Брадър“, допълва Уотърс.
Завършихме разговора с посланието, че стените, които разделят и ограничават, имат неминуемо една и съща съдба.
Каква е вашата реакция?
