Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Благодаря на студентите Публична администрация – 3ти и 4ти курс, спепиалност Публична адмнисрация и Макроикономика, че в тона на академичния диалог те участават в дискусиите, лекционните онлайн занятия и най-вече че проявиха творческа мисъл достойна за бъдещето им професионално и административно развитие! Желая им успех в държавната администрация, публичния и частен сектор на родината! В серия от публикации ще представя техните текстове.
С уважанние,
Д-р Андрей Велчев,
главен редактор на Любословие.БГ,
преподавател
Патрисия Генчева: Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза?
Ще започна есето си с един цитат на нашия премиер господин Бойко Борисов: „Единни трябва да бъдат и институциите в борбата срещу пандемията, така че българските граждани да имат непоколебимо доверие в държавата в този момент и да са сигурни, че тя ще работи изцяло в техен интерес. Това заявих в телефонен разговор с президента Румен Радев“. До колко обаче са единни и успяха ли изобщо да влязат в диалог ще засегна в моята разработка.
Кризата с коронавируса се разраства. Опасната болест налага извънредни ограничения в много страни. Над 500 000 са заболелите от коронавирус към днешна дата 28.03.2020 г. Потвърдени случаи има в поне 136 държави. Политиците приемат нови ограничения на социалния живот, а бизнесът е изправен пред невиждани предизвикателства. Достатъчно ли ще бъде да спасим човешките животи? Как ще живеят хората ако извънредното положение продължи, а нямат доходи от трудова дейност. Пандемията от коронавирус в Европа е в разгара си. Старият континент е парализиран, а болните се увеличават със застрашителни размери всеки ден. Кога обаче животът ще се нормализира никой не може да каже. Едно обаче е сигурно и се потвърждава от мнението на много българи, а именно, че България взе мерки на време. До колко те се изпълняват стриктно от хората не зависи само от управляващите, а и от населението на страната. Все пак ако ние самите не се пазим няма как да ни опазят напълно. Тук идва и другия аспект на въпроса с институциите, а именно сработването на президента и премиера в борбата срещу COVID-19. И на трето място бих искала да обърна внимание на всички хора които решиха да направят дарения в борбата с вируса, но не само на тях, а и всички онези доброволци, които помагат и разнасят храна на възрастните хора, които не могат сами да напазаруват необходимите им месечни продукти.
Предварително се извинявам, че разработката ми може да бъде малко хаотична, но мисля, че самата проблематика на въпроса създава такава ситуация. Ще започна със въвеждането на мерките против разпространението на коронавируса в страната. Неоспорим факт е, че мерки се предприеха след по-малко от седмица от установяването на първите заболели в страната. На 8 март бяха установени първите случаи на заболели от коронавирус, а на 13 март България обяви извънредно положение. Седмица по-късно бяха въведени и по-строгите мерки за пътуване, затваряне на паркове, градини и т.н. Мерки, които редица други държави не предприеха на време. Да вземе Великобритания например, която до преди няколко дни не бе предприела никакви мерки. Кафенета и ресторанти работеха, а улиците на столицата Лондон бяха изпълнени с хора. Известно е, че при тях коронавирус има преди случаите в нашата страна. Но те бяха предприели една много опасна политика, а именно всеки от населението да бъде заразен и да прекара вируса, за да може да си изгради имунитет. При тях бройката на заразените е доста по-голяма отколкото в България. Великобритания е с 578 жертви при 11 812 заразени. Тук може би е и мястото да кажа, че много от заболелите в страната са именно такива граждани, които са се завърнали от чужбина и трябваше по-рано да се ограничат полетите. Поставянето на град Банско под карантина също беше добра стъпка, тъй като ако бяхме позволили всички да си отидат веднага след въпросните им почивки по родните места значеше, че заразата ще се разпространи още по-бързо. Относно спазването на карантината на хората завърнали се от чужбина мисля, че трябва да се налагат наистина строги мерки и при неспазване да бъдат наказвани наистина със санкции от 5000 до 50 000 лв. Защото забелязваме, че доста от завърналите се от чужбина лица се разхождат най-безцеремонно по улиците. Истината е, че българите не са научени да спазват ред, затова е и трудно да бъдат задържани за дълго в къщи. Но нека бъдем реалисти човека е социално същество, той има нужда да излиза, да общува, да преживява емоции. В момента тази основна нужда е ограничена. Всеки от нас може да се приспособи, доказал го е човешкият вид преживявайки толкова много неща хиляди години. Добър пример е как стотици шивашки компании започнаха да шият маски и предпазни облекла. За първи път може би от доста време страната ни няма да внася от чужбина, а сама ще произвежда нещо което и е необходимо и по този начин ще стимулира поне част от българския бизнес. За съжаление доста фирми от малкия и среден бизнес са пред фалит, макар и държавата да обеща, че ще плати 60% от заплатите на работниците. Но как една фирма би плащала 40% от заплатата на своите работници ако тя не работи и няма никакви приходи, все още не е ясно и затова има много изказвания и мнения на търговци, че много от тях ще трябва да съкратят част от персонала си или да обявят фалит.
