Днес и ние, подобно на жителите на Йерусалим в онези дни, изричаме на глас думите, пълни с радост и надежда при влизането на Господа в светата Крепост – „Осанна“. Особената литургична атмосфера на днешния ден се засилва от най-прекрасния сезон – пролетта. Затова празникът е известен и с името Цветница – защото символично и буквално всичко разцъфва и се обновява.
И така, посредством значението на спасението и обновлението на природата през пролетта, ние сме призвани да споделим радостта и надеждата си с другите, да „запролетим” душите си. Но нека се опитаме да отговорим с Божията помощ на въпроса защо Спасителят, противно на дълбокото си смирение, влиза триумфално в Йерусалим, приемайки възхвалните възгласи на множеството „Осанна”, застланите по пътя Му дрехи и палмови клонки. Този въпрос си поставят най-вече тези, които по-малко или изобщо не познават Светото Евангелие, а отговорът би бил в полза и на всички нас, които знаем повече за спасителното дело на Божия Син.
Преди всичко нека си припомним, че Той тръгва към Йерусалим, защото скоро има да изпълни делото Си: Тайната вечеря, установяването на Тайнството Причастие, последвалите страдания, разпъването Му на кръста и Възкресението. Фактът, че е посрещнат с такова внимание, се обяснява със славата Му, разпространена в този край поради извършените от Него чудеса като възкресяването на Лазар от Витания например. Свети апостол и евангелист Йоан свидетелства: „Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.” (Йоан. 12:18).
Известно е още, че израелският народ, потискан от римските властници, вижда в Него царя освободител на Юдея. За Него, Който умножи хлябовете и извърши толкова чудеса, включително и възкресяването на мъртви; Който говореше на юдеите толкова харизматично – според тяхното човешко разбиране Той има всички качества да бъде техен водач и са готови да го направят цар. След преумножаването на петте хляба, заситеното множество било уверено, че Той е Месията, освободителят, Който ще им осигури насъщния; че Той е дългоочакваният техен цар и искали да Го възкачат на трона: „Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света… А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.” ” (Йоан 6:14-15). Последният стих ясно ни показва, че Той, Който не се виждаше като император в света, а Спасител от греховете на човечеството, отхвърля всеки светски пост и трон.
Но ето че при влизането Му в Йерусалим изглежда парадоксално това, че Той приема възхвалното „Осанна”. Нещо повече – когато фарисеите поискали от Него да спре учениците си да не викат в Негова прослава, Той не само че не ги спира, а и казва: „…ако тия млъкнат, камъните ще завикат.” (Лука 19:40).
Според отец Георге Лициу – доктор по богословие и политически затворник, в книгата му с проповеди „Книгата на живота” има две причини Спасителят да позволи тази земна прослава при влизането Си в Йерусалим – такава, каквато е описата в евангелския текст. От една страна, Той е позволил това, за да се види колко голямо е желанието за избавление на множеството, дори и за по-голямата част от него то да има само социално-политически характер. От друга страна обаче – парадоксално, чрез славното Си влизане в града, Той иска да ни покаже колко ефимерни и празни са светските почести и величаене. Всички знаем, че няколко дни по-късно същото това множество, което постилаше дрехата си в нозете Му, ще сипе обиди към Него и ще крещи неистово „Разпни Го“.
Нека обърнем внимание на някои подробности. Христос не влиза в Йерусаим на величествен кон, както би се полагало на един император, а на осле, като знак за това, че не се отказва от смирението и отхвърля всеки светски трон. Също така, Той бил тъжен и дори заплакал за града, когато се приближил до него (Лук. 19:41), тъй като знаел какво ще се случи скоро след това. Като Божи Син, Той знаел, че в Йерусалим Го очаква не трон, а кръст и гроб.
Когато светът Го видял царствен, творец на чудеса, силен в дела и думи, всички Го прославяли и се събирали около Него. Но само след няколко дни, когато се оставя да бъде предаден, хванат, вързан и подиграван, същите онези, които довчера прославяли Христовото име, днес яростно Го обиждат и изоставят. Или както е казал псалмопевецът: „…когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.“ (37:17). Може би сте чували поговорката: „Падналият лъв го ритат всички магарета“, ето че човешките отношения могат да бъдат по-сурови и свирепи и от отношенията в животинското царство…
Но нека онова, което не са разбрали жителите на Йерусалим преди повече от две хиляди години, ние днес разберем – че смисълът, вложен във възгласа „Осанна”, който повтаряме с цялото си същество, не означава: „Слава Тебе, Господи! Помогни ни да разрешим нашите злободневни проблеми на този свят!“, а „Спаси ни, нас, грешните, Господи, от робството на греха и смъртта“. Разбира се, това не означава напълно да се отречем от мечтите ни за щастие в този, земния свят, защото Господ ни е подарил тази земя с нейните красоти и богатства за наша радост. Но нека вървим по пътя към Пасха с този наистина възвишен стремеж в душите си.
Да вървим към радостта и надеждата скоро да славим Христовото Възкресение и отново да извикаме: „Осана, благословен Идещият в име Господне!“
Каква е вашата реакция?
