Пандемията от Ковид-19 предостави разнообразни възможности на всеки и всички в нашето общество. Едни се заеха да се организират, за да ограничат или преодоляват инфекцията. Други, обратно, решиха че всичко е измама, и оставиха нещата в ръцете на господ или си повярваха, че са неуязвими. Трети, уплашени, се заеха да дезинфекцират систематично всичко у дома и да спазват стриктно санитарните предписания. Едни изпаднаха в апатия и депресия от социалната изолация, други откриха, че и досега са живели в социална изолация, трети намериха нови и ентусиазиращи възможности в това да работят у дома. Мнозина изгубиха работата си, други спряха бизнеса си, трети, обратно, намериха нови възможности и продължиха да работят и печелят. Накратко – последиците от пандемията засегнаха на практика всички, но с различни и често противоположни последици за отделните човеци, за отделните семейства и социални групи. Едва ли е пресилено да се каже, че пандемията всъщност засили социалните неравенства в и без това силно неравното българско общество. Непонятно!
Най-големите тарикати, обаче, доволно потриха ръце в очакване на нови добри възможности и най-вече приходи. В сферите на фармацевтиката това е съвършено очевидно – малките контейнери с противобактериален гел, продавани преди за 2 лева, сега се предлагат за 4. Но това, както ще кажат специалистите по пазарна логика, е напълно „естествено“, когато търсенето превишава предлагането, продажните цени нарастват. Е, без непременно да са нараснали производствените разходи, но това мимоходом. Същото и с новопроизведените маски, чиито цени се оказаха крайно произволни и движени много повече от латентна алчност, отколкото от действителни разходи. Но, ще кажат, нима производството и бизнеса са благотворителност, нима не е целта все пак някаква печалба. Сигурно е така, но тогава нека не продължават в захлас да цитират Лудвиг фон Мизес, че „големият бизнес винаги обслужва пряко или косвено масите“. Напротив, целта е собствената печалба, но това е друг въпрос. Същият, както при съоръжението за укрепване на свлачището на плажа „Алепу“ – не, това не е хотел, а подпорна стена, която в бъдеще се стане основа на хотел. Отвратително!
За най-големите тарикати, обаче, пандемията предостави удивителни възможности да спечелят още, да утвърдят властта си и да заметат скандалите, които преди март 2020 г. бяха на път да подкопаят позициите им. Правителството отчете значителен успех в борбата с пандемията, много допитвания до общественото мнение показват, че рейтингът му се покачва. Това, обаче, е ефектът на „обсадената крепост“: когато има значителна външна опасност, жителите на полиса се сплотяват около командира. Обикновено след това нещата се обръщат и взискателността към управлението нараства, гражданите търсят сметка за взетите решения, за действията и бездействията. Това, обаче, предстои. Но защо в някакво далечно бъдеще? Непонятно!
Сега можем да констатираме, че управляващите направиха всичко, за да се възползват от удобната (за тях) ситуация на пандемията. Възползваха се от всеобщия страх и от (временната) социална нетърпимост към критиката на опозицията. Първоначално дори се надпреварваха в утежняването на мерките: забрани за разходки в парковете (за домашните любимци можеше, за бебетата – не); забрани за разходки в планините и вилите (но не и масови събирания в апартаментите); първоначални чудовищни глоби от 5000 лв. (дали за тях това бяха много или малко пари?); дори надпревара в разширяване на ограниченията отвъд границите на демокрацията (правосъдният министър предложи дерогация на конвенцията за правата на човека, главният прокурор предложи „почти военно положение“, а депутатът Веселин Марешки наддаде с предложение за безсрочно извънредно положение). Същевременно (доста умело) управляващите успяха да разделят обществото на две: приемащите мерките на карантината и противопоставящите се на строгите мерки. При това в типичното divide et impera управляващите внушиха, че тяхната позиция е едновременно на двете страни. Това се видя и от наличието едновременно на национален оперативен щаб (защо ли никой не погледна критично на съкращението – НОЩ) и на Експертен лекарски съвет към Министерския съвет, и двата назначени със заповед на премиера (дори не с постановление на Министерския съвет). Тези първоначални реакции показаха откровено авторитарни нагласи и нежелание мерките да се обсъждат с обществото. Отвратително!