В този труден момент на световна пандемия се очакваше, че ще бъдем единни, но единни трябва да са не само гражданите, а и тези които ги управляват и мислят или поне така се предполага за тяхното бъдеще. Дори в условия на криза отново ставаме свидетели на поредно разединение на политическата сцена у нас. Този път, породена от Закона за извънредното положение. На единия ден гледахме как президент и премиер правят изявление един до друг , съгласяващи се всеки с думите на другия и след 2 дни господин Румен Радев наложи вето върху закона за извънредното положение. Стана ясно, че неговите действия са продиктувани от издигналата го партия БСП. Президентът критикува мерките, предвидени в закона, които ограничават правата на словото, текстовете за ограничаване на спекулата, както и липсата на адекватна мерки за подкрепа на населението от бедност. Другият текст, който президентът не одобрява е свързан със борбата срещу спекулата с лекарствата. Според него това би попречило на вноса на лекарства. Така виждаме, че дори в такъв труден момент за народа опозицията решава да се възползва от пропуските и да атакува вечния си опонент. Все пак те имат право защото свободата на словото е една от основните свободи на хората на равно със свободата на движение, на печата и т. н. И тъй като управляващите знаят, че законът трябва да влезе по-скоро в сила, гласуват промени по текстовете ,върху които е възложено ветото. Все пак най-важни са здравето и живота на цял един народ, а не ежедневните спречквания между партиите. Тук можем да отбележим и връщането на едно лекарство, а именно аналгин-хинина, тъй като то влияе добре на болните от коронавирус. Златното лекарство на българите аналгин –хининът, което в годините на соца безотказно лекуваше куп вирусни инфекции, ще бъде върнато. То бе окончателно спряно през 2012 г. Борисов коментира, че аналгин-хининът още през 2012 година е спрян. Едно нещо обаче в случая е похвално и то е, че управляващите няма да пипат пенсиите. Знаем, че по-голямата част от населението ни се състои от възрастните хора, чиито пенсии и без това не са кой знае колко големи, че да им вземем и тях. Дори обещаха, че ще им дадат Великденски добавки които всяка година им дават. Да не забравяме и допълнителните 1000 за здравните работници, които работят на първа линия в борбата с коронавируса. За сега наистина това са само обещания, но ни предстои да разберем дали ще спазят думата си.
В борбата с пандемията видяхме, че българските бизнесмени и звезди все пак имат сърца и направиха дарения под формата на маски, защитни облекла и аспиратори. Тези неща се закупуват с парите които дава дарителят. Освен това хора започнаха да се включват доброволно, като разнасят и закупуват стоки на тази част от населението, която не може. Какво по-хубаво от това всеки да помага с каквото може. Ако имаш пари дари от тях, а ако нямаш дай част от свободното си време, за да бъдеш полезен за някого. Видяхме, че коронавирусът не засяга само бедните слоеве, както стана ясно във Великобритания престолонаследника принц Чарлз е дал положителна проба за коронавирус, а също така е премиерът им Борис Джонсън. Така разбираме, че пред Бог и света всички сме равни и няма значение дали сме със „ синя кръв“ и носим корона. Парите могат единствено да помогнат за по-добро и качествено лечение, но не и да те предпазят.
