Заключително изказване на президента на Република България Румен Радев в края на кръглата маса „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“
15 май 2020, резиденция „Бояна“
Защо не наложих вето на Закона за здравето? В друга обстановка категорично бих наложил вето. Знаете, че аз нямам никакви колебания в това отношение. Но в тази ситуация аз предприех друг подход – ако бях наложил вето на този закон, това означаваше в 00:00 ч. на 14 май до прегласуването на ветото да изпаднем в правен вакуум, който да се акумулира и с управленския хаос. И тогава щяха да бъдат застрашени множество социални плащания. Тогава частните съдебни изпълнители щяха да бъдат с абсолютно развързани ръце, да се минимизират кредитните облекчения, да пострадат хората. Това щеше да означава и рязко снемане на всички здравни мерки, а разбирате, няма как това да стане.
Затова предприех другия подход – сезирах Конституционния съд, дал съм своите мотиви, най-вече за това, че са ограничени правата на българските граждани и то конституционни, които са делегирани да се дават от Народното събрание и които бяха прехвърлени към Министерския съвет. И още повече Министерският съвет придобива права да ограничава конституционни права на българските граждани по неясни критерии. Ето за това сезирах най-вече КС.
Искам да благодаря на всички Вас – участници, гости, на медиите, че вече 3 часа и повече сте тук. Да благодаря за този широк панорамен поглед, който представихте за кризата с COVID-19. За експертните и рационални предложения, за Вашето активно участие, и активното участие на гражданите, които изпратиха въпроси.
Аз съм съгласен със социолозите, с икономистите, че все още е рано за някакви оценки на този етап, защото социалните и икономическите аспекти предстои да се разгръщат и тепърва ние ще наблюдаваме, ще анализираме какво точно ще става. Но от това, което беше изложено, личат ясно някои неща.
На първо място, различният подход на България спрямо редица европейски държави по отношение на прилаганите мерки – в тях липсват навременност, достъпност, всеобхватност и безвъзмездност. А това влече своите последствия и ние вече ги наблюдаваме в момента.
Кризата засили фокуса върху управленските приоритети и ценности. Тук бяха представени редица констатации защо има финансови средства и то в големи размери, обаче те не стигат до хората. Ами, това е заложено още отпреди кризата.
Аз многократно съм казвал, че изпълнителната власт в България трябва да постигне баланс на приоритетите между инвестиции в инфраструктура, в крупни проекти и – в човешкия капитал. Тази нагласа липсваше и преди. Тя затова в момент на криза се проявява най-силно. Липсват и самите изградени механизми. Виждате, че парите не могат да достигнат до най-засегнатите, до най-слабите, да речем – пенсионерите.
Но те и преди не са били във фокуса на това управление. Изглежда – няма случайни неща. Те са заложени преди кризата като приоритети, ценности и управление.
Все още не сме намерили баланса между здравни, социални и икономически мерки. Как се постъпи в началото? Веднага и рязко се въведоха най-строги ограничения. В същото време се каза: „За другите неща ще почакаме, ще видим, за да не се счупи бюджета на държавата.“ Ами да – чакахме, само че има хора, които не могат да чакат. Защото те нямат резерви, никакви – финансови, продоволствени и т.н.
Това забавяне в началото намира отражение сега. Затова, според мен, трябва наистина да се бърза в тези сектори, където имаше много рационални предложения и нови мерки, насочени към мерките за домакинствата в нужда. Защото ако това не се направи, ще продължи да расте и безработицата, и фалитите, а оттам и социалното напрежение.
Неслучайно казах, че ако не овладеем тези аспекти на кризата – социални, икономически, здравни – тя лесно може да прерасне в политическа.
Другото обобщение, което искам да направя на тази маса е въпросът, който бе поставен многократно – оттук накъде? Аз се надявам много и Ви благодаря, че всички с Вашите мнения, изказвания и предложения помагате и на българското правителство. Ние всички трябва да помагаме. Надявам се, че то ще се вслуша във Вашите аргументирани становища. Те ще бъдат обобщени и представени на сайта на президентството. Но големият въпрос остава – накъде ще се движим оттук нататък? Това ще зависи от нашата обща амбиция като нация. Дали си поставяме за цел просто да се възстановим като обществено-икономически живот към параметрите, които имахме преди кризата, или си поставяме друга цел – много по-висока, по-амбициозна – за социално-икономическо възраждане! Какво ще рече това? Много по-висок, много по-устойчив темп на икономически растеж; много по-добра среда за бизнес, по-висок стандарт на живот, по-високо качество на обществените услуги – образование, здравеопазване, сигурност, инфраструктура.
Едно по-широко включване на гражданите в управленските процеси на държавата. Като общество, ние трябва да решим към кои от тези големи цели ще се стремим. Ако изберем първия вариант – добре. С мерките, постепенно, все някога, надявам се, ще се възстановим.
Тук не говоря за икономически параметри. Тук говоря за обществен договор, обществени отношения. Ако обаче искаме да изберем втория вариант – да излезем много по-добри, много по-силни, по-проспериращи, да намерим нашето достойно място в Европа, да не сме винаги на последно място, което ни е омръзнало и сякаш сме се примирили. Тази криза доказа, че заслужаваме един много по-добър живот, по-предни позиции – ние показахме, че можем!