Извънредното положение, обявено от НС, даде на правителството практически неограничени пълномощия. Особено за изразходването на бюджета, както и за поемането на нови публични задължения. Парламентът с мнозинството си услужливо даде разрешение за 10 млрд. лева таван на държавния дълг (при 2,2 млрд. дотогава), а само за три-четири седмици се оказа, че бюджетният излишък от 1,5 млрд. лв. се е обърнал в 3,5 млрд. лв. прогнозен бюджетен дефицит. Пандемията развърза ръцете за разходи, които в бъркотията едва ли ще бъдат коректно отчетени, макар че премиерът обеща това да бъде изключително прозрачно. Дали правителството не действа с усещането за край на мандата, като очакваните заеми ще натоварят едно следващо управление? Или се застрахова, за да има средства отново да спечели изборите? Отвратително!
В ситуация на ограничения, почти нечуваща се критика (наплашеното общество не приемаше охотно критика от страна на опозицията, президента или гражданското общество), управляващите се заеха да си оправят сметките и с някои неудобни критици. Избухна удобният скандал с клипа, заснет в Съдебната палата – чудесен повод на нови нападки срещу председателя на Върховния касационен съд и срещу критичните съдии като цяло. Чухме, че заснемането на този клип „уронвал престижа на правосъдието“. Мислех си, че това прави корупцията, но явно съм сгрешил. Кампанията срещу съдиите беше продължение на кампанията около избора на нов главен прокурор миналата година – сякаш видяхме в български вариант серията „Империята отвръща на удара“. Отвратително!
Пандемията беше чудесна възможност да се заметат старите скандали. Да припомня някои, за които се говореше пред март 2020: „къщите за гости“ на приближени до властта, „евтините“ луксозни апартаменти на упражняващи властта, „къщата в Барселона“ – много и всякакви къщи. Е, това продължава с нови къщи, било на някой близък роднина, било на някой ПР. Но всъщност едно оневинително прокурорско решение за „онази замяна“ на два (от шестте) апартамента с луксозен мезонет със самостоятелен асансьор предизвика неочаквана новост. Цветан Цветанов обяви, че има намерение да предложи „нов политически проект“ (партия, която да се бори на изборите). Описа го като „вдясно от центъра“ (там стана пренаселено) и „евроатлантически“ (в днешното напрежение между ЕС и Доналд Тръмп, това вероятно е по-скоро към Тръмп). Нов проект! Който се представя за алтернатива както на управляващите ГЕРБ (където Цветан Цветанов беше основна фигура), така и на цялата опозиция (и там е пренаселено). Вероятно целта е да образова обществеността, как с участие в управлението да получите най-голям дивидент (едновременно „десноцентристки“ и „евроатлантически“). Безобразно!
Но това, изглежда, съвсем не беше достатъчно. Известният като „хазартния бос“ бизнесмен Васил Божков беше подгонен от властта. Операцията беше представена като „борба с олигархията“ и „борба с порока“: едновременно трябваше да бъде ударен един от най-богатите и влиятелни хора в България, но и да се отговори на вредите от станалото твърде популярно и развиващо опасна зависимост „търкане на билетчета“. Разбира се, това е публичното обяснение, но зад него, както обикновено, се крие сенчесто преразпределение на бизнеси и власт, също толкова сенчести. Васил Божков изглеждаше като твърде приближен на властта, не само на ГЕРБ. Както, впрочем, такъв беше и Цветан Василев с неговата КТБ, „банката на властта“. Бизнесите вече трябва да са научили, че всеки флирт с властта е опасен за здравето (и живота). Отвратително!
„Нещо се случи“, вероятно дойде нов играч – пореден любимец на властта, или, както се твърди в един от комиксите, разпространени от „обвиняемия Божков“, новостта е Делян Пеевски. Друг бизнесмен с влияние и спорна репутация. Но затруднението идва от това, че Васил Божков открито заявява, че е дал някакви си 6 млн. лв. като подкуп за някои управляващи. Обвинението е мащабно, независимо дали трябва да му вярваме или не. Засега доказателствата се пазят в сянка, вероятно с надеждата да се постигне някакво задкулисно споразумение между обвиняемия и обвинителите. Иначе е неразбираемо, защо още държи доказателствата в тайна. Лошото е, че публиката е склонна да му вярва и да не приема сериозно оправданията на премиера и министъра на финансите. Но пък Васил Божков също се закани да направи партия, за да свали ГЕРБ от власт. „Новият проект“ възнамерява да прави много неща, но вероятно ще върне хазарта в „добрите ръце“, които да се оправдават с финансирането на българския футбол (отдавна вече той е просто друг бизнес). Безобразно!