Изводът от всичко това е, че няма как да знаем до кога ще продължи карантината и дали здравната ни система ще се справи с броя на заболелите или в даден момент, дано не се стига до такъв, ще трябва да избират кой да спасят както е в Италия. Със сигурност ще ни бъде трудно щом пандемията отмине. Финансовата криза вече е налице, а и ще има стотици безработни, но това е един цикъл все пак знаем, че на всеки 10 години икономиката бива срината, за да може отново да започне да се развива. Този път обаче не говорим само за пари, а за хиляди човешки животи. Както светът не беше готов за подобна пандемия, така и страната ни не беше. Всички ние обаче трябва да си вземе поука и да разберем, че човешкия живот е просто един миг и по всяко време може да си отидем от този свят. Тази криза ни дава да разберем, че целият свят трябва да намали малко забързаното темпо в което живеем. Трябва да бъдем малко по-отговорни и да спазваме стриктно всичко, което ни казват и предписват, за да може както Китай се справи за малко повече от 2 месеца със заразата, така и ние в най-скоро време да се върнем към нормалния си начин на живот. За политиците едно е сигурно, щом всичко отмине те ще си бъдат същите и ще продължат опозиционните си спорове. Важното е сега да действат правилно. Искам да пожелая на всички българи да бъдат здрави и силни психически. Заедно ще се справим.
Изготвил: Патрисия Генчева
Специалност: Публична администрация 3-ти курс
Фак.номер:1708781011
Ренислава Петрова ЗАДАНИЕ по Политически организации и институции
на тема: Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза?
В условията на пандемия точните и навременни решения, както и перфектното им изпълнение, са от решаващо значение за това кой и как ще излезе от кризата с заразата. Коронавирусът е установен в над 180 държави по света и развитието на пандемията е на различна фаза в различните страни. Смъртността също силно варира в различните страни. Не е нужно човек да е лекар, за да забележи, че смъртността не е една и съща навсякъде и зависи от фазата на разпространение на заразата. Страните с по-развита медицина и с по-големи икономически възможности като цяло дават по-малко жертви, но това не е твърдо правило в този случай и високата смъртност дори в развити държави вероятно се дължи на факта, че за коронавирусната болест COVID-19 няма стандартизирано ефективно лечение.
В нашата страна има много малко случаи в пропорция с броя на населението. Аз лично смятам, че България се справя много добре в битката срещу коронавируса на фона на много други държави. Нашата държава предприе извънредни мерки, с които много други закъсняха. Мерките, които се въведоха не са приятни за никого, но оказват положителен резултат към момента и България се справя по-добре от очакваното. Въпреки това все още има хора, които неглижират сериозността на случващото се и смятам, че това е и причината за растящият брой на заразените ежедневно.
Насочвайки погледа си върху политическите последствия от извънредната ситуация биха се откроил следните промени:
- Правителството и министър-председателят концентрират допълнителна власт.С извънредните мерки те придобиват възможност да се намесват пряко в живота и бизнеса на почти всички хора.
- Контролът на парламента върху изпълнителната власт отслабва. Извънредната ситуация прави парламентарните дебати и дейността на опозицията по-невидими. За разлика от изпълнителната власт и нейните “кризисни щабове”, парламентаристите не разполагат с пълната информация в реално време. И докато картината се изясни, правителството на практика действа извън надзора на демократичните си представители.
- Кризисната ситуация измества други управленски приоритети, дори когато това не е неообходимо.
- Големи управленски дефекти остават скрити зад коронавируса. От известно време никой не говори за водната криза в Перник или например за разследването в Барселона засягащо пряко Бойко Борисов.
- Кризата може да нанесе удар върху идеята за европейска интеграция. Първосигналната реакция е, че свободното придвижване способства разпространението на вируса и затова трябва да бъде спряно. Временните ограничения за пътувания са, разбира се, не само допустими, но и задължителни. Но те не бива да прерастват в цялостно преосмисляне на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, което е голямо достижение на европейците.
През следващите месеци политиката в България (а и в Европа като цяло) ще бъде повлияна от изброените по-горе промени. Ситуацията с коронавируса е безспорно сериозна. И безспорно ще се превърне в истински тест за националното и наднационалното управление. Но справянето с вируса не бива да води до трайни изменения в демократичното управление. Фокусът върху временния характер на мерките е ключов. В крайна сметка става дума за краткосрочни ограничения, които са необходими за опазване на начина ни на живот.
