Четвърта неделя след Пасха – на Разслабения

Настъпи четвъртата неделя след Възкресение, наречена неделя на разслабления. Той е един парализиран човек, който е излекуван от Иисус Христос според Евангелието от св. Йоан, 5 глава.

В свещения град Йерусалим до Овчите порти се намира къпалня с название Витезда – на еврейски език Beth Khesed, което се превежда с “дом на благодатта” (милосърдието). Според редица учени първоначалното й еврейско име е Bethesdathain – от beth (дом) и eshed (водопад, гейзер), което е двойствена форма и по-точно отразява вида на къпалнята. Витезда е спомената и в медния свитък от Кумран (11:12), където е наречена Beth Eshdathain (“дом на двойния басеин”). На арамейски език става Bethesda, а на гръцки името се изменя с метатеза и става Bezetha в Йосиф Флавий и Bezatha в Евсевий Кесарийски. Витезда е разкопана от археолозите северно от храмовия хълм и непосредствено до църквата „Св. Ана”. Св. Йоан пише за една къпалня, но всъщност басейнът е разделен на две посредством дига и е заобиколен от четири колонади, като встрани има още една.

Във водата се слиза по широко стълбище, изсечено в скалата. Това не е обикновена болница или минерална баня. Около басейна лежат всякакви болни – слепи, глухонеми, инвалиди, парализирани. Водата на Витезда няма постоянни лечебни свойства, а е лековита само отвреме-навреме, когато изведнъж се раздвижва, разпенва и разбушува.

Според народното вярване в този момент върху нея невидимо слиза ангел. Изцелява се само един човек, който успява пръв да се хвърли във водата. Останалите остават само със смътната надежда, че може би ще успеят следващия път.

В сумрака на мръсната и воняща къпалня Витезда, където стенат и охкат изоставените от всички болни, един ден блясва божествена светлина. Тук не слиза ангел, а влиза самият Господ Иисус. Той спира поглед върху парализирания, който чака да оздравее цели 38 години и му задава изпитателния въпрос: “Искаш ли да оздравееш?”

Въпросът изглежда безсмислен и ненужен, но по този начин Спасителят иска да изпита вярата му. Болният измъчено обяснява, че няма близък, който да го спусне в къпалнята.

Тогава Богочовекът му казва: “Вземи одъра си и ходи!” Изсъхналото сгърчено тяло на парализирания внезапно се изпълва с нови сили. Той скача на крака, грабва одъра си и благодари на Бога за своето изцеление.Хората, струпали се във Витезда, приличат на целия свят, който все повече се нуждае от Христос и очаква благодат и чудо от Него. Проблемът е, че нашият свят до голяма степен е загубил волята си да опознае и преодолее своята греховност. Той иска да премахне болестта, но не иска да премахне причината за нея.

Нашият свят се обитава от слепци, които не могат да различат доброто от злото; инвалиди, които не могат да вървят по тесния трънлив път към Бога; парализирани, които отдавна са изтръпнали към греха.

Силно впечатление прави търпението, с което разслабленият очаква в продължение на 38 години Божията милост. Той не обвинява небето, не проклина като жената на Йов деня на своето раждане, не изпада в отчаяние, както ние правим при много по-малки изпитания.

юБолният очаква с вяра божествения Лекар, Който не закъснява да се яви – нито по-рано, нито по-късно от необходимото. Бог не ни дава да носим тежест свърх нашите сили.

За беля денят, в който е извършено това дивно чудо, се оказва събота – свещения ден на юдеите, в който е забранено да се върши каквото и да било, дори да се върви из града. Евреите обвиняват бившия парализиран, че като крачи с одъра си, извършва „грях”, а той се оправдава, че Иисус го накарал.

Може би най-интересният момент в евангелския разказ е, че бившият болен отива при юдейските първенци и издава кой го е излекувал. Тази донякъде подла постъпка не остава неизвестна на Спасителя. Той среща бившия болен сред тълпата в йерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14).

Христовите думи изразяват една дълбока истина – нашите телесни страдания често ни се изпращат свише за изцеление на душевните ни болести. Както пише блажени Теофилакт Охридски: “Тукашните страдания са вразумления, а а отвъдните – наказания”.

Болестите са резултат от разрушителното действие на греха върху духовната и телесната човешка природа. По принцип здравето предполага пълнота на жизнените сили. Когато злоупотребява със свободата на волята си и нарушава Божиите заповеди, човек се отделя от единствения източник на живота – Бог. Неизбежна последица от това е изпадането в състояние на слабост и немощ.

Човекът, който се отчуждава от Бога, неизбежно се доближава до дявола. В Библията и в живота се натъкваме на безброй примери за пагубното действие на демоните върху здравето на хората.

Затова преп. Синклитикия казва: „Дяволът има множество остри оръжия. Когато не побеждава душата с бедност, дава богатство, за да я прелъсти.

Ако не я победи с обиди и унижения, обсипва я с похвали и слава. Когато [дяволът] е победен от здравето на човека, поразява тялото му с болести…, за да помрачи в ленивите любовта към Бога” (Древен патерик, 7:23)