Всеки ден зачестяват страховитите новини – катастрофи, самоубийства, бедност, мизерия, безработица, корупция, инфлация, престъпност… Интересно е времето, в което живеем. Парадоксът, на който не можем да отговорим, а и да разрешим е – защо не се опитваме да променим средата, в която живеем? Защо не променяме събитията? Защо животът ни се носи по течението, а ние все се оплакваме от него?
Какво всъщност представлява живота в българската действителност? Живеем в динамично развиваща се среда, а стоим на едно място. Ежедневно сме свидетели на несправедливости в живота ни и сякаш вече не ни правят впечатление. Толкова сме закърмени с този модел на живот, че сме се втренчили в оцеляването си и сме станали безразлични за това, което се случва около нас. За съжаление когато отмине водещата новина или бедата, която ни е сполетяла, ние си представяме какво ще е ежедневието ни след няколко години – 10, 20 или дори повече. Да, надеждата крепи човека. И разбирам колко интересни същества са хората – когато след 10 дни ни очаква празник, ние не мислим какво ще правим през тези 10 дни, а мислим само за празника. И точно от това наше „пренасяне в бъдещето“ се възползват управниците ни. Прикриват истината, манипулират избора ни, не спират да обещават какво ще е положението ни след неопределено време.
Актуално е да говорим за нечестното, незаконното, неморалното и за всичко друго лошо и пошло, което се сетим, отнесено заедно с името на страната ни. И моите сънародници говорят, но аз не виждам никаква полза, никакви резултати от този безкраен монолог, който всеки сам за себе си провежда. Всички недоволстват и негодуват срещу запустяващата ни държава. Но кой се осмелява да даде гласност, да посочи и назове недостатъците на нашето съвремие? Намират се и такива хора, но жалкото е, че са малцинство. Малцинство, което среща подигравка от политиците, вместо разбиране и присмех от обществото, вместо подкрепа. Най-пагубното за българското общество е, че именно то трябва да се стреми към отстраняване на тези негативи, а не го прави. От много години темата за корупцията в България е винаги актуална и подлежи на обсъждане. Корупцията има множество определения, но най-често тя се подразбира като злоупотреба със служебна власт за постигане на лична изгода. Тя уврежда обществения интерес в името на частни интереси.
Корупцията е незаконна размяна на пари или услуги за извършването или неизвършването на дължими или недължими служебни действия. Различните видове спекулиране с властта за лично или групово облагодетелстване в ущърб на обществения интерес придобиват все по-голяма актуалност. Много често липсата на ясни правила в страни като нашата с недостатъчно развита пазарна икономика, неефективността на право прилагането и контролните органи на различни равнища, водят до създаване на силни „спойки” между недобросъвестни и криминално проявени субекти с корумпирани държавни служители. Всички нива на властта са засегнати от тази болест. Например съдебната система действа под команда. Всеки следващ Висш съдебен съвет по един и същи начин като ветропоказател се обръща в посока на този, който държи фактическата власт.
Непрестанно излиза информация за корумпирани съдии, злоупотребили със своите правомощия в името на крупни суми. В много от случаите срещу взетите подкупи на свобода остават убийци, наркодилъри и изнасилвачи. Те продължават да прояждат обществото, защото някой не си е свършил работата, защото се е отклонил от нормите и ценностите, в които се е заклел. Правосъдието в нашата държава не порицава виновните в голяма част от случаите, които медийно достигат до всеки от нас и това усещане за безнаказаност определя още по-ясното утвърждаване на корупцията в обществото.
Друг пример за ограбване на държавните пари и източник на огромни средства е проблема с разпределянето на обществени поръчки и бюджети, както и европейски пари под формата на евро фондове, които са най-ощетяващите звена за източване на средства чрез различни схеми. Корупцията там отново е регламентирана – плащаш и печелиш дадена поръчка. Насочването на бюджетни пари в „глухи“ проекти чрез подставени лица е утвърдена, но ненаказана практика по най-високите етажи на властта.
Тук проблема е в повсеместното участие на правителството в корупционните сделки и обособяването на т.нар. „голяма“ корупция. Държавните мерки за ограничаването и не засягат тези високи етажи на властта, те са насочени предимно в администрацията и не действат върху най-мащабната кражба на средства от държавата – чрез политическата корупция. Това заболяване – корупцията струва скъпо и пречи в прогреса на всяка част от обществото, държавата и света.
Днес политическата действителност в България не е тази, която хората си представят, когато застанат пред избирателната бюлетина. На избори все по-масово се купуват гласове от всички политически партии – с мръсни пари или с финансиране от бизнеса, който очаква „инвестицията“ да му се изплати. Корупцията, вместо да намалява се разраства с неконтролируеми темпове. За българските политици алчността няма граници. Като най-слаборазвита държава в ЕС, България трябва да има най-високите темпове на развитие. Да, но за съжаление това не е така – радваме се, ако имаме близки до средните. Правителствата строят приблизително еднакъв брой километри магистрали и след това ни демонстрират „грандиозните“ си постижения. Пък и километрите построени пътища далеч не са толкова впечатляващи. Политическата действителност в България сякаш е същата отпреди 10, 15 години. Дали ще остане непроменена и в бъдеще зависи от тези, които ние сами избираме да ни управляват, защото както е казал Джордж Оруел – „Народ, който избира корумпирани самозванци, крадци и предатели, не е жертва, а съучастник!”. Когато гледаме предизборни кампании и слушаме предизборни обещания не трябва да забравяме, че те са точно това – само „предизборни”. Дали моралът, който демонстрират някои от политиците е реален не можем да бъдем сигурни. Това, което ни остава обаче е да имаме ясни критерии за това какви хора искаме да ни управляват и дали те са реалният образ на това, което искаме да ни се случва занапред. Защото точно това е мисията на политиците – да бъдат наши представители в решаването на важните за самите нас, като граждани – политически, икономически и социални въпроси.
Автор; Рени Петрова
Факултет по Икономически и социални науки
Специалност: Публична администрация
ЗАДАНИЕ №2
по
Политически организации и институции
на тема
Корупцията по високите етажи на властта
Каква е вашата реакция?