Като заключение искам да кажа няколко неща за Генерал – майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски – от всяка негова дума лъха загриженост, искреност и сякаш болка, че е неразбран. За първи път видях усмивка на лицето му и бях приятно изненадана, че и той е човек като нас и може да се засмее:
„На въпрос от журналист какво ще се случи с хилядите студенти, които се готвят да пътуват за бригади във Великобритания, той с усмивка отговори: „Хиляди студенти не се готвят да пътуват никъде“.
Няма значение, дали рейтингът му е „рисков“, няма значение колко колажи с негови снимки пътешестват из социалните мрежи, няма значение колко нерви е потрошил. Той е човекът, лекарят и генералът който застана пред всички нас и ни показа с каква безкомпромисност и твърдост трябва да се отнесем към ситуацията за да защитим живота си, живота на децата и на близките си. В безпрецедентната криза с коронавируса неговите апели се възприемат сякаш като най-адекватни. Засега положението у нас не е толкаво страшно и е по-добре да сме тук, отколкото на повечето други места по света. Остава ни да бъдем дисциплинирани и да се надяваме, че все по-безкомпромисните мерки, които спазваме, ще успеят да удържат положението да не навлезе в „италиански“ сценарий.
Ренислава Петрова ПА 4-ти курс
Александра Ангелова – Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза?
Преди по-малко от месец, неочаквано за всички нас се случи нещо, наподобяващо биологична война, която е на принципа „който оцелее, оцелее“. За няколко дни животът на хората се промени изцяло и светът изпадна в криза. Не случайно използвам думата „криза“, защото тази дума ежедневно се прокрадва в съзнанието ни, поради настъпилото извънредно положение. Ежедневно ставаме свидетели на масова психоза и всяване на страх сред населението, което благоприятства снижаването на имунитета ни, който от своя страна е нужен на всеки един от нас за справяне с болестта. Властите и управляващите органи наложиха крупни мерки и забрани, сред които забрани за напускане на градовете, „безцелното“ излизане, ходенето до магазин или аптека в строго определени часове и др. Смятам, че това от една страна е нарушение на човешките права. Ако се върнем 4 години назад във времето, към държавата, в която броят на заразените и починалите от коронавирус към момента, е най-голям, ще се сетим за грипната епидемия, която ги беше обхванала през 2016г. и отне живота на 24 хиляди души. Изненада: светът тогава не затвори! Преиграха ли правителствата с мерките, които взимат в борбата с коронавируса? Ако пандемията не стихне, как тогава управляващите ще кажат, че правят добро, а не вредят?
Еврозоната потъна в най-голямата икономическа криза в историята си, след като мерките за овладяване на пандемията спират процеса на голяма част от бизнеса. Търговската активност през март се срина до степен, далеч надвишаваща тази, която се е наблюдавала дори в разгара на „световната финансова криза“. Всичко това дойде като „гръм от ясно небе“ на всички представители на бизнеса и всички предприемачи, а последиците от това тежат най-много върху тях, защото те са заложили своя труд, цели и мечти в организациите и предприятията, които изглежда са на „ръба на оцеляването“. Това ми дава основание да мисля, че светът се намира не само в биологична и икономическа криза, но и във финансова. От друга страна смятам, че това е опит за атака срещу хората със слаба психика, които едва ли биха издържали подобни мерки. Картинката е покъртителна, а ние сме като „кукли на конци“, управлявани от горестоящите. Нека вземем пример от Швеция – пълни писти и ресторанти в ски курортите, отворени училища и детски градини, глъч по детските площадки – там животът си тече въпреки че броят на заразените надхвърля 2 000. Родителите на децата смятат, че правителството действа правилно, като не затваря учебните заведения, защото това би могло да доведе до тежки последици за обществото – хората щяха да бъдат принудени да си стоят вкъщи, вместо да работят. Властите на Швеция са на същото мнение и смятат, че затварянето на училищата няма да доведе до спиране на разпространението на коронавируса, точно обратното. Шведския девиз гласи: „Да действаме с мярка!