Макар и да звучи леко банално заради честата му употреба за мен наистина е чест първото интервю за 2020 г в Любословие.БГ да е с Цветина Петкова. Нов български университет ни среща, запозна и формира като млади лидери – тя обещаващ студент по Право, а аз Студентски омбудсман, но изучаващ Журналистика. Заедно създадохме първите стъпки на студентско самоуправление в първото частно висше училище – НБУ, заедно правихме силни студентски клубове по интереси – Правен, на Журналиста и PR-a, спортен и много други…
Ритъмът на сърцето бие в усмихнатост защото макар и по различна линия продължаваме тази хубава практика- вече като изградени личности и участници в гражданското общество и живот пълен с предизвикателства.
В този пръв за новото десетилетие и нашата медия разговор с Цвети обсъждаме доскоро странното звучащото заглавие “Дигитален номад” минало вяло през книжния пазар. Ала авторите му Цугио Макомото и Дейвид Менърс ще се окажат пророци на едно избуяващо явление – все повече блестящи млади хора напускат корпоративната среда, за да живеят според собствените си правила – в идиличен свят, в който дишат свободно, защото гледките са красиви, въздухът и храната са чисти, съмишлениците ти са около теб, а работата отстои на един лаптоп разстояние.
На двайсет и шест Цветина Петкова се отказва от кариерата на проспериращ столичен адвокат, само и само да изпита другото лице на модерното робство, както го нарича тя, като стюардеса в голяма авиокомпания. Шест години по-късно младата жена обединява около себе си свободолюбиви професионалисти – инженери, архитекти, социални и медийни експерти, с които споделя плановете си да преобразява изоставени селски къщи в работни пространства за дигиталЦветина превръща в свой първи “щаб” къщата на нейните баба и дядо в ботевградската вилна зона Зелин, откъдето работи като правен консултант и развива проекта си “Номадско ЕдинЕние”. Заедно с хора на една вълна тя най-напред преобразява двора в свежа картина от билки, цветя и зеленчуци, а после променя и фасадата на къщата и в нея провежда първите си събития – йога, сугестопедичен курс по френски, семинари за здравословно хранене.
Занапред бихме искали да организираме събития относно професионалното израстване, на които да каним ментори и хора с успешни компании и бизнеси – разказва за плановете си тя. – Целта е хората да повярват в себе си, да се развиват в независими професии и да печелят от тях. И когато те работят при нас от лаптопите си, да имат не само достъп до предприемачески събития, но и вечер да слушат джаз на живо, да пият по чаша вино и да се наслаждават на живота – на разходка в планината, на конна езда, на скачане с бънджи от балон.
В момента Цветина заедно със своите съмишленици замисля провеждането на кампании за групово финансиране и гледа смело към друг мащабен проект.
Следващата ни стъпка е да създадем глобално село, в чието развитие да участват инвеститори, компании или физически лица – разказва тя. – Там те ще могат да си купят имоти, които да ползват за определен период от годината, а в останалото време ние да ги менажираме и да привличаме хора от цял свят. За проекта си “Глобъл вилидж” избрахме село Боженица – на 15 км. от Зелин, тъй като има достъп и до магистрала, и до София като най-близкото летище. Познавам хора с невероятни проекти за селски туризъм, но те, за съжаление, се отнасят до недостъпни места и тепърва трябва да се проправят пътища, да се стоят училища. Ние обаче трудно бихме се справили с подобно изоставено от Бога място, затова си избрахме локация с повече възможности, където хората да имат достъп до активни проекти и идеи и да участват в промяната на средата.
Така до номадите със свободни професии ще могат да застанат местните жители и да предлагат биологична храна, организирани разходки и походи в планината, изработени от ръцете им занаятчийски предмети. И всички те, обединени от най-ценното на този свят – свободата.
Свободата всъщност предполага отговорност, защото трябва да умееш да организираш времето си, да приоритизираш задачите си, да учиш постоянно, за да генерираш средства, но и пълноценно да оползотворяваш свободното си време – добавя Цветина. – Така че дигиталните номади са хора, които жадуват свободата и предприемат конкретни стъпки за този начин на живот. Освен това те имат сериозно образование и добра професия, учили са и са живели в чужбина, пътували са, водени от желанието за растеж и личностно усъвършенстване. Това им позволява да правят свободен избор.
Интервю на Андрей Велчев, Любословие.БГ
Каква е вашата реакция?