Накъде тогава, след като сме се докарали дотам, че тази ситуация изглежда непоклатима? Може ли тя да се промени? Премиерът заяви, че ГЕРБ са си „взели бележка“ от всички провали и скандали и ще направят усилие да „почистят дома“. Това правят от 2009 г. насам, резултатът е все същият: държавата се използва като средство за преразпределяне на бизнеси и власт. А дали промяна може да дойде откъм съюзниците на ГЕРБ? „Обединените патриоти“ вече са разединени, след прогонването на токсичната „Атака“. Предлаганите от „патриотите“ промени по време на пандемията накратко се заключават в: подпомагане на хотелиерите и ресторантьорите (с намаляване на ДДС), въвеждане на „официални“ доброволни отряди за борба с битовата престъпност и превъоръжаване на армията (с американско оръжие). Първото изглежда и като частен интерес на един от лидерите им, доскорошен хотелиер. Второто е авторитарна дисциплинираща мярка, подобна на предложенията за затваряне на дискотеки (заради шума?) и ограничаване на хазарта в петзвездните хотели (заради ниските им доходи?) – в същата борба за налагане на „обществен морал“, както с инициативите против Истанбулската конвенция или Стратегията за детето. Третото е „пир по време на чума“. Ето защо да очакваме съществена промяна от страна на управляващата коалиция несъмнено е… непонятно.
Тогава промяната трябва да дойде от опозицията. Но тя изглежда немощна, разединена и занимаваща се със себе си. БСП е в изключително отслабена позиция. От една страна поради едно скорошно (не онова от „45-те години“) наследство, което включва както множество зависимости от един или друг влиятелен бизнес, така и, например, едно назначение на нов председател на ДАНС през 2013 г. От друга страна поради един видим за всички вътрешен конфликт между ръководството и вътрешната опозиция, който е с много измерения. Но не е стратегически и не поставя въпроса за това, каква социалистическа партия е БСП: повече националистическа и социално-консервативна или повече интернационалистическа и социално либерална? На трето място БСП има нужда от съюзници, но и там се проваля засега, защото търсенето изглежда безразборно: остана неясно, дали това ще са националистите от „Възраждане“, дали ще бъдат „останалите леви“ (макар и не всички, защото поканените наскоро съвсем не изчерпват активните леви организации), дали пък, и защо не, ГЕРБ. Непонятно.
Другата опозиция, ДПС, знаят, че сами не могат да спечелят мнозинство и търсят съюзник. Но не могат да намерят и вече дълго време, защото, например, държат особено много на своя депутат Делян Пеевски. Изглеждат така, сякаш търсят не политическа коалиция, а задкулисна договорка за съучастие в управлението, пък независимо с кого (е, вероятно без „патриотите“). Безобразно.
„Демократична България“, извън парламента но с позиции в София, продължава да води битка едновременно срещу ГЕРБ и срещу комунизма. Резултатът остава един и същ: 1:1 (за ГЕРБ и за комунизма). Не искат ГЕРБ да продължи да управлява, но не виждат никаква възможност за участие в по-широко обединение (например като това около Мая Манолова, колкото и да е проблематично). ДБ може да си остане „софийска партия“, винаги „на крачка от парламента“, без шансове да участва в управлението. Там също има близка история, за която предпочитат да не говорят: участието на Реформаторския блок в правителството на Бойко Борисов. Непонятно.
Остават Мая Манолова и Слави Трифонов? Дори да се обединят, въпреки различията между тях, най-много да влязат в парламента. Но едва ли ще повторят НДСВ от 2001 или ГЕРБ от 2009, поради което ще трябва да мислят за коалиция, ако искат да участват в управлението и да променят нещата. Въпросът е с кого? Не е ясно и това прави проекта непонятен.
Тогава, след като цялата съвкупна опозиция (парламентарна и извънпарламентарна) не може да измисли дори най-минимална обща програма, която да постави началото на промяна, след като от днешната управляваща коалиция също не можем да очакваме никаква промяна, нещата ще останат такива, каквито са. Отвратителни, безобразни и непонятни.
Каква е вашата реакция?