“. Смятам, че това е правилният модел на поведение и че силно рестриктивни мерки трябва да се налагат само на болните и проявяващи симптоми хора. Това естествено е моето мнение, което няма нищо общо с действителността! В един такъв момент е изключително важно какво мислят и как действат онези, които са овластени да вземат решенията и да наложат на обществото разумния избор и разумното поведение, което смятат за редно. За съжаление обаче не можем да знаем какво и как се обсъжда при затворени врати. Политическата гледна точка търпи развитие, но на всеки етап от кризата очевидно клонеше и продължава да клони към по-хлабави мерки и варианти. Например: няколко дни ваканция за учениците, а не безсрочно затваряне на училищата; театрите да играят с публика през място, вместо направо да затворят; да затворим само нощните заведения, но не и ресторантите, защото домакините не готвят, а работещите трябва да се хранят. И така нататък. Журналистът Ясен Бояджиев разграничава два основни мотива за по-горе написаното, единия от които се уповава на принципа „да не счупим икономиката“, защото „финансовата криза ще е по-тежка от хуманитарната“, а вторият – „да сме крепки българи“ (по думите на премиера). Макар и да се усещаше в контекста, вторият мотив не бе изказан на глас. Но за илюстрация можем да вземем назаем формулировката на високопоставен британски фактор: „Ако въвеждането на драстични мерки започне твърде рано, това в крайна сметка само би разгневило населението“. Като цяло обаче общественото мнение, което първоначално бе силно разделено, узря доста бързо. И затова напоследък гневът, доколкото го има, е насочен по-скоро в обратната посока. Експертната гледна точка през цялото време настоява за по-твърдите мерки и варианти. Защото експертите знаят какъв е отговорът, даден от практиката на страните, които минаха по този път: аргументът „имаме малко заразени“ не е валиден, защото знанието ни е назад във времето и всъщност изобщо не знаем колко реално заразени имаме в момента; вирусът може да бъде спрян единствено чрез свеждане до минимум на социалните контакти; колкото по-бързо бъде направено това, толкова по-малко заразени и жертви, толкова по-бърз изход от кризата. Експертите очевидно все още не успяват да наложат докрай своята гледна точка. Не помогна и драматичното обръщение на ръководителя на Оперативния щаб, който обяви, че щабът предлага на правителството да наложи „възможно най-строгите мерки“, защото „става дума за физическото ни оцеляване“ и за „епидемия с невиждана ярост“. После премиерът каза, че напълно подкрепя предложението и препоръча на всички да чуят обръщението. Три дни по-късно обаче всякакви магазини още са отворени, а безцелните разходки продължават. Да не бъдем дребнави, но понеже и тази криза все някога ще отмине и пак ще имаме нужда от ясни ориентири, за да различаваме празните приказки и демагогията в политическите кавги, е добре да видим как се представиха дотук някои от основните лица и институции в държавата: „Години наред сме гледали холивудските продукции. Навсякъде само вируси. И все някой гад ги произвел и ги изпуснал и те изтекли. И след това цял свят страда. Надали ще научим кой гад това го свърши“, разсъждава премиерът преди по-малко от седмица. Не можеш да очакваш хората да ти вярват и същевременно да разпространяваш конспиративни теории като някой коментатор в махленската кръчма. Все пак в следващите дни премиерът видимо ограничи неподходящите за отговорностите на поста си коментари и възприе далеч по-делови тон. Президентът пък напоследък съветва българите да са дисциплинирани и да изпълняват стриктно ограничителните мерки и указанията на властите, а политиците – да не се правят на лекари. Явно е претърпял мощно развитие, откакто с личния си пример на Шипка и с нелепите си приказки около 3 март за „политически вируси“, „манипулации“ и „силния свободолюбив български дух“ допринесе за масово нарушение на препоръките на Оперативния щаб. Главният прокурор пък изглежда трудно преживя изпадането си от новините – и взе мерки. Първо организира показна спецакция срещу коронавируса на погрешен адрес (на базара вместо на гарата в Илиянци). После си създаде свой Оперативен щаб и започна да издава разпореждания (включително министри да му докладват всекидневно) и да дава съвети. Накрая в понеделник по обед успя пак да влезе в новините – на първо място и на живо.
