Бойко Василев направи интервю с легендата в комуникациите Алъстър Кембъл. Вижте във видеото на „Панорама“.
– Господин Кембъл, премиер в интензивно отделение. Каква поличба бе това за Борис Джонсън и Обединеното кралство?
– Трудно е, за него лично и за правителството, което има нужда от лидер. Но 3-4 дни бе извън играта, а държавата се справя.
– А какъв бе британският подход спрямо коронавируса? Последователен?
– Не мисля, че беше много добър. Някои казват: премиерът е болен, да не критикуваме. Но важно е да бъдем откровени. В началото имаше много грешки. Не съм лекар и не знам нищо за състоянието на премиера. Но той наскоро разправяше как стискал ръцете на заразени с коронавирус и как бил на ръгби мач. С тестването и предпазните средства за медицинските сестри и социалните работници много изоставаме зад други в Европа.
– Имаше идеологическо увлечение по т.н. „стаден имунитет“?
– Отначало, да. Вижте, може накрая да потрябва някакъв вид стаден имунитет. Но в началото имаше малко нехайство и безразличие. Мои познати от правителства по света ме питаха: „Какво, за Бога, прави Вашият кабинет?!“ В криза лидерите трябва да споделят с обществото какви решения ще вземат. Много добър пример е Джасинда Ардърн, премиерът на Нова Зеландия. Може да са по-малки от Обединеното кралство, Франция, Германия, да не говорим за Америка или Китай. Но имат само един смъртен случай и хиляда заразени! Ардърн наложи национална карантина доста рано и постоянно разяснява и общува с населението. А много от посланията на нашето правителство идват без обяснение. Казват „Следваме науката, това се прави на този етап”! И не обясняват защо.
– Вие сте отявлен критик на Борис Джонсън и Брекзит. Дали това има значение днес? Не трябва ли при война да забравим вътрешните спорове?
– Думите за война не вършат работа. А аз опитвам да критикувам почтително, конструктивно. От работа си с Тони Блеър и лейбъристите научих неща по трудния начин. Имам опит с кризи. Е, не като тази. Описах някои уроци, властта май реагира положително. Не казвам: „Борис Джонсън е ужасен, торите са ужасни, да ги ударим“. Не! Но на база на опита казвам: „Ето върху какво да се замислите”. Ясна стратегия, ясни послания, разбиране колко е важна информацията, откровеност за тежките избори, които правим. А за Брекзит няма да си променя мнението. Ето: след референдума 11 хиляди лекари и сестри напуснаха Националната здравна служба. Това е факт. Да го осмислим, да назначим нови. Но никой не бива да се страхува от фактите.
– Има ли добър начин да се говори за световна пандемия? Или само не толкова лоши?
– Вижте, китайците…, ами оттам започна. Доналд Тръмп в Америка опразни световното лидерство. Царят национализъм и популизъм. Заради всичко това международното сътрудничество и реакция са слаби. Ето я трагедията! Световен въпрос не се парира с национализъм. Но пак да погледнем тези, които се справят добре. Губернаторът на американския епицентър, щата Ню Йорк, Андрю Куомо е невероятен и в комуникацията, и в справянето с кризата. Защото двете вървят ръка за ръка.
– Трябва ли да бъдат плашени хората или да им се дава надежда?
– Малко и от двете – даваш надежда, но не фалшива. Понякога трябва страх. Гледам сега прекрасното синьо небе в Лондон, идва Великден, прогноза чудесна! Мнозина ще се изкушат да излязат да поритат, да идат на пикник, да пийнат с другари. Трябва малко да ги уплашиш. Очаквам посланието на властите да бъде: ако излезете масово, рискувате своя живот и този на околните. Казваш го гласно, но също и уверяваш: ако следваме тежкия път, ни чакат светли дни. Като говорим за лидерство, видяхте ли Кралицата?
– Да.
– Е, това беше великолепна комуникация. Тя каза нещо чудесно: „ще се срещнем отново“. Това е известна песен от войната на Вера Лин. Така Кралицата даде надежда! Не каза „Това е като война“. Нямаше нужда. С подобни думи политиците ме губят. Каза друго: „Това ще изпита нашата издръжливост, ще покаже що за хора сме. Но ще го преодолеем и ще се срещнем отново.” Беше великолепно.
– Ваша кауза е и душевното здраве. Една от книгите Ви се казва „Щастлив и депресиран“. Как да бъдем по-щастливи и по-малко депресирани, ако сме затворени вкъщи?
– Изчакайте секунда!
– Знам го, това е българският превод!
– Да, написал съм 16 книги и само тази е преведена на български…
– Помня, тогава се видяхме.
– Да! И е в цвета на фланелката ми на “Бърнли”. Знаете, и аз страдам от депресия. Вашите зрители могат да посетят моя уебсайт. Там има дълъг списък с 20 техники. Да си намираш занимания, да се грижиш за диетата си, да не пиеш много, да спиш добре. Аз сега не спя добре, затова си лягам по-рано. Физически упражнения, активност! И музика! Свиря на гайда всеки ден, пиша, записвам, подарявам музика. Четене, но не за вируса! 24 часа на ден в социалните мрежи е зле! И аз съм много в Туитър, но се ограничавам. Не гледайте новините по цял ден! Съсредоточете се върху това, което можете, а не върху това, което не можете да правите. И помагайте на околните, много помага за душевното здраве!
– Да, видяхме как правите серенада на съседка, медицинска сестра. Ясно е, че след кризата няма да станем по-богати. А по-добри ще станем ли?
– Надявам се хората да станат по-мили. В моите 20 съвета е важна природата. Наблизо има прекрасен парк. Почти няма самолети, замърсяването намаля, астмата ми е по-добре, птичките чуруликат по-ясно. Това дава друго усещане за перспектива. Човекът от парка казва, че и престъпността е намаляла. Въпросът е: можем ли да издържим? Не забравяйте, ще загинат много. Душевната травма за хората в здравеопазването ще е огромен проблем. Имахме ужасен случай миналата седмица. 13-годишно момче почина. И понеже семейството му се бе изолирало, го погребаха само. Ужас! С много неща трябва да се справим, когато свърши всичко.
– И серенадите помагат, със сигурност.
– Съседката ми е медицинска сестра. Съчиних мелодията за нея, казва се „Нашите съседи, нашите сестри“. Излизам всеки четвъртък вечер и свиря пред къщи. Тя се разплака. И само не казвайте, защото музиката ми е зле. Защото не е.
Каква е вашата реакция?