Да, има положителни аспекти – когато обществото се обедини около обща цел и има солидарност, единство, ние показахме, че можем! Сега е време да използваме капитала от тази криза. Сега е време, в което могат и трябва да се правят реформи и то решителни реформи, отлагани много години. Сега е време да погледнем на тази криза в нейния континуум – не просто към началото на кризата, а сега и какво следва оттук нататък.
Ние трябва да се върнем по-назад, защото сега ще започнат сладките оправдания – как сме били в небивал растеж, непрекъснато растящо благосъстояние, но виждате ли „…дойде тази криза…“ и ще се оправдаваме няколко мандата.
Тези твърдения ще ги обори много лесно всеки българин, защото тази среда, която ние създавахме през всички тези години с примирение, безразличие към това как се гради този обществен договор, как се развиват обществените отношения, бизнес средата, тя ни докара до това положение. Така че сега трябва да правим реформи, трябва да се борим за предсказуема, ясна нормативна база, за бизнес и не само за бизнес.
Трябва да работим здраво за намаляване на административната тежест. Ако отворим класацията „Doing business” ние ще видим за какво става въпрос…
Поздравления за образованието! Въведоха, показаха, че могат бързо да направят електронно дистанционно образование. Да – с всичките му кусури и недостатъци – но се видя, че може. Показа се, че заработи. В екстрено кратко време.
Тогава веднага идва въпроса: „Защо и кой има интерес при толкова много инвестиции в електронно управление, да няма електронно управление?!“ Има ли интерес някой, който не иска да има прозрачност, отчетност и отговорност? Защото ако имаше електронно управление, ние сега много от проблемите изобщо нямаше да ги дискутираме тук.
Говорим за солидарност. Тази солидарност само по време на криза ли е? Ако искаме да говорим за истинска солидарност – ще отворим ли дебата за данъчната политика? Защото ако няма реформа в тази данъчна политика, ние ще продължаваме да опитваме с някакви, меко казано, недостатъчни средства да развиваме образование, здравеопазване, сигурност, инфраструктура, социални дейности. Към нас ще тежи огромният морален данък – унижението на българските пенсионери. Ние трябва да търсим решение. Ако искаме да просперира тази държава, тя трябва да оперира с повече средства.
Тогава трябва всеки да бъде солидарен за тази кауза. Знам, че се казва – „Това не се пипа!“ Но ако изпуснем момента – за такава цел изобщо няма да можем да говорим.
Условията за инвестиции. Не говоря само за чужди инвестиции – българският бизнес трябва да има добри условия да инвестира тук, да не ходи в други държави. Защото ако направите една справка, много повече, два пъти повече български фирми инвестират в Румъния, отколкото румънски в България. Трябва да си отговорим на въпроса защо…
Всичко това трябва да го направим, за да ни извади от тази криза, да ни осигури просперитета, креативността и предприемчивостта на българина. За да може българският бизнес, всички предприятия – малки, средни, големи – да работят при еднакви условия, да имаме здравословна бизнес среда. Да имаме реална конкуренция. Иначе няма да го постигнем!
Накрая най-важното. Ние трябва да се борим за нов тип, модел, стил, начин, както щете го кажете. Нов стил на управление. Аз неведнъж съм казвал, че каквито и икономически, социални и данъчни модели да прилагаме, те няма да имат ефект, ако ние продължаваме с този стил на управление.
Трябва ни нов стил, който да изключва интимната близост между изпълнителната власт и едрия бизнес, каквато наблюдаваме в момента. Този бизнес, който дебелее от крупни обществени поръчки. А напоследък даже няма и обществени поръчки – имаме харизване на проекти, не искам пак да навлизам в тази тема…
Нуждаем се от такъв тип управление, който да не разчита на порочната близост до властта, да не разчита на готовото, а да разчита на тези, които с предприемчивост, с въвеждане на съвременни прогресивни форми на мениджмънт, на конкуренция да излизат и на вътрешния, и на международния пазар, да се борят за производства с висока добавена стойност. Управление, което да отделя огромно внимание на наука и образование. Без трансформация на нашето образование, изобщо не можем да говорим за високотехнологични производства.
Такъв тип управление, което не допуска еднолично харчене на колосален финансов ресурс без санкция на парламента. Аз визирам и ще продължавам да посочвам т. нар. „изкуствено отгледан“, целенасочено развиван излишък, който е по-скоро спестени капиталови разходи, насочвани за 20 минути на заседание на Министерски съвет там, където е угодно.
Трябва ни такъв тип управление, което има ясни приоритети – благоденствието на българите, отделния човек, просперитета на държавата, европейски стандарти на управление – ще рече прозрачност, отчетност и отговорност.
Питате: „Как ще се случи всичко това?“ Според мен, първата предпоставка е всички, като общество, да намалим прага на чувствителност към своеволията на властта!
Какво казах – ще Ви поканя пак, ще работим сериозно – продължаваме! По тези стратегически приоритети и цели трябва не само да има консенсус. Трябва да се привлича експертно мнение, трябва да има широка обществена подкрепа, трябва да има широк обществен дебат, за да изчистим напълно какво искаме да постигнем, как искаме да го постигнем, готови ли сме заедно да вървим по този път, който, пак казвам, трябва да ни изведе там, където ни е мястото. В никакъв случай – последна държава в Европа!
Благодаря Ви за това участие!
Публикува се с незначителни редакционни изменения*
сн. Радила Радилова
Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на Любословие.БГ е забранено и представлява закононарушение.
Каква е вашата реакция?