Единственото нещо, което можем и ни остава да направим е да се оставим в ръцете на управляващите и да се надяваме, че скоро всичко ще приключи и ще се радваме на един спокоен и нормален живот. За оптимистично настроените бих споделила едно изказване на ясновидката на Берлускони: „България е богоизбрана държава. Тя ще бъде на ниво да овладее цялата ситуация.“
Изготвил: Проверил:…………
Александра Ангелова /1708781013/ Д-р А. Велчев
III курс
Мария Гаджонова: Как държавните институции и политически партии реагират на създалата се криза?
Кризата, свързана с Коронавируса с всеки изминал ден се увеличава в цял свят. Този вирус се разпространи много бързо като достигна и до България. Най-засегнатите държави са – Китай (80 778 случая, 3 158 починали); Италия (10 149, 631 починали); Иран (8042 случая, 291 починали); Южна Корея (7755 случая, 60 починали); Франция (1784 случая, 33 починали); Испания (1689 случая, 36 починали); Германия (1296 случая, двама починали); Япония (1264, включително 696 случая на круизния кораб Diamond Princess, 19 починали); САЩ (1000 случая, 31 починали); Швейцария (476 случая, трима починали); Великобритания (382 случая, шестима починали) и Холандия (382 случая, 4 починали).
Към момента (28.03.2020 г.) броят на регистрираните заразени с Коронавирус (COVID-19) по света надмина 500 000 души. Потвърдените случаи в България са вече 313, от които 4 смъртни и 9 излекувани пациенти. България доста бързо взе сериозни мерки за справянето с пандемията. Беше наложена карантината, още когато имаше само няколко случая. Децата, учениците и студентите бяха разпуснати в грипна ваканция, която до момента още не е приключила. Те се обучават дистанционно. Затвориха се всички кина, театри, зали за концерти, молове, фитнеси, кафенета и ресторанти. Въведоха се и забрани за събиране по парковете и затворените помещения, струпването на много хора в магазините, като изрично се съобщи да има разстояние между тях най-малко един метър, мачовете се играеха без публика, като след това се отмени Европейското първенство по футбол и Олимпийските игри в Токио и още много други неща. Само хранителните магазините и аптеките имат право да работят, като в аптеките влизат само по един човек на гише, а в магазините по определен брой, в зависимост от големината на помещението.
Правителството реши, че както Дания, така и България ще поеме част от заплатите на хората, които работят в бизнеси, засегнати от коронавируса и са заплашени от съкращения. В Дания е 75% за три месеца, като се поемат и пет дни от платената отпуска, в България 60% – само за месец. Също така правителството предлага и удължаване до 30 юни на срока за годишното счетоводно приключване и представянето на годишните финансови отчети и декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане. Ще се удължи и срокът за плащане на местни данъци и такси с отстъпка, който изтича в края на месеца, защото този срок „е предпоставка за струпване на много хора на едно място”.
Следващите мерки са свързани с медиците, които работят със заразени хора с COVID-19. Те ще получат извънредни помощи, към заплатите на стойност до 1000 лв на месец. За тях се заделят 20 млн. лева от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. С други 20 милиона лева, които са отпуснати на общините, ще се подпомогне социалният патронаж, ползван в момента от близо 43 000 българи. Според социалният министър Деница Сачева, той ще бъде разширен и към хора с увреждания, както и към поставените под карантина, за да получават храна и дезинфектанти. Рецептите за скъпите лекарства автоматично ще се продължават с 12 месеца. А в помощ на повече от 400 000 пенсионери, които продължават да работят, техните пенсии ще бъдат служебно преизчислени от 1 юли, за да не подават документи в НОИ.
Друга мярка е свързана с осигуряването на маски и защитни облекла. Към Националния оперативен щаб се създава специален логистичен център, който ще разпределя маски, защитни облекла, медикаменти и др. не само към болниците, но и за ведомства, които предоставят услуги на граждани и имат непосредствени контакти с тях като социални служби, полиция и пр. В момента много болници в България работят без осигурени предпазни облекла, което не е правилно според мен. Всеки един медицински работник трябва да е защитен, защото, за да помагат на болните от Коронавирус или от други заболявания в момента трябва да бъдат здрави, а не да се заразят и да пренасят заразата на здравите и на семествата си.
