Пандемията от коронавирус завари театралният режисьор и преподавател в Нов български университет по актьорско майсторство Елена Панайотова* в Индия.
„Когато тръгнах, светът беше един. Месец по-късно е вече напълно различно място“, казва тя в изповедно послание в предаването „Сценична треска“. Това не е стандартно интервю, а записани размисли на глас, споделени със слушателите до отворен прозорец, през който се чуват птичи песни от другия край на света.
Елена Панайотова отива в Индия през няколко години. „За да се центрирам, да изпадна в тишина, да остана насаме със себе си, да се отделя малко от това, което правя, да го видя отстрани. Сега най-интересното е, че всеки ден имам да се боря със страха си, поглеждам го в очите, опитвам се да разгранича страха от паниката и желанието веднага да тръгна за България.“
„Интересното е, че в Индия няма страх, хората не се страхуват. Спазват всички рестрикции, но няма страх. Животът продължава. В това село, в което съм в Хималаите, едва ли нещо ще се промени, дори границите завинаги да се затворят. Хората са усмихнати, може би защото не следят като мен на световната карта и по интернет как се разпространява вирусът, колко страни е обхванал, колко хора са починали.”
Светът е разтърсен и ще продължава да бъде разтърсван, докато не започне да се променя човекът, който живее в него, подчерта Елена Панайотова. По думите й в това изкуството може да помогне повече от която и да е друга терапия този страх да бъде преработен в творчество, интуиция, изобретателност и радост от живота.
„Вероятно ще има бум на аматьорското изкуство. Хората ще имат невероятна нужда от творчество. И аз вярвам, че точно в това ще се трансформира страха след първия шок.”
„Изкуството ще изиграва все по-голяма роля – как да трансформираш страха в творчество. Страхът е липса на вяра в Бога, липса на любов към Бога, страхът е вяра единствено в човешките ти възможности да се справяш със ситуации”, смята Панайотова. Тя е убедена, че сме в ситуация, в която сме принудени да осъзнаем къде сбъркахме, кой е вирусът в нас, кое е злото.
„Къде загубихме връзката със себе си, за да се налага по такъв начин да ни припомнят, да ни принуждават да се локализираме. Най-важното ще бъде да се справим със страха си, да го превърнем в творческа сила. Всеки да прави нещо, което обича. Да открие кой е талантът му. И да си припомни защо е дошъл на тая земя, какви са приоритетите му, какво наистина би искал да прави.”
Ще се завърнат позабравени неща от времената, в които обществото е живеело на много по-забавен ход, прогнозира преподавателката. Нуждата от разказване на истории няма да изчезне и ще става все по-голяма, вярва Панайотова. Сега е време, в което можем да потърсим родовата памет, да изровим някоя стара песен и да съберем истории. „Хората да се видят. Семейството престана да функционира. В семейството хората се отчуждиха и когато има такава тенденция,а семейството е основата на обществото, то отново се разклаща. Всичко е наред. Просто има да се върнем към самото начало и да рестартираме този свят. Това звучи доста оптимистично. Звучи като надежда.”
Важното според нея е да останем отворени, че много нови неща предстоят, а животът ни може да се промени изначално от това, което познаваме.
„И в това няма нищо страшно. Това е естествен процес. Аз вярвам, че всяко зло е за добро. Старите Веди в Индия казват, че епидемия настъпва, когато е нарушен вселенският ред, когато хората са минали всякакви граници. Това е прекрасен шанс всеки един от нас да се осъзнае, да подреди приоритетите си, да реши какво му е важно”, убеждава ни Елена Панайотова.
„Индийците са много вярващи. Сутрин във всяка къща се чуват звънчета – това са техните сутрешни молитви и вечер отвякъде също се чуват звънчета. Независимо дали ходят в храмове или не, те си имат своите ритуали, с които благославят дома си сутрин и в края на деня благодарят за това, че са живи. Чистят къщите си с вода, в която има куркума и се оказва, че това е един много мъдър начин, който изчиства всякакви бактерии. Те някак си знаят от старите учения на Аюрведа, че когато се сменят сезоните, имунната система е по-слаба седем дни преди тази смяна и седем дни след смяната и също консумират много куркума във форма на чай. Та, си има едни закодирани запазени древни истини, които не знам колко ще им помогнат, но досега поне животът им е изглеждал така“, разказа Елена Панайотова пред БНР.
„Светът толкова много се глобализира и при това глобализиране вместо да се възхитим на разнообразието на света, ние пожелахме да го имаме. Като ненаситни любовници да обикаляме, да ходим на почивки, да го притежаваме икономически, да го владеем, да изместваме едно производство в друго, да убиваме животни… Много неща се извършват на тая земя и понеже няма как да бъдат спряни, може би това е начинът да ни спрат, да ни локализират. Това според мен е едно предупреждение за всички нас.“
Много млади хора ще преживеят този вирус, ще го преодолеят, допълни Елена Панайотова. Пандемията с коронавируса би следвало да ни върне към по-позитивното мислене, към молитвата, прошката и поглеждането на света с други очи, изтъкна тя.
„Да си спомним къде е този извор на любов, който загубихме в бързото пътуване, тичане, действане, създаване – всичко стана по-важно от любовта. Такъв свят няма как да съществува. Любовта е основата на света и когато всички забравим за нея, светът се разклаща.”
Снимките в публикацията са от личен архив.
Елена Панайотова е театрален режисьор, педагог и продуцент, който играе важна роля в появата на нови тенденции и форми на театралните практики от края на деветдесетте години у нас. Завършва режисура и актьорско майсторство в първи випуск на Театрален департамент, НБУ. Има магистърска степен „Принципи на театралните изследвания“ и следдипломна специализация по Арт Мениджмънт към НБУ. През 1998 специализира шест месеца Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия.
Работи като програмен директор и преподавател по актьорско майсторство и театрална антропология в НБУ, четиринадесет години е редовен преподавател по театър в Университет за Изкуства в Утрехт, Холандия. Гост преподавател в Националния Университет в Сан Хосе, Коста Рика.
Каква е вашата реакция?
