Симона Данчева Алестрова, Публична администрация, 3 курс
Доверието у управляващите е изключително важно за една демократична държава. Хората избират свободно своите представители, които се предполага, че ще отстояват и защитават мнението на обществото на всяка цена, защото те са народния глас. На тях се доверяваме и разчитаме, да вземат решения, които не са в ущърб на народа, а напротив – да са в полза на него. В България, обаче, управниците, според мен, не вземат насериозно тази задача, която е основополагаща в тяхната работа. Именно това е и причината хората да не се доверяват на своите избранници. Дали това доверие е изгубено напълно или има дори малък шанс да се върне ? Това е въпрос, който всеки мислещ човек си е задал поне веднъж.
„Галъп интернешънъл“ в края на 2019 г. публикува резултатите от своето проучване относно доверието в основните политически институции. Изводът е следния: „Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%.”
Доверието във властта, както споменах, е от ключово значение за едно демократично управление. От цитирания извод се вижда ясно, че такова в нашата страна към Парламент и Правителство липсва. Когато хората вярват на своите избранници и те, от друга страна, вършат съвесно своята работа, държавата може да постигне „чудеса”. Ако политиците са отговорни и държат на думата си, народът ще е много по-спокоен и уверен, че този път ще удържат на предизборните си обещания и ще мислят най-вече за своите избиратели и тяхното благоденствие преди всичко останало. При този „въображаем” сценарии, скъпите къщи, многоетажните вили, мощните автомобили, дизайнерските костюми и ред други материални неща ще бъдат на заден план за силните на деня. Да, политикът трябва да е представителен, но не бива това да е едниственото му качество. Много по-важна е неговата дума, неговия изказ, неговите маниери и начинът, по който се обръща към своите избиратели. Това се все нематериални неща, които днешните властимащи много подценяват, а именно те показват що за човек си. На тях се опират хората, когато искат да дадат своето доверие на стойностен човек, а не на някой, който ще злоупотребява с този ценнен „дар” или ще го захвърли с лека ръка.
Липсата на доверие във властта в България, според мен, е резултат най-вече от празните и неизпълнени обещания. Тези обещания обикновено чуваме и прочитаме винаги, когато наближават избори. Гарантират се прекрасни, красиви, цветни, грандиозни и най-вече обнадеждаващи планове и идеи за идните четири години. Настоятелно се излъчват по цял ден и по всички телевизии едни и същи лица с доста подобни твърдения, които ни убеждават, че „това наистина вече беше за последно”, последвано от „оттук нататък ще е различно” и „най-доброто предстои”… но настъпва и деня, в който идват на власт – тези, които обещаха всевъзможни неща на народа, в името на победата. Не след дълго започват да „валят” обяснения и оправдания на тема „Защо това не може да стане..”. Аргументите обикновено са доста хаотични, недобре обмислени и ненужно усложнени, но пък чрез тях властта си „измива ръцете”. Точно с тях властимащите ще се опитат да оправдаят своите празни и фалшиви предизборни обещания – обещания, на които българите повярваха и разчитаха, че ще подобрят начина и стандарта им на живот.
Тук идва моментът, в който повечето избиратели съжаляват за направения избор и за неоправданото доверие. Но това не трогва властта, а напротив – политиците продължават да не спазват думата си, прикриват факти, лъжат и ограбват тези, благодарение, на които са на върха. Вече не са сдържаните и дипломатични хора, които говореха прекрасни неща за бъдещето на държавата и народа. Напротив – започват да се държат грубо и арогантно, също така избятват остри въпроси или отговарят половинчато и неточно. Това не е правилно. Не може в една демократична държава управляващите да се дължат по този начин към народа.
В заключение искам да кажа, че доверието на хората към властта е много ценно. То не се купува, а се заслужава. И все пак, въпреки всичко, когато дойде деня след изборите, хората винаги имат дори малка надежда и зрънце доверие в управляващите. Надежда, че все пак са научили урока си и наистина нещата ще се получат през този мандат. Но въпреки всички празни думи, за едно са прави – „Всичко зависи от нас!”. Да, наистина всичко зависи от нас.. От нас зависи дали ще повярваме и този път, от нас зависи да се информираме повече, от нас зависи да отсяваме кое е истина и кое е лъжа, от нас зависи да търсим и намираме промяната, която заслужаваме и от нас зависи на кой ще се доверим. Промяната, за която народа жадува е вътре в нас и трябва само да я потърсим, защото от нас зависи бъдещето на страната ни!
Каква е вашата реакция?
