В деня, когато жените по света отбелязват своя празник, в Япония за много хора е ден на траур, а причината за това е, че на 8 март през 1935 година в Токио умира кучето Хачико.
Хачико е чакал 9 години на гара в японката столица завръщането на своя починал стопанин. С годините за стотици хиляди хора – кучето се е превърнало в символ на неумираща лоялност и преданост.
Хачико е куче от породата акита-ину и се появява на бял свят на 10 ноември 1923 година. Първият му собственик е фермер от Акита, който решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет.
Той му дава името Хачико, което означава Осмият. Кучето се привързва към стопанина си и го следвал на всякъде. Дори когато професорът пътувал към града за работа, домашният любимец го съпровождал до гара Сибуя и точно 15 часа след това се връщал на същото място, за да го посрещне.
На 21 май 1925 година професор Хидесабуро Уено получава инфаркт по време на лекция в университета. Въпреки усилията на лекарите той умира и никога вече не се появява на гарата, където неговото куче го чака.
Тогава Хачико е бил на 18 месеца и въпреки че неговият стопанин не се появява, той продължава да идва всеки ден на гарата и търпеливо да чака.
Приятели и роднини на починалия професор са правили многобройни опити да приютят кучето, но то продължавало да ходи на гарата и да чака своя стопанин. Възхитени от неговата упоритост, търговци около гарата го хранели.
Хачико става известен през 1932 година, когато японско издание публикува статията Предано старо куче очаква връщането на стопанина си, умрял преди седем години. Трогателната история покорява сърцата на хора от цял свят.
През 1934 година на гара Сибуя издигат паметник на чакащото куче, а Хачико присъства лично на събитието. По време на Втората световна война, паметникът е разрушен, но през 1948 година японците го възстановяват.
Хачико умира на 8 март 1935 година от рак и паразитни червеи в сърцето. Тялото му е намерено от железничари недалеч от гарата, на която 9 години чакал завръщането на стопанина си.
Останките му са погребани на гробището Аояма в Токио. В Япония всяка година провеждат Хачико фест и правят голямо преклонение пред паметника на вярното куче.
Историята за Хачико ни е научила на ценности, които много малко хора притежават в наши дни. Една история за любов и отдаденост, от която всеки един от нас може да научи по нещо малко за себе си.
Каква е вашата реакция?
