123721983921Днес е неделята след Петдесетница, която е определена от Църквата за прослава на всички български светии. Според Православната църква днес се измолва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ. Почитат се св. мчк Юлиан Тарсийски и св. свщмчк Терентий, епископ Иконийски.

На този ден празнуват всички с имена: Юли, Юлий, Юлиан, Юлиана, Явор, Ясен, Явора, Ясена

Свети мъченик Юлиан Тарсийски
Свети Юлиан, син на сенатор езичник и майка християнка, се родил в киликийския град Аназарв. След смъртта на мъжа си майката на свети Юлиан се преселила в град Tape в същата провинция. Тук тя кръстила Юлиан в християнската вяра и го възпитавала, като го учела заедно с книжовното обучение на истините на вярата и правилата на християнското благочестие.

Когато Юлиан станал на 18 години, император Диоклетиан подигнал силно гонение срещу християните. Заедно с други християни бил взет и свети Юлиан и заведен на съд при хегемона Маркиан. Но нито жестоките изтезания, нито заплахите, нито обещанията за дарове и почести не могли да склонят благочестивия юноша да принесе езически жертви и да се отрече от Христа. Цяла година водили Юлиан по различни градове в Киликия, като го подлагали навсякъде на изтезания, но той – подобно на диамант, оставал непреклонен в изповядването на Иисуса Христа. Когато довели Юлиан в град Егея, нечестивите езичници насила отворили устата на светия мъченик и слагали идоложертвено месо и кръв, защото искали с нечестивите жертви да осквернят чистия и свят Христов раб. След това свети Юлиан бил хвърлен в тъмница. Тук дошла при него благочестивата му майка, която навсякъде го съпътствала и умолявала Господа да укрепи сина й в неговия страдалчески подвиг. Когато мъчителите задържали майката на свети Юлиан и я изправили на съд, тя помолила хегемона да й позволи в продължение на три дни да посещава сина си в тъмницата, за да го убеди да се поклони на идолите. Хегемонът й разрешил свободно да отива при него. Тя прекарвала там дни и нощи и с майчинска любов беседвала с него, със сълзи го увещавала да претърпи докрай временните мъчения, за да се сподоби от Господа с вечни блага в царството на мъчениците.

След като изминали три дни, довели свети Юлиан заедно с майка му на съд пред хегемона. Като мислел, че майката вече е уговорила сина си да принесе идолски жертви, хегемонът започнал да я хвали, но тя открито и безстрашно изповядала името на Иисуса Христа и изобличила езическото безбожие. Също и свети Юлиан безстрашно изповядвал и прославял Иисуса Христа – Единия истински Бог и изобличавал езическото многобожие. Тогава разгневеният хегемон заповядал да мъчат и двамата. На майката на светеца – след много изтезания – отсекли стъпалата на нозете й, с които вървяла след сина си, докато го следвала от Tape. Светия мъченик сложили в чувал, пълен с пясък и с разни отровни влечуги, и го хвърлили в морето. Така завършил своите страдания свети Юлиан. След няколко дни умряла в страдания и неговата благочестива майка и двамата получили венеца на победата от Христа Бога.

Тялото на свети Юлиан било изнесено от вълните на брега, където го намерила една благочестива вдовица от Александрия и с чест го погребала. Впоследствие светите мощи на Юлиан били пренесени в Антиохия. Свети Йоан Златоуст, докато бил презвитер в Антиохия, почел паметта на светия мъченик Юлиан с похвално слово.

Житие на преподобните Юлий презвитер и Юлиан дякон
Родината на светите Юлий и Юлиан била Мирмидония. Те били родни братя, от детство били възпитани в християнско благочестие и получили добро книжовно образование. Като достигнали пълнолетие, те започнали да водят живот в девствена чистота, служели на Бога с пост и молитва и се поучавали ден и нощ в закона Господен. Заради този богоугоден живот били удостоени с църковни степени – Юлий бил ръкоположен за презвитер, а Юлиан за дякон. И били в Христовата Църква като два светилника, сияещи с добри дела и прославящи с тях Небесния Отец. По това време сред пшеницата на светата вяра имало много от плевелите на езическите заблуждения. Макар че Изтокът и Западът вече се намирали във властта на християнските царе, и благочестието навсякъде процъфтявало, езическото нечестие не било премахнато още докрай, особено по селищата, където хората в неразумна слепота се придържали към старото идолослужение. Тези двама Христови раби, преизпълнени с ревност по Бога, отишли в Цариград при благочестивия цар Теодосий Младши и го помолили да им даде царска грамота, за да могат безпрепятствено да унищожват идолите в гръко-римската област, да разоряват и изгарят капищата и да посещават горички и градини, посадени в чест на идолите, и заедно с това да издигат Божии храмове и да разпространяват славата на Иисуса Христа. Царят им дал разрешение за това и го потвърдил с грамота, в която била прибавена заповед навсякъде по околностите и градовете всички управители на епархии (областни началници, князе, различни сановници и градоначалници) да се покоряват на Юлий и Юлиан във всички дела и да доставят за строежите на храмовете всичко необходимо. Те получили и благословение от патриарха за проповядване, съзиждане и освещаване на църквите. И ето тези двама свети Христови воини, като два апостола, се отправили в страната на гръко-римското царство и проповядвали на езичниците името на Иисуса Христа, обръщали мнозина към Христа Бога и ги утвърждавали във вярата не само със слово, но и с чудеса, защото от Бога им била дадена благодат и сила да изцеляват болните, да изгонват бесове и те навсякъде разрошавали идолските капища, а идолите унищожавали. В тези места, където елините им оказвали ожесточена съпротива, показвали царската заповед на управниците и градоначалниците и като получавали помощ от тях, светите мъже изпълнявали своето дело. Те издигали множество църкви не само от средствата на царската хазна, но и от щедрите дарения на истински вярващи християни, които, като виждали такива учители, просветители и чудотворци, не жалели своето имущество и го жертвали за светото им дело. По този начин те преминали от изток до запад, и построили сто църкви. Чудесата, които извършили, били безчислени, така че е невъзможно да бъдат предадени подробно и могат да се споменат само някои от тях.