Следващата мярка е свързана с транспорта. Българските летища няма да приемат самолети от Италия и Испания, както и от Иран и Южна Корея. Всички граници се затварят, като едно от новите разпореждания е във всеки областен град да има изградени пропусквателни пунктове. Всеки човек, за да премине през тях, за да отиде на работа или поради много наложаща нужда, трябва да има определена декларация дадена от шефа им ли свалена от сайта на МВР. Като при отиване и връщане тези декларации се взимат от полицаите.
Европейският съюз също ни помага с борбата с пандемията. Действията му са организирани около четири приоритета: ограничаване на разпространението на вируса; гарантиране на осигуряването на медицинско оборудване; насърчаване на научните изследвания в областта на лечението и ваксините и подкрепа за работните места, предприятията и икономиката.
Наред с това ЕС оказва помощ и на своите граждани, които са блокирани в трети държави.
В Италия, където е епицентърът на Коронавируса, мерките за овладяване на разпространението му, които са наложени в северни региони, са в сила вече в цялата страна. Цяла Италия под карантина. Съветът на премиера е всички граждани да стоят по домовете си и да излизат само ако трябва да ходят на работа или при спешен случай. Пътуванията и всички обществени събирания в цяла Италия са забранени, а спортните състезания, включително футболното първенство, са спрени. Целта е да бъдат защитени най-уязвимите хора в страната. А училищата и университетите в Италия ще останат затворени до 3 април, а не до 15 март. Също така съществуват и мерки свързани с излизането от дома. Италианците ходят с разрешителни за излизане от домовете си, в които попълват къде отиват, и ако бъдат проверени от властите, трябва да покажат, че излизат по необходимост. Целта е да се ограничи, колкото се може повече излизането от вкъщи. При неспазването на извънредните мерки, съществуват санкциите – глоба или по новото законодателство затвор.
Цялата суматоха и паника, поради Коронавируса, доведе до масова психоза както в много от засегнатите държави, така и в България. По-младите граждани започнаха да изкупуват стоките в магазините (брашно, боб, леща, сол, захар, олио, яйца, мляко, хляб, тоалетна хартия и още много други стоки) без да се замислят. Според мен това не е правилно, защото по-възрастните и бедни хора нямат какво да си купят, за да се изхранват, защото повечето витрини и стилажи за изпразнени. Те попаднаха в сложна ситуация, защото трябваше да избират за кои от останалите скъпи продукти ще им стигнат парите и за колко дни.
Според мен мерките, които взе правителството на България и на другите засегнати държави, бяха много уместни. Също така и извънредното положение беше нужно. Забраните трябва да се спазват от всички хора, за да може да се справим по-бързо с “COVID-19”. След като се ограничат контактите между хората ще се намали броят на заразените и постепенно вирусът ще изчезне.
Но единственото нещо, което не ми хареса е, че в началото на епидемията се получи излишък на маски, ръкавици и дезинфектанти в аптеките и точно тогава, когато хората имат най-много нужда от тях, за да запазят както собственото здраве, така и на семейството и околните, аптеките и фирмите, предлагаши тези продукти, вдигнаха цените им до неузнаваемост.
Надявам се всичко да приключи по-бързо и да се върнем към нормален начин на живот.
Изготвил: Мария Гаджонова
Специалност: Публична администрация, 3-ти курс
Фак.№1708781017
ИЗТОЧНИЦИ
- https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/covid-19-coronavirus-outbreak/
- https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/
- https://news.bg/world/12-te-nay-zasegnati-darzhavi-v-sveta-ot-koronavirusa.html
- https://www.dw.com/bg/коронавирус-какви-мерки-предприема-българското-правителство/a-52783915
- https://dariknews.bg/novini/sviat/izvynredni-merki-sreshtu-koronavirusa-ciala-italiia-e-pod-
- https://www.dnes.bg/koronavirusat/2020/03/13/drakonovski-merki-sreshtu-koronavirusa-v-italiia.442148
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)