Донна Димитрова е студент във Факултет по икономически и социални науки на ПУ „П. Хилендарски“ и скоро ще се дипламира в бакалавърска програма „Политология” на катедра Политически науки и национална сигурност . Тя е четвърти курс и след усешно положен изпит по „Политически комуникации и водене на преговори“ при нашият главен редактор Д-р Андрей Велчев по негово молба публикуваме настоящия текст, част от изпитното задание. Желаем на нея и състудентите й – успешно дипломиране и бърза реализация.
В България днешно време, ако гледаме реално на нещата, комуникация няма. Или има, но тя е измамна и нецялостна. Ние, гражданите, не виждаме комуникация нито между управляващите и управляваните, нито между самите политици и политически партии.
За мен политическа комуникация означава, когато определена личност, без значение от партия, самостоятелно изразява мнение по определен въпрос пряко и тобез цензура стигне до негови колеги и най-вече до народа.
Има много примери в българския политически живот как определени лидери застават зад своето убеждение, започват да подканват народа и той да вярва и лидерите постигат целта си. Но след време народът се отказва или не му е изгодно това нещо. От там започват лъжи като например: „Защо така е станало? Какво е пречило? Как няма да излезе изгодно за народа?”. Започва и така наречената „лъжлива политическа комуникация”.
Това явление е често срещано покрай изборите.
Имам въпроси към нашите избраници, било то кметове и общински съветници.
Защо сега не се разхождате в парковете? Защо сега не обяснявате на бабите как не е редно да имат ниски пенсии? Защо сега не се снимате със семействата си и да обяснявате колко ги обичате и колко сте задружни, така както трябва да е един град и цялата държава? Не смятам, че трябва политиците да се стремят с лъжлива комуникация да спечелят народа, не е редно.
Нека засегнем другия момент, в който трябва да има комуникация между самите лидери и партии. Ние, народът, сме ги избрали и сме им гласували доверие с цел да работят заедно в името и благото на народа. Извинявам се, но между тях комуникация няма. Ние искаме нещата да вървят, но няма да стане. В определена политическа партия става скандал и обяснението на лидера е, че никой нищо не му казал/показал.
Като за финал искам да спомена, че в момента нещата изглеждат черно-бели в отношението политици-граждани, но аз вярвам, че рано или късно пердето ще падне и ще имаме една нормална, цивилизована, без лъжи и измами, „политическа комуникация”.
Каква е вашата реакция?